Албин Курти раздвижи политическата сцена в Република Северна Македония

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 8

Опозиционната фракция в Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) след близо две години критики срещу ръководството на тази партия и най-вече срещу председателя Али Ахмети и неговите най-близки фигури – Артан Груби и Буяр Османи – най-накрая реши да се отдели в самостоятелна партия и да сформира „Демократическото движение“, като проведе своето учредително събрание на 13 август. 

Тази най-нова албанска партия, (макар че същия ден се създаде още една албанска партия – Европейската демократическа партия, ръководена от Изет Меджити), веднага обяви готовността си за сътрудничество с опозиционните Движение „Беса“ и партия „Алтернатива“, като целта е победа на следващите парламентарни избори сред албанските политически сили. Трите партии, които участват в настоящето управление на страната – ДСИ, „Съюзът за албанците“ и Демократическата партия на албанците (ДПА) – няма да се явят като единен блок на изборите най-вече заради противоречията между ДСИ и „Съюза за албанците“. 

Това повишава шансовете на евентуалния опозиционен блок да спечели най-много депутати на следващите избори и ДСИ да престане да бъде водещата албанска партия. Опозицията има на разположение ресурсите на важни общини като Тетово, където кмет е лидерът на Движение „Беса“ Билал Касами, и скопската община Чаир, която се управлява от Висар Ганиу, представител на „Демократичното движение“. Със сигурност и част от структурите на ДСИ ще преминат към „Демократическото движение“. 

Този нов политически блок сред албанците ще заложи на националистическата идеология – изравняване на статута на албанския език на национално равнище, пълно изравняване на колективните права на албанците с тези на македонците. През последните няколко години, когато сред обществеността на Република Северна Македония имаше надежди, че интеграцията на страната в ЕС ще се ускори след решаването на проблемите с Гърция и подписването на договора с България, албанските партии постигнаха мълчалив консенсус да загърбят временно исканията за реализация на своята национална програма – превръщането на албанците в тази държава в равнопоставен („държавотворен“) субект в името на започването на преговорите за членство в ЕС. 

Тази стратегия имаше за цел да се успокоят антиалбанските настроения сред македонските националисти, а и в обществото, за да не се отваря „вътрешен фронт“, който би застрашил политическото единство на страната, така необходимо за решаването на важни въпроси, свързани с европейската перспектива, като конституционните промени. Когато албанските партии са в опозиция, те си служат с националистически лозунги, но политическите им действия през последните години действително бяха съобразявани с надеждите за обозримо членство на Северна Македония в ЕС. 

За да затвърди тази линия, ДСИ дори обяви за своя партийна идеология така модерните „зелени политики“. Това потискане на албанския национализъм от самите албански партии беше изкуствено, а липсата на реципрочно поведение от страна на македонските партии (най-вече ВМРО-ДПМНЕ и „Левица“), които заложиха на македонския национализъм и показаха ясно, че няма да правят дори тактически компромиси в името на европейската интеграция, ще доведат до връщането и на албанските партии в националистическото русло. Албанските опозиционни партии ще обявят ясна националистическа програма в предизборната борба, а тези партии, които участват в настоящето правителство, също трябва да отговорят на тези предизвикателства, защото разчитането само на избледняващата евроатлантическа перспектива, ще им донесе електорални негативи. 

 Цялостната ситуация се усложнява с намесата на външен фактор в лицето на министър-председателя на Косово Албин Курти, който посети Република Северна Македония на 11 август, но не в институционалната си роля, а с претенцията за ролята на общоалбански лидер. Албин Курти отиде и в Скопие, където участва в преименуването на една улица в община Чаир, която получи името на видния албански националист от Косово Адем Демачи, прекарал десетилетия в югославските (сръбските) затвори, а след това бе на концерт в Тетово и обяви за свой приоритет изграждането на пътя Призрен –Тетово. Неговата визита съвпадна и с основаването на „Демократичното движение“, а беше прието от всички политици и анализатори като ясна подкрепа за опозиционните албански партии. 

По този начин министър-председателят на Косово не се поколеба почти официално да заяви своите претенции да бъде фактор на македонската политическа сцена. Албин Курти и по-рано проявяваше засилен интерес към политическите процеси в Република Северна Македония. Неговата партия – Движението за самоопределение – организираше срещи и дори митинги в Скопие, Тетово и други македонски градове. Албански политици от РСМ се включваха и в дейността на Движението за самоопределение в самото Косово, получаваха министерски постове в правителството в Прищина, а един министър в първото правителство на Албин Курти (Блерим Река) получи подкрепата на Курти като кандидат за президент на Република Северна Македония на последните президентски избори в страната. 

През последните години около Албин Курти се формира мрежа от албански интелектуалци от РСМ, някои от които бяха и политически функционери в своята страна, но се разочароваха от процесите в албанските партии там. Тези действия на Албин Курти създават редица проблеми и стимулират процеси, които ще оказват влияние върху политиката в РСМ, но ще имат своето отражение и в регионален аспект. Албин Курти се превръща в пряк участник в политическия живот на РСМ като стимулира обединяването на част от албанските партии в един блок и с обща политическа програма. Дълго време се спекулираше, че Движението за самоопределение ще отвори свой клон в Република Северна Македония, за да се бори за гласовете на албанските избиратели, но вероятно и провалът на тази директна стратегия в Албания, където кандидатите на местния клон на Движението за самоопределение получиха едва по няколкостотин гласа на изборите през 2021 г., накараха Курти да се опре на партии, създадени от местни фигури. 

 Без съмнение намесата на Курти в политическите процеси в Република Северна Македония ще доведе до изостряне на противоречията в албанския блок, защото популярността на косовския премиер сред албанците в РСМ е безспорна и ще предизвика по-голяма мобилизация на албанските избиратели в страната. Дългото участие на ДСИ в управлението на страната доведе до умора сред голяма част от албанците в Северна Македония, но така и не се намери фигура, която можеше да се противопостави с успех на Али Ахмети. Изглежда, че опозиционните елементи я откриха в една външна за страната личност, която на свой ред се опитва да се утвърди като лидер на всички албанци на Балканите. Албин Курти се намесва активно и в политическите процеси сред албанското малцинство в Югоизточна Сърбия, където подкрепя политици като Ардита Синани в противовес на кмета на община Прешево Шчипърим Арифи, например. 

Това води и до сблъсък с министър-председателя на Албания, Еди Рама, който няма претенции да бъде национален водач, но се стреми да направлява голяма част от процесите в Западните Балкани посредством различните междудържавни формати, но и благодарение на своите лични връзки със сръбския президент Александър Вучич, с важни политически лидери в Северна Македония и Черна гора. Политическата линия на Еди Рама се основава на институционалното взаимодействие между страните от Западните Балкани и на неговото позициониране като стълб за евроатлантическата ориентация на региона, което да го превърне във важна фигура за ЕС и САЩ. По тази причина Еди Рама не се ангажираше с явна подкрепа за осъществяването на националната програма на албанците в Република Северна Македония, а поддържаше евроатлантическата линия на ДСИ и на другите албански партии, които участват във властта. 

Може да се направи прогнозата, че Еди Рама ще продължи тази своя линия, което да го представя като фактор за стабилност в региона, който залага на евроатлантическата идея като средство за решаване на националните въпроси на албанците, а не на албанския национализъм, на който очевидно залага министър-председателят на Косово. 

И двамата премиери имат своите съюзници сред политиците и политическите партии в Албания, Косово, Република Северна Македония, Сърбия, Черна гора. В тази връзка Еди Рама и Албин Курти ще се превърнат окончателно в символи на двете основни линии за решаване на албанския национален въпрос, в който базисни елементи са бъдещето на Косово като държава, изравняването на правата на албанците в Република Северна Македония, защита на правата на албанското малцинство в Сърбия и в Черна гора, защита от претенциите на Сърбия и Гърция. Посещението на Албин Курти предизвика яростна реакция сред македонските политици и общественици. 

Президентът Пендаровски, министър-председателят Ковачевски, лидерите на опозиционните партии, представители на организации на македонската диаспора, журналисти, общественици осъдиха категорично начина, по който се реализира посещението на косовския премиер и неговите цели. Включването на правителството на Косово в политическите въпроси на албанците в Северна Македония с основание ще се смята от македонското обществено мнение, което по принцип е подозрително към намеренията на албанската общност, като външна намеса, имаща за цел засилването на албанския фактор в страната и застрашаваща суверенитета и териториалната цялост на държавата. 

Особено силно от ситуацията ще се възползват македонските националисти, водени от лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, както и от този на „Левица“ – Димитър Апасиев, които вече започнаха да трупат политически дивиденти от действията на косовския министър-председател. Политическото поведение на Албин Курти предизвиква недоверието и на международния фактор в лицето на ЕС и САЩ, които се притесняват от ръста на национализма на Балканите. Министър-председателят на Косово не се поколеба да се противопостави на международните ментори на страната при спора със Сърбия, като продължава своя натиск и по посока на Република Северна Македония, което допълнително ще увеличи критиките към правителството в Прищина. 

 По какъв начин действията на Албин Курти, които нямат да бъдат еднократен акт, защото министър-председателят на Косово открито се бори за сближаването на албанците от различните държави в региона („Албанците в Македония са най-голямата ми грижа“), ще променят баланса на силите в Република Северна Македония, но и в регионален план, ще зависи и от политиката на България. Стратегията на управляващите в Скопие се основаваше върху съсредоточаването в действията срещу България, а „албанският въпрос“ трябваше да бъде временно замразен, като албанските партии играеха ролята на ситуационен съюзник и се съгласиха да отложат изпълнението на албанската национална програма в името на евроатлантическата интеграция на страната. 

И двете страни бяха наясно, че това е временно „примирие“, но има голяма вероятност то да бъде прекъснато преди започването от Скопие на преговори за членство в ЕС, защото македонската страна и по-точно опозицията не изпълнява своята част от мълчаливото споразумение да се направи необходимото за стартиране на преговорния процес. Македонският национализъм се гради на антибългарска основа, като неговият антиалбански елемент беше оставен на заден план през последните няколко години. Но действията на Албин Курти, засилващата се националистическа реторика на албанската опозиция в Северна Македония, но най-вече политическото поведение на македонските опозиционни партии ще активират латентната омраза към албанците в македонското общество през следващите месеци. 

Пред българската дипломация се открива възможност за провеждане на официални и неофициални консултации с различните албански партии в Република Северна Македония по въпроси от взаимен интерес и особено за ускоряване на пътя към ЕС чрез дълбоко реформиране на македонската държава и общество. Политиката на министър-председателя на Република Косово Албин Курти за безкомпромисна борба със сръбското влияние не само в Косово, но и в РСМ, инструмент за което ще бъдат някои албански партии в тази страна на базата на албанския национализъм, също открива нови перспективи пред България. 

Нашата държава разполага с необходимите лостове на ниво ЕС, за да поддържа Република Косово в политически план – предотвратяване на мерки срещу Прищина от страна на институциите на Съюза, свързани с блокиране на фондове и със спиране на политическия диалог между Брюксел и Прищина. Могат да се направят и други стъпки като засилване на българското участие в хуманитарни проекти в Косово, политическо гарантиране на износа на българско брашно и други важни хранителни продукти за тази страна, което ще постигне пропаганден ефект сред косовското обществено мнение, което е позитивно настроено към България. 

Това ще бъдат ясни сигнали за българска подкрепа към институциите на Косово в борбата им срещу сръбското влияние в региона и за натиск спрямо Скопие посредством албанския национализъм. Официална София има своите ресурси и инструменти за въздействие във връзка с албанския фактор на Балканите като цяло, въпросът е в наличието на стратегия и на воля за нейното реализиране.

Д-р Антон Панчев