В българското публично пространство град Дойран придоби масова обществена известност, основно след националните чествания
на стогодишнината от включването (участието) на България в Първата световна война 1915 – 1918 г. Героичните сражения на Дойранския
участък от Южния фронт, водени от Втора Тракийска дивизия, както и
от Девета пехотна Плевенска дивизия, станаха нарицателни за българската войнска храброст, доблест и саможертва в името на освобождението на всички български етнически територии. Завоюваната победа в
най-тежките сражения, от септември 1918 г., не позволи границата на
България да бъде широко отворена за тържествуващия неприятел1.
Девета дивизия не само запази неопетнени своите полкови знамена,
1. Вазов, Вл. Животописни бележки. София, 2017, с. 266.
79
но запази честта и славата на българската армия. „Значението на тая бляскава победа, не само че възвеличи славата на българското оръжие и показа на какви подвизи е способно българското войнство, но още и това, че единствено на Дойранската победа се дължи гдето България бе запазена от вражеското нашествие на гърци и сърби, катастрофалните последици от което нашествие за целостта и дори за съществуването на нашето отечество не могат да се предвидят. Подвигът на 9-та дивизия спаси България от страшно унижение и гибел, спаси нейната чест“2.
Така град Дойран се оказа тясно свързан
с българската военна история.
След края на Европейската война от предишния малък и хубав
град остават само руини. Принудително напуснат от неговите жители,
той е част от отбранителната линия на българската армия, което е повод
за противниковата артилерия да го изравни със земята. Ще са необходими десетилетия преди на мястото на неговите руини да се издигне
ново поселище – Стари Дойран3.
Но Дойран не за първи път е арена на героични сражения на българската армия в опити за присъединяване на земите с компактно българско население към границите на отечеството. По време на Втората
балканска война околностите на града са сцена на един малко известен
героичен сблъсък на два български пехотни полка срещу многократно
превъзхождащи ги гръцки части. Втората Балканска (Междусъюзническата) война прехвърля театъра на бойните действия от подстъпите
към столицата на Османската империя към Македония и Южна Тракия.
Борбата за преразпределяне на тези отвоювани от вековния османски
поробител земи сега е между българската държава и бившите ѝ съюзници – Гърция, Сърбия и Черна гора, които започват съвместна кампания за изтласкване на България от тези територии и тяхното пълно
военно заемане с последваща асимилация.
Първоначалните военни действия се развиват на 80 – 100 километра от двете страни на демаркационната линия между армиите на
съюзниците. Тази линия започва от устието на р. Тимок, върви по гра-
2. Пак там.
3. За повече информация за историята на град Дойран вж: Янишлиев, Б. Град
Дойран (Полянинъ, Пулинъ). София, 1934 (второ допълнено издание 1936 г.); Хаджиев, К. Дойран. Разцветът и гибелта на един град. София, 1960; Трайчев, Г. Дойран
и неговото езеро. София, 1923.
80
ничната линия до връх Руен на Осоговска планина, а оттам по реките
Злетовска и Брегалница, град Щип, Дойран, Кукуш, Негован, езерото
Тахино, р. Ангиста, Кавала и по българския бряг на р. Марица до нейното устие. Така общата дължина на линията е повече от 500 километра4. Българската армия писмено изложен план за войната и съсредоточаването против съюзниците няма5.
Срещу цялата гръцка армия се
противопоставя само българската Втора армия, в състав от три диви-
зии, които се съсредоточават на линията Дойран – Орфано – Кавала.
Полосата, която Втора армия заема, е повече от 300 км, от Вардар до
Дедеагач, поради опасения от морски десант. Дойран е в зоната на Трета пехотна дивизия, която охранява от Вардар до р. Куку дере. Задачата
на армията е да настъпи енергично срещу гръцките сили и да ги изтласка на юг, като заеме линията на р. Струма до ез. Тахино6.
Бойните действия започват на 17 юни, като Трета бригада на дивизията, в състав от седем дружини и шест нескорострелни батареи,
настъпва от Дойран към Гевгели, изтласквайки слаби сръбски части от
селата Фурка, Богданци и Стояново, и следобед влиза в Гевгели, където
е посрещната тържествено от тамошното българско население.
Гърците оказват по-сериозна съпротива, но и те са изтласкани от селата Смол,
Баялци и Оряховица. На следващия ден армията трябва да продължи
своето настъпление, но все още има притеснение от гръцки морски десант, поради което нейните сили са силно разпръснати и на този ден вечерта те заемат фронт от близо 100 километра.
На най-важните посоки
са поставени отделни „групи“, които са отдалечени една от друга и не
могат да си оказват взаимодействие и защита на фланговете, което ще
бъде фатално в следващите дни при опитите за възпиране на гръцката
офанзива. Липсата на армейски резерв също ще се отрази неблагоприятно на българските части...
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар