Българското малцинство в Албания по време на управлението на
албанския президент (1925 –1928) и крал Ахмет Зогу (1928 –1939) се
ползва от едно спокойно и мирно развитие на своята етническа и културна идентичност. Отношенията с албанското правителство като цяло
са добри. Това малцинство, което днес в по-голямата си част се нарича
македонско, тогава се самоопределя като българско или българоезично.
99
То се назовава със същото наименование и от албанското правителство, и от международните организации. Обяснението се крие във факта, че все още не са създадени македонската нация и държава. Албанското правителство показва една донякъде позитивна пред- разположеност, макар че има малко възможности да увеличи българските училища. Поради това са налице серия постижения в тази посока, но и видими трудности. Така напр. не се изпълнява едно искане на старейшините на село Върбник* за откриването на българско училище. Причината е, че липсват учители, които да преподават на български език, но и понеже за основна необходимост се смята изучаването на официалния език от децата в селото1.
Корчанската префектура предлага във Върбник да се открие албанско държавно училище и един учител да преподава на български език2. Недоволни от това предложение,
инициаторите на искането, Симеон Илиев и Нако Димитри Писодери,
изпращат телеграма до българската легация в Тирана, в която искат откриването на българско училище. Държавните власти не толерират подобни действия и интернират двамата в Берат3.
През 1928 г. населението на българоезичните села иска неговите
църкви да получат български характер. Няколко младежи влизат през
нощта в църквата на Върбник и изтриват имената на светците, които
са написани на гръцки по време на гръцката окупация. Те заявяват, че
желаят имената да се изпишат на български, или ако това не се позволи,
да се изпишат на албански език4.
* В документите на албанската администрация българските селища се срещат под
различни имена или в различни варианти на едно и също име, като в повечето случаи за
основа са използвани местните български названия. За по-голяма яснота на читателя в
изложението наименованията на селата са уеднаквени, като по възможност са дадени в
най-разпространената им форма, употребявана тогава от местното население – бел. ред.
1 Arkivi Qendror Shtetëror i Shqipërisë (AQSH) – Централен държавен архив на
Албания, фонд (по-нататък: F.) Министерство на вътрешните работи (Ministria e
Punëve të Brendshme (MPB), година (по-нататък: V.) 1925, досие (по-нататък: D.) 461,
страница (по-нататък: f.) 5. Министерство на образованието, изпратено до МВР, 6
февруари 1925.
2 Ibidem, F. MPB, V. 1925, D. 91, f. 12 – 13. Префектурата на Корча, изпратено
до МВР, 27 февруари 1925.
3 Ibidem.
4 Ibidem, F. MPB, V. 1928, D. 42, f. 9. Главното командване на жандармерията,
изпратено до МВР, 24 април 1928.
100
През 1929 г. няколко българи, родени в българоезичните села и
живеещи в София, образуват дружество с името „Свети Йоан Кръстител“, с цел да подпомагат българите в Албания за откриването на училища и църкви и за снабдяването с нужните книги. Фактически това
дружество не е нещо друго, а една нова форма на дружеството „Дебър“
и клон на Македонския комитет5...
Целия материал очаквайте по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар