В структурно отношение книгата на доц. д-р Росица Лельова, отпечатана от Издателството на БАН „Проф. Марин Дринов“, съдържа
увод, въведение, три глави, заключение и приложение. В историографския преглед етично са отбелязани постиженията на автори и съставители, допринесли за разкриване на дейността на Екзархията.
Важни акценти в монографията са статистиките за етнодемо-
графския характер на населението от историко-географската област
Македония, почерпени от разностранни източници, вкл. и чуждестранни.
Данните дават представа за българската национална идентичност
на мнозинството от славянското население в областта в края на XIX
и началото на XX в., когато тя все още е част от Османската империя.
Затова не е случайна основната посока на преселение от Македония
след потушаването на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.)
– бежанците се насочват масово към България, независимо че тя не е
най-голямата, нито икономически най-силната балканска страна.
Под
страх от нови репресии заради българското си име, те търсят и намират
подслон единствено при своите свободни сънародници.
Д-р Лельова показва с много данни важната роля на Екзархията,
която след погрома подава ръка на пострадалите българи. С основание не е игнорирана и намесата на българската държава. Тя подкрепя
населението с помощи, разпределяни чрез българските митрополити,
архиерейски наместници и председатели на местни общини, както и
чрез своите дипломатически представителства.
Сред основните проблеми, на които е обърнато внимание в труда, е
Мюрцщегската реформена програма...
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар