Трябва да се научим да работим там, където е трудно

Софика Мале
сн. бТВ

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 9

За идеята да се проведат безплатни кардиологични прегледи за хората в Мала Преспа, Албания, за необходимостта от повече конкретни мерки в подкрепа на българите там, за политиката на държавата ни към българските общности при съседните и в света със Софика Мале разговаря журналистът Костадин Филипов 

Софика Мале е родена в с. Глобочени, Мала Преспа, Албания. През 2001 г. е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Театрознание“. Живее и работи в София. Автор е на една стихосбирка на албански език, издадена 2000 г. Съавтор на стихосбирка на български език в 2009 г. Автор е на редица статии по теми, свързани с българите в чужбина. Съорганизатор на различни културни мероприятия към Посолство на Република България в Тирана от периода 2008–2011 г. Тя е активен радетел за българската кауза в Албания, Косово, Северна Македония. 

– Госпожо Мале, в средата на миналия месец август група български медици посетиха района на Пустец в Албания. Разкажете ни, моля Ви, как се стигна до идеята за тази хуманитарна акция, какъв бе съставът на групата и какво свърши тя? 

 – Идеята се роди, когато бях на преглед при проф. Иво Петров в Acibadem City Clinic УМБАЛ, Сърдечно-съдов център. С проф. Петров говорихме за Албания и Мала Преспа. Той ми разказа, че д-р Милен Врабевски го е канил да посети този прекрасен район, но все нещо се е възпрепятствало. Тогава го попитах, ако го поканим да направи безплатни профилактични кардиологични прегледи там, дали би се съгласил. Без да се замисли проф. Петров каза „да“. Свързах се с д-р Врабевски и Фондация „Българска памет“, които прегърнаха идеята и без колебание финансираха цялата инициатива. Д-р Врабевски познава прекрасно региона, тъй като инвестира там от много време – преди няколко години дари на Мала Преспа линейка, пожарен автомобил и високопроходим автомобил за социален патронаж. Има и много други дарения в този район. Така заедно с екипа му започнахме да организираме посещението. За осъществяване на инициативата специално оборудвана линейка отпътува ден по-рано до Пустец. В тази инициатива участваха проф. д-р Иво Петров, дмн, д-р Алдин Али, д-р Александрина Кузов, д-р Виктор Константинов и медицинската сестра Веселка Гълъбова от Acibadem City Clinic УМБАЛ, Сърдечно-съдов център. Екипът бе придружен и от г-н Андрей Марков, директор на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ, Сърдечно-съдов център, който също прегърна толкова радушно идеята и беше неотлъчно до колегите си, както и Тихомир Маринов, Country Manager BTL Industries Bulgaria R&D, който отговаряше за системата за кардиопулмонален тест BTL CRET. 

– Чакайте, но това са изключителни български медицински кадри със световна известност. Спомням си конфликта в Северна Македония през лятото на 2001 г, когато в бежанския лагер в Радуша млади албанки от Косово за първи път преминаха гинекологичен преглед от български военни специалисти. И сега ли беше така с кардиологичните прегледи? Или имаше и нещо повече?

 – Точно така, г-н Филипов. Екипът, който посети района на Мала Преспа, не само, че са известни специалисти в тази сфера, но са едни от най-добрите в света. А и програмата, която бяха подготвили, бе по-широка. От самото изброяване на прегледите, които бяха извършени, става ясно колко сериозно е била възприета поставената задача. А те са следните: доплер на цялата съдова система; измерване на индекс „мишница–глезен“ (ABI), като стандартни маншони се поставят на мишницата и глезена за измерване на артериалното налягане в легнало положение. 

Заедно с това познатото на всички ЕКГ. Електрокардиографията показва електрическата активност на сърцето в точния момент на провеждане на изследването. Може да бъде повтаряна многократно, за да се проследи динамиката на състоянието. Едно подобрение или влошаване на записа помагат на лекаря да постави своето заключение в комбинация с лабораторните резултати и общото състояние на човека. 

Освен това – ехокардиография, която е съвременен и безопасен метод за оценка на сърдечните структури и функция. Принципът на изследването се основава на физичните характеристики на ултразвуковите вълни, които се движат с различна скорост и се отразяват в различна степен в отделните тъкани. Това позволява представянето в реално време на сърдечните структури и функция, както и движението на кръвотока през сърдечните кухини и големи съдове. И още – кардиопулмонален стрес тест с натоварване (КПТН), който представлява изследване на показателите на сърдечносъдовата (пулсова честота, артериално налягане, ЕКГ), както и на респираторната система (честота на дишането, дихателни обеми и респираторен газов анализ) по време на физическо натоварване. 

– Чакайте, вече се обърках. Това са сериозни изследвания, за които е нужна и съответната апаратура. Имаше ли такава на място или си носехте от София? Всъщност, какво е медицинското обслужване в района на Мала Преспа? 

– В района на Мала Преспа има два медицински центъра, които се обслужват от двама общопрактикуващи лекари. За да ходиш на преглед при специалист трябва да вземеш направление и да пътуваш до Корча или до Тирана. А това е свързано със средства и време. Немалка част от местното население е възрастно и трудно се придвижва. За по-малко от 3 дни екипът успя да прегледа над 200 души. Интересът беше голям. И ако имахме възможност да останем още ден-два, убедена съм, че броят на визитите щеше да надмине 700–800 души. И тук е мястото да благодаря и на Дружество за българо-албанско приятелство, на Яни Никола и Ервис Талури, без помощта, която оказаха на терен и не само, тази мисия нямаше да е толкова успешна. 

 – Защо избрахте точно в Пустец, с какво районът на брега на Преспанското езеро от албанска страна е толкова важен? 

 – Пустец е центърът на Мала Преспа и има стратегическо географско положение – югоизточно граничи с Македония, а югозападно с Гърция. Това може би е единственият район, който се състои от девет села, където населението е православно и не е смесено с албанското. Според историческите сведения там живеят българи. Но след 1945 г. този район в Конституцията на Република Албания фигурира като район с македонско малцинство. А след 1990 г. македонската държава работи всеки ден неуморно, за да се изтрие българската памет и да се затвърди македонската идентичност. Точно затова всяка разумна инициатива, която е в помощ, е важна. А и самото население има нужда от непосредственото присъствие на българи там. Важно е местното население да усети, че не сме различни, а сме един народ. А това става само с реални действия. И пак ще почертая – става дума за присъствие не само на политици, на дипломати от посолството в Тирана, но и на всеки един българин. 

– Как беше посрещнат медицинският ни екип, имаше ли някакви прояви извън конкретната си професионална задача? Припознаха ли местните българи лекарите като свои ? 

 – Фактът, че за толкова кратко време през откритите два кабинета и една линейка с велоалгометър минаха на прегледи над 200 човека, сам по себе си говори, че лекарите бяха приети като свои. Освен прегледите, екипът на Acibadem City Clinic УМБАЛ, Сърдечно-съдов център и проф. Петров дариха дефибрилатор на медицинския център в Пустец, който в случай на нужда може да спаси живот. 

– Това бе частна инициатива, нали? А къде е българската държава в защита на правата на българите в този район? 

– Може би за първи път лично усетих подкрепата на българската държава в лицето на вицепремиера Мария Габриел и Министерството на външните работи, които осигуриха транспортирането на делегацията с военния самолет „Спартан“ и поеха логистичната помощ на терен. Извънредният и пълномощен посланик на България в Албания Ивайло Киров и екипът на посолството ни в Албания освен че ни съдействаха за необходимите разрешителни, за да могат прегледите да се проведат, бяха неотлъчно до нас по време на посещението. 

 – На 18 септември в Албания започна преброяване на населението и имотите. Как ви изглежда сега демографската картина в Пустец? 

– Ако преди години този район наброяваше над 7 хиляди души, в момента надали живеят повече от 3000 човека, основно възрастни хора. Повече от младите, които са от този район и живеят в Албания, имат някакъв бизнес там или работят в община, училища, медицински центрове и т.н., живеят в Корча. Отиват сутринта на работа в Преспа, а вечерта се прибират в Корча. Всеки ден пътуват в двете посоки. Други вече са заминали да работят в чужбина и тенденцията е да не се завърнат и да се развиват в родното си място. Освен това населението е разделено на две – българи и македонци. 

– Да, този район е терен на противоборство между Скопие и София, ако може така да се каже. Знаме колко са активни македонистите, но ние къде сме? 

– Историята е свидетел, че от Скопие са имали комфорта и предимството пред българската държава, като част от Югославия след Втората световна война. Те успяват да работят с българската общност там и да налагат идеята за съществуване на македонска нация. А българската държава по това време не е имала възможност за отговор. България преоткрива българската общност в Албания след падането на режима на Енвер Ходжа. До 2017 г. от София няколко пъти е поставян въпросът за признаването на българското малцинство в Албания. Благодарение на инициативността на Фондация „Българска памет“, този път осъществена с общите усилия на български представители в Европарламента, на българското правителство, на български неправителствени организации в Албания, на учени в България, включително и на МНИ, през октомври 2017 г. българското малцинство е признато от албанската държава. Вече имаме и представители в Комитета на малцинствата. А на въпроса къде сме ние, ще отговоря така – българската общност в Албания и неправителствени организации от България се вълнуваме и се опитваме да сме от полза на сънародниците ни. 

Имам чувството обаче, че като държавна политика не сме напълно наясно какво искаме. И не само от вече признатото българско малцинство в Албания, но и в други държави, за които имаме претенции за съществуването на етнически българи. Ако има ясна държавна политика, тогава картината ще бъде коренно различна. Нещата няма да се правят на парче, а и някои хора и институции в България се плашат да работят там, където е трудно. 

Добър пример дава вицепрезидентът Илияна Йотова, която наскоро направи успешна визита в Албания, видя се с нашите хора, откри училище в един от районите с българи, присъства на представяне на книга за българите в Албания, проведен разговори с местни политици. Е, в Скопие ѝ се разгневиха, но така трябва да се прави.

– И накрая: предвижда ли се друга подобна визита в тази част на Албания, госпожо Мале, няма ли тя да се превърне в редовна практика? Как мислите? 

 – Никога не съм прекъсвала връзката с местните хора в Мала Преспа. Желанията ми засега се разминават с политиката на българската държава спрямо българите по света. И въпреки това вярвам, че ако българската държава се вслуша в гласа на българските общности в чужбина за техните потребности, може да състави ясен план за работа и сътрудничество. Също така вярвам, че тази инициатива няма да е първа и последна. 

Защото на 20 септември д-р Врабевски и Фондация „Българска памет“ направиха поредното голямо дарение за двата центъра в Мала Преспа, което включва: два климатика, две чанти за бърза помощ, превързочни материали, спринцовки, лепенки, висококачествени професионални апарати за кръвно налягане, както и лаборатория за кръвни изследвания. Така няма да се налага местните хора да пътуват чак до Корча, за изследвания.