Промяната на мястото и ролята на жената в обществото е един
от съществените белези на модернизацията, разгърнала се в българските земи през XIX и първата половина на XX век. Надмогвайки тради-
ционните роли на майка и „къщовница“, жената постепенно се включва
в типичните за модерността форми на публичен живот – образователните институции, гражданските сдружения, политическите движения,
професиите, запазени в продължение на векове за мъжете – учител, лекар, административен служител, библиотекар, служител в областта на
търговията и услугите, предприемач, художник, писател, журналист и
др.
Този процес продължава относително бавно и с различна динамика
в отделните социални сфери. Той обаче е видим и осезаем, включително и в териториите, доминирани от българи, но останали извън пределите на националната ни държава след прокламирането на Берлинския
мирен договор от 1(13) юли 1878 г.
При все че темата за еманципацията на жената през визирания исторически период е относително пространно обговорена в
българската хуманитаристика през последния половин век, новата монография на д-р Елена Александрова прави съществен принос в един
на практика непроучен неин сегмент – женските активности на българската общност в Македония и Одринска Тракия през втората половина
на XIX и началото на XX в. (до войните за национално обединение).
Авторката е вече разпознаваем историк, чиито интереси са фокусирани
предимно върху миналото на българите в Македония и Одринска Тракия. Тя е член на Македонския научен институт и уредник в Регионален
исторически музей – Благоевград. Споменатите професионални обвързаности са предопределили до голяма степен темата на новата ѝ моно-
графия, както и интерпретативната рамка, в която е разгърнат богатият
на факти и анализи наратив...
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар