Преброяването на населението в Република Албания

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 9

На 18 септември започна преброяването на населението и жилищата в Република Албания. То ще продължи шест седмици и трябва да даде отговор на редица важни демографски, икономически и социални въпроси. Сред най-важните от тях са колко хора живеят в Албания в условията на масова емиграция към Западна Европа и има ли промени в етническия състав на населението. Преброяването е важно и за българската общност в тази страна, защото за първи път в най-новата история на Албания изрично е посочена и отделна графа „българи“ сред възможностите за избор на етническа идентичност. Във въпросника е включен въпрос Етническа идентичност „С каква етническа идентичност се идентифицира <името>?“, като е пояснено, че „Етническата идентичност се отнася към чувствата за принадлежността към една етническа група със специфични културни или исторически традиции, социо-културни ценности, поведение и практики“.

Дадени са 14 възможности за избор на отговор: 

1. Албанец/албанка, 

2. Грък/гъркиня, 

3. Македонец/македонка, 

4. Черногорец/черногорка, 

5. Арумънец/арумънка, 

6. Ром/ромка, 

7. Египтиянин/египтянка, 

8. Бошняк/бошнячка, 

9. Сърбин/сръбкиня, 

10. Българин/българка, 

11. Друга етно-културна група, 

12. Смесена етно-културна група, 

13. Нито една, 

14. Предпочитам да не отговоря. 

Следват два въпроса за религията, след които има въпрос за езика, който обикновено се говори вкъщи. Тук възможностите за отговор са ограничени: 

1. Албански, 

2. Друг език, 

3. Няколко езика, 

4. Предпочитам да не отговоря. Възможностите за отговор по отношение на етническата идентичност са в съответствие със законодателството на Албания, което признава девет етнически малцинства. 

С допълването на законодателството в областта на малцинствата през октомври 2017 г. бяха официално признати нови малцинствени групи сред които и българската общност и това преброяване на населението ще бъде първото при тази официализирана етническа ситуация. Предходните преброявания на населението дават отправната точка за представите на албанската държава относно етническия състав на населението в исторически план и за това какви могат да бъдат очакванията за резултатите от настоящето преброяване. 

Таблица 1: 

Етнически състав на населението на Албания според официалните преброявания след Втората световна война1: 

Външни намеси в преброяването

Преброяването на населението на Албания и неговата етническа структура е много важно за Гърция, защото Атина провежда изключително активна политика в защита на правата на гръцката общност в северната си съседка и тя се явява ключов инструмент за натиск върху институциите в Тирана. 

Както се вижда от таблицата по-горе, през последните десетилетия има значителен спад на броя на гърците, живеещи в Албания, което се дължи на влошената демографска структура на православното население като цяло и на високото равнище на емиграцията сред тази група. Тази ситуация застрашава гръцките възможности за влияние върху Тирана, защото темата за правата на гръцкото малцинство се използва широко от Атина за въздействие върху Тирана, особено във връзка с евроинтеграцията на Албания. 

Гръцки официални представители нееднократно предупреждаваха Албания, че Гърция няма да приеме резултатите от преброяването, ако има ново намаляване на броя на гърците в тази страна, т.е. те принуждават албанските власти да нагласят резултатите от тазгодишното преброяване. 

По тази причина не е случайна и кампанията на Атина от последните няколко месеца във връзка със случая „Фреди Белери“ (става дума за ареста на 12 май на кандидата за кмет на община Химара, населена предимно с гърци, по обвинение в купуване на гласове; макар и в ареста, Фреди Белери спечели изборите, но още е под стража, а Гърция продължава с масираната кампания за неговото освобождаване и встъпване в длъжност включително на ниво ЕС), който се представя от Атина за „грубо нарушаване на правата на гръцкото малцинство в Албания“. Република Северна Македония също очаква с голям интерес и притеснение резултатите от преброяването на населението в Албания, защото запазването на броя на обявилите се за „македонци“ е важна цел за Скопие. 

След официалното признаване на българската общност в Албания през 2017 г. политическите представители на македонското малцинство в тази страна, подпомагани активно от Скопие, активизираха своята антибългарска кампания, характеризираща се с груби нападки срещу България и срещу българите в Албания. 

България е обвинявана в „натиск“ срещу македонското малцинство в Албания (виж например посещението на външния министър на Република Северна Македония в Албания от 28 август 2022 г.) и в опити да „българизира македонците“. 

Българската общност в Албания 

Гражданите на Албания, които се чувстват с българско национално самосъзнание, разполагат с всички законови възможности да се декларират като етнически българи на това преброяване.

Албания няма негативно отношение към българската общност в страната и тя се ползва от всички колективни права, предвидени в законите на страната. По тази причина може да се очаква коректно отношение на преброителите към записващите се като българи, макар че евентуално деклариране на част от населението на районите Голо бърдо и Кукъска гора като българско, няма да бъде прието с добро око от някои обществени кръгове в Албания, защото според албанската историография това са етнически албанци, които в определени периоди са попаднали под чуждо културно влияние. Декларирането на албански граждани като етнически българи има своето основание не само заради правото на свободно волеизявление и албанското законодателство, но и солидна историческа основа. Съществуват хиляди сведения за присъствието на компактни групи от българско население на територията на днешна Албания още от Средновековието, но и самата албанска държава, след нейното създаване през 1912 г., дава официални сведения за наличието на българска общност в своите граници.

Албанските статистики за българите в Албания през 20-те и 30-те години на ХХ век Албански официални представители и учени са публикували статистически данни и научни изследвания за присъствието на българската общност в Албания между двете световни войни. Теки Селеница (Селеница, 1882–1962) е кариерен чиновник на албанската държава, надзорник на първите ѝ демографски преброявания и автор на томовете „Албания през 1923“ и „Албания през 1927“, където се представят тези преброявания. През 1928 г. Теки Селеница е назначен на най-висшия чиновнически пост на албанската държава – Генерален секретар на Съвета на министрите. Също през 1928 г. Селеница издава своята най-важна и доста обемна творба „Албания през 1927“, която е повече от енциклопедия. През 1930 г. под ръководството на Теки Селеница (по-точно на 22 април 1930 г.) завършва всеобщото преброяване на населението, което е единственият базов статистически източник, към който и до днес се правят справки за разпределението на населението по религия, раса и народност. Ето какво пише той в своята книга Shqipria e ilustruar më 1927, Tiranë, 1928: „От 833.168 души албанско население, освен 20 000 гръкоезични в околията на Делвина и едно доста малко малцинство българи по границата на Преспа, нямаме никакъв елемент от чужда раса. Гръкоезичните и българите като цяло нямат нито своя земя, нито свои къщи, а са земеделци в земите на албанците, които са ги довели отдалече, за да обработват тяхната земя по времената, когато албанците не можели да оставят пушката, за да вземат лопатата в ръце“, с. CV. http://adsh.unishk.edu.al/items/show/518

Академик Бечир Мета представя накратко и българската общност в Албания в своята книга Minoritetet dhe ndërtimi kombëtar në Shqipëri 1912–1924 (Малцинствата и националното строителство в Албания 1912–1924), Tiranë, 2013, 716 с. 

За българската общност се пише между 112 и 120 страница. По-голямата част от нея е за етнографията на тази общност. Заглавието на параграфа е следното: Българоезичното (македонското) малцинство. 

Цитати: „Едно от малките малцинства на Албания е и българското малцинство или както се нарича днес, македонско. Това малцинство живее в зоната на Мала Преспа...“, с. 112; „Исторически, във всички видове албански и чужди публикации и статистики, се подчертава присъствието на това население в състава на албанската държава. Във всички тези източници, до 1945 година, това население е наричано „българоезично“, с. 113. Бечир Мета цитира следното на страница 113 в своя труд: „Арчиле Бърджоли твърди, че през 1913 г. в рамките на албанската държава имаше 4932 българоезични православни“ (цитатът на Бечир Мета е по Arqile Bërxholi. Minoritetet në Shqipëri: studim demografik, Tiranë, 2005, с. 105). Бечир Мета цитира следното на същата с. 113 от своя труд: „...докато Теки Селеница подчертава, че през 1927 г. в Албания имаше 6655 такива (българоезични - б.м.)“ (цитатът на Бечир Мета е по Teki Selenica. Shqipëria më 1927, Tiranë, 1928). 

През 1935 г. в една статистика на Вътрешното министерство се дава следният брой на постоянното българоезично население в Албания 

(цитатът е от Бечир Мета. Албанската държава, българското малцинство и българо-македонският комитет в периода 1925–1939 г. – Македонски преглед, 1, 2023, с. 97–126): 

10 968 души, от които 3143 в Корчанско, 7641 в Дебърско и 184 в Поградец. 

Дадени са таблици и на българското население в редица села: 

Таблица 2: 

Села с българско население в Корчанско през 1935 г.: 

Община Корча 23 души 

Поградец 19 души Тушенища 3 души 

Върник (Билища) 402 души 

Церя 190 души 

Безмища 303 души 

Голомбоч 409 души 

Горица 558 души 

Леска 93 души 

Пустец 596 души 

Шулин 531 души 

Зарошка 154 души 

 В статистиките на Министерството на вътрешните работи се дават данни и за религиозната принадлежност на населението на Дебърската префектура, което освен албански език, говори и български език (цитатът е от Бечир Мета. Албанската държава, българското малцинство и българо-македонският комитет в периода 1925–1939 г. – Македонски преглед, 1, 2023, с. 97–126): 

Таблица 3: 

Села с българско население в Дебърско през 1935 г. 

 Гражданите на Албания, които се чувстват етнически българи, имат обективната възможност да се запишат като такива на преброяването на населението. Не е възможно да се правят прогнози относно това колко албански граждани ще се регистрират като българи по етническа принадлежност, но със сигурност ще бъде поставена още една нормативно-статистическа основа за развитието на техните колективни права. 

 Д-р Антон Панчев