Дойде времето да се преброим и видим

Снимка: Колаж от интернет

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 9

Може да ви се сторят необичайни подборът и подреждането на новините от Република Северна Македония, с които традиционно започваме нашия Бюлетин. Поставили сме акцента върху културата, сътрудничеството в тази област, а и върху посланията, които преднамерено се вписват и излъчват от някои събития в сферата на духовността. Няма политическо говорене или то просто е ограничено само до нещо ново, появило се в медийната среда в съседната ни държава. Като например публичният спор между лидера на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски и неговият досегашен ментор, политическият изгнаник в Унгария и беглец от правосъдието Никола Груевски. 

Не сме се отказали от политиците и техните думи, изказвания и действия, но внимателният преглед на всичко, изговорено от тях през този месец, ни се стори отдавна известно, повтаряно и внушавано с единствената задача да бъде потвърдена и затвърдена в съзнанието на хората край Вардар вината на България за блокадата, в която попадна европейският път на държавата. Независимо дали става дума за управляващи, или за опозиция. И двете страни еднакво несръчно и безперспективно, макар и от различни позиции, се стремят да си измият ръцете със скалъпени прогнози за това как София щяла по целия преговорен процес да размахва плашилото на ветото и какво дълбоко разочарование предизвиквало това в съзнанието и поведението на местните хора. Хей, политиците от Скопие, какво още искате – едно вписване на българите от държавата ви не можете да прокарате, та сте се заяли с всичко, което идва от България. Такъв примитивизъм в политиката май само по тези ширини се вижда, още повече на фона на претенциите за модерност, които се опитвате да ни пробутвате. 

Но това е тема, по която сме писали и вероятно още дълго, за съжаление, ще пишем. Та, казвам, заради всичко това този път решихме да обърнем внимание повече на културата. Поне в „Новините“. Но сега думата ми е за друго. Както съобщи в своя профил във фейсбук евродепутатът Андрей Ковачев, 180 депутати (без нито един „против“ или „въздържал се“) в българския парламент гласуваха на първо четене промените в Закона за българското гражданство. 

И по-специално двете предложения, според които, първо, церемонията по получаване на българско гражданство ще бъде тържествена и публична. И второ – регистърът на всички получили българско гражданство става публичен. Андрей Ковачев оценява това като своя лична победа, защото, както самият той казва, десет години води битка за промяна на Закона за българското гражданство тъкмо в тази посока. Разбира се, че го поздравих веднага, защото и двете идеи съвпадат с моята позиция по въпроса, за които неведнъж сме дискутирали с евродепутата. И за които съм писал неведнъж. 

Сега остава второто четене в Народното събрание, което, уверени сме, няма да промени вече гласуваното с единодушие на първото. Дано на някого не му хрумне да променя нещата с аргументи, каквито досега се слагаха на масата за защита на българите в някои държави, които не признават двойното гражданство. Да, може и да има такъв проблем. Но специално за Северна Македония това ще бъде един вид истинското преброяване, различно от онова, проведено през миналата година по това време. Да, настъпи моментът да се огледаме, да се видим кои сме и за какво се борим, както се казва. Какво ще донесе промяната в закона? 

Ето какво пише Андрей Ковачев: „С последната промяна, всички наши сънародници от Република Северна Македония, придобили българско гражданство през последните 22 години на база на доказан от самите тях български произход и декларация за българско самосъзнание, ще бъдат публично известни. Така, тези над 120 000 македонски българи, сред които и много бивши и настоящи политици, депутати, министри, кметове, шефове на служби, шефове на партии, собственици на медии и телевизии, журналисти, коментатори, както и техните семейства ще бъдат публично защитени от говора на омраза и дискриминацията на македонските институции за това, че се чувстват българи. Тези от тях пък които са „принудени“ да се превръщат в публични българомразци само и само за да прикрият своя български произход и самосъзнание, няма да имат повече причина да го правят“. 

А за мене, като човек, който се е оказвал в достатъчно тягостни ситуации видни българи откъм Северна Македония да се чувстват у нас като чужденци, това е едно удовлетворение, че все пак писанията и говоренето ни не са отишли напразно. 

Никога няма да забравя деня, в който Александър Лепавцов, този корав българин от Скопие, бивш министър в правителствата на суверенна Република Македония и голям управленец, се притесняваше в софийския си апартамент, че пропуска срока да се регистрира в полицията като чужденец. „Че нямаш ли българско гражданство, го попитах, та ще ходиш на „Мария Луиза“? „Не, нямам“. 

Или случайно изпуснатото в един разговор от Панде Ефтимов, че вече седем години го мотаят за получаване на български паспорт. Процедурата била такава и трябвало да се спазва. И накрая, указът за това, че става български гражданин му бил връчен от един от многобройните посредници печалбари, които се занимават с това. На него, на Панде, моля ви се. Вместо това да стане на тържествена церемония, пред камери и микрофони, с полагащото се присъствие на официални лица от висок ранг. 

Хей, хора, става дума за получаване на гражданство на една държава, която дълги години преди това, в едни други времена, не е проявявала интерес към съдбата на тези хора, не е била грижовна така, както правилата на цивилизованото поведение задължават. 

Такъв акт, освен извинение за историческото закъснение, с което се прави, би означавал и извинение, и ново начало на една патриотична практика, от която всички имаме нужда. Но за да не изпаднем в излишен патос, каквато опасност има, нека да оставим депутатите от Народното събрание да потвърдят вече взетото веднъж решение. А ако някой край Вардар има притеснение от това, да му е мислил, когато и каквото е говорил и правил срещу България, чийто лични документи има в джоба си. Време е наистина да се видим и преброим. 

 Костадин Филипов