„Наредата“ на Васил Левски като образец за „наказателното законодателство“ на ВМОРО (1893 – 1912 г.)

17/11/2023


сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 2. Елена Александрова. „Наредата“ на Васил Левски като образец за „наказателното законодателство“ на ВМОРO (1893 – 1912 г.)...71 - 81

"...Основоположниците на ВМОРО, както някои от тях сами уточняват, черпят опит и идеи от българските възрожденски революционери[4]. Д-р Христо Татарчев заявява, че за изработването на Устава на ВМОРО е използван като образец този на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ, който е публикуван от Захари Стоянов в „Записки по българските въстания“ през 1884 г. 

Според спомените на съученици, Гоце Делчев отделя много време в гимназията в четене на съчиненията на Георги Раковски и революционната поезия на Христо Ботев[5]. Тези примери илюстрират, че идеолозите на ВМОРО са добре запознати още от младежките си години с идеите на българското националноосвободително движение от 60-те и 70-те години на XIX в. Първостепенно значение сред програмните документи на българското националноосвободително движение отпреди Освобождението заема проектът за програма и устав („Закон“) на Българ- ския Революционен Централен комитет, известен като Нареда на работниците за освобождението на българския народ, изготвен от Васил Левски с допълнение от Ангел Кънчев. 

В този проектоустав на революционната организация са разкрити най-ярко целите на националноосвободителната борба, идеологията на революцион- ното движение, определени са задачите на комитетските организа- ции, на войводите и на участниците в движението[6]. 

В нея намират място и някои наказателни разпоредби, така че тя изпълнява ролята и на един своеобразен Наказателен закон, който до голяма степен определя „наказателните постановления“ в програмните документи на ВМОРО. Те са предвидени преди всичко за кадровия състав, но практиката демонстрира, че са прилагани и по отношение на населението в Македония и Одринска Тракия. 

4 Татарчев Хр. Спомени, документи, материали. София, 1989; Серафимов, Г. Имахме за образец устава на БРЦК. 115 години от рождението на д-р Христо Татарчев – Пиринско дело. 23 декември 1984, с. 4. 

5 Макдермот, М. Свобода или смърт. Биография на Гоце Делчев, София, 1980. 6 Унджиев, Ив. Васил Левски. Биография. София, 1980, с. 175 – 180; Шарова, Кр. и колектив. Васил Левски. Документи. Т. 2, София, 2009, с. 51 – 54. „Наредата“ на Васил Левски като образец… 

75 

Всеки, който нанесе щета на Делото, било той работник или не – се наказва – санкции спрямо предателства и шпионаж На първо място в „Наредата“ смъртно наказание се предвижда за предатели или „неприятели“ на делото. За „неприятели“ се приемат и лицата, които оспорват предначертаната държавна система „демократична република“. 

По-нататък в документа се уточнява, че подстрекателите към повдигане на бунт се наказват с мъмрене, като първа санкция. При повторно неподчинение се подхожда към смъртно наказание. По-снизходителен се оказва Левски по отношение на хората, които в нетрезво състояние говорят за революционните дела на други непосветени, което може да се обясни като непреднамерено, неволно и неосъзнато издаване на тайната. 

В такива случаи наказанието е мъмрене, а ако се повтори, следва отстраняване от организацията. Сериозно значение се отдава на неприкосновеността на тайната поща от гледна точка на революционната целесъобразност. Нарушаването ѝ се наказва със смърт. Въпреки всичко обаче, смъртно наказание не се предвижда още на първа инстанция, а се дава право на „поправление“ от страна на нарушителя, който трябва писмено да заяви грешката си пред комитета и да се покае. Ако и това не се изпълни, се пристъпва към смъртно наказание. На последно място, със смърт се наказва касиер, който злоупотребява с комитетски пари. Трябва да се отчете строгостта, но и желанието за справедливост в „Наказателния закон“ на Левски. 

То е обусловено от доброто познаване на народните нрави и преобладаващите нагласи в българското общество. Тъй като познава добре неволите, тревогите и изкушенията на българите, Левски неслучайно предвижда най-строго наказание за всякакви корупционно мотивирани действия. 

От друга страна, безупречните наказателни акции на „тайната полиция“ определено имат респектиращо и превантивно въздействие. Сравнителният анализ илюстрира, че първите програмни документи на ВМОРО следват предначертаната от Апостола праворазда- вателна линия с оглед на това да запази конспиративността на делото..."

Целия материал четете по-късно...

0 коментара:

Публикуване на коментар

...

 
Македонски научен институт | Macedonian Scientific Institute © 1923-2024