Исторически свидетелства от селата Габреш и Дреновени, Костурско

 Сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 2. Лабро Королов. Два диалектни текста с исторически свидетелства от селата Габреш и Дреновени, Костурско...143-154

В течение на над четиридесет години събирах голям брой исторически бележки и спомени от моята баба Цвета Лабро Петрѐвска, баща ми Лазар и майка ми Къца (Кръста), с цел да напиша моята монография Дренòвени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония[1]. 

Някои от тези автобиографични текстове не се отнасят директно до 

1 Королов, Лари-Лабро. Дренòвени: разцвет и разорение на едно село в Южна Македония. София, Македонски научен институт, 2016 (превод на англоезичната книга Koroloff, Larry. Drenòveni: The Life and Demise of a Macedonian Village. Pickering, ON, Britannia Printers, 2014). 

145 

Дрено̀вени и не бяха включени в книгата. Въпреки това, те представят редица неизвестни исторически детайли и поради това представляват научен интерес. По тази причина се публикуват тук. Га̀бреш (прекръстено през 1926 година на Γάβρος, Гаврос) и Дрено̀вени (прекръстено на Κρανιώνας, Кранионас) се намират съответно на 14 и 11 km северозападно от техния пазарен град Костур в историко-географската и етнографска област Долна Корѐшча. 

Днес и двете села са обезлюдени, като повечето им жители са емигрирали в Северна Америка, Австралия, България и Северна Македония. Поради голямата близост и постоянните смесени бракове, диалектите на двете села са идентични[2]. 

Покойната ми баба Цвѐта Петрѐвска е родена в село Га̀бреш и се е омъжила в Дрено̀вени. В първия диалектен текст баба ми, която имаше феноменална памет, разказва много интересни факти за ВМОРО, в чиято борба е участвала активно. Тя разкрива неизвестни досега детайли за нейния братовчед, революционера Лазар Поптрайков, и неговата пълна отдаденост на делото на Организацията, както и за неговата патриотична безпристрастност, когато се е разправял с по-малко ентусиазираните си роднини. 

В добавка, тя разказва как Га̀брешкият войвода Лабро Фильовѝчин (Филев) и двама от неговите другари успяват да избягат претърсването от османската армия благодарение на бързата мисъл на майка му. Текстът на Лазар Королов разказва за посрещането на бежанците от Македония от революционера Пандил Шишков при преминаването им на границата с България. Неговият текст представя и коментари за България и българската армия от Мустафа Кемал паша, първия президент на новата републиканска Турция, изказани пред групата на костурския зидар Л. Ко- ролов, докато последният участва в строежите по изграждането на новата турска столица Анкара. 

През 1934 година Мустафа Кемал паша приема фамилното име Ататюрк, с което е известен в историческата наука и днес. Лазар Королов също така детайлно описва неочакваната си среща с бежанци от помашкото село Жѐрвени в Анкара, които по силата на Лозанския договор от 1923 година са насила преселени от Гърция в Турция в кападокийските градове Мустафа паша (Синасос) и Джемилкьою. Макар и мюсюлмани, те не говорели турски и не били добре приети от техните 

2. Единствената лексикална разлика, която забелязах между говорите на Габреш и Дреновени, е лексемата за сарми: В Дреновени казват кува̀рки, а в Габреш вѝфки. Най-доброто изследване на костурския говор си остава това на Благой Шклифов. – Вж. Шклифов, Бл. Костурският говор. София, 1973. 

146 

Лари-Лабро Королов нови турски съседи[3]. Тяхното отношение към Вътрешната македонска ре- волюционна организация (ВМРО) междувременно се е променило на 180 градуса. Те започват да приемат, че Организацията е възможен ключ за завръщането им в любимото Жѐрвени, което насила е трябвало да изоставят. 

Текстът на Л. Королов разкрива и трудностите, преживени от хора, опитващи се да посетят техните родни села по време на диктатурата на гръцката военна хунта (1967 – 1974). Поради настойчивостта си пред гръцкия офицер, от когото е трябвало да вземе разрешение, той успява да получи писмен документ, позволяващ му да посети родното си село Дрено̀вени. 

През тези години много канадци и американци от български произход, които са родени в Югозападна Македония, изразходват много пари за ваканции в Гърция, за да посетят родните си села, но това им е забранявано от гръцките военни. 

3. Местната активистка Сюрея Айташ написа книга, в която разказва за трудностите им при приспособяването към живота в новия им дом в Турция: Aytaş, Süreyya. The Sad Legacy of the Population Exchange. Foundation of the Lausanne Treaty Emigrants. Istanbul, 2018. 

На преден план Горно Дрено̀вени, в средата Долно Дрено̀вени и Га̀бреш в далечината в подножието на Костола планина. Фотография от 1930-те на Взаимноспомагателното дружество, Торонто. 

147 

Искам да благодаря на професор Иван Г. Илиев от Пловдивския университет „Св. Паисий Хилендарски“ за проверката на транскрипцията и на Радослав Христосков за превода от английски на български...

Целия материал четете по-късно