"Черешовата" артилерия в Илинденско-Преображенското въстание

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Слави Славов. Ехо от Април 1876: черешовата артилерия
в Илинденско-Преображенското въстание....33-54

"...Зараждането на идеята за въстаническа артилерия при подготовката на Илинденско-Преображенското въстание, както и при подготовката на Априлското, е естествено и закономерно следствие от желанието да се увеличи огневата мощ на въстаническите сили и да се повдигне техният боен дух. 

В началото на XX в. артилерията, заедно с пехотата и кавалерията (конницата), е един от трите основни рода войска – задължителен елемент в сухопътните армии на всички европейски държави, при това най-модерният и бързо развиващ се. Османската империя не е изключение – тя активно развива артилерията си и я използва винаги, при това доста ефективно, при потушаването на честите въстания и бунтове в различните части от своята обширна територия. 

Несъмнено и малкото собствени оръдия биха дали съществена огнева подкрепа на бъдещата въстаническа армия. Но все пак основ- ното съображение за тяхното придобиване е друго – влиянието, което могат да окажат върху самочувствието и моралното състояние на бойците, повечето от които не са преминали през каквато и да е форма на системно военно обучение. Въоръжението на българските въстаници, по обясними причини, сериозно отстъпва по своите количествени и Привидно на първоначалната логика, то не само не е преустановено, но и бележи възходяща тенденция. 

Към края на 1902 г. Централният комитет на ВМОРО в Солун дори разглежда възможността за закупуване на фабрично произведена планинска артилерия[7]. Отново обаче, притиснати от времето, обстоятелствата, недостига на финансов ресурс и от отсъствието на каквато и да е материално-техническа база, организаторите на въстанието от 1903 г. се спират на далеч по-икономичния и вече отработван вариант с черешовото (дървеното) топче. Никой от ръководните дейци във Вътрешната организация няма особени илюзии относно реалните бойните качества на дървените оръдия, но се отчита, че сред обикновеното население те ще имат определен морален ефект. Затова на тази идея по принцип се гледа благосклонно. 

Създаването на „артилерия“ от този тип обаче не е приоритет. В действителност ВМОРО залага основно на производството на бомби (с най-разнообразна форма и големина), както и на изготвянето на други взривни боеприпаси – фугаси, динамитни патрони (шашки) и пр., от които са произведени или закупени от близки до Организацията дейци големи количества[8]. 

Повсеместната употреба на ръчните бомби като оръжие показва добра ефективност, особено за деморализация на противника, и частично компенсира отсъствието на артилерия. Така се стига до един от множеството парадокси, свързани с казуса около изработването на дървените оръдия – без да има каквито и да е конкретни решения на централно ниво, по места, повече като инициатива на местни ентусиазирани дейци, илинденци се сдобиват с някаква, макар и примитивна артилерия. В същото време за създаването на въстанически кавалерийски части напр. – нещо, което е относително по-лесно за реализация и би повишило мобилността на въстаническите сили, не се правят никакви целенасочени опити. 

Изработването на дървени оръдия през 1903 г. се извършва само на отделни места в Македония, и то единствено на територията на Битолски революционен окръг. С най-много черешова артилерия се сдобива гр. Крушево/Крушово. Единствено там действията по създаването на въстаническа артилерия придобиват в някаква степен организиран и планомерен характер, а не са самоинициатива на отделни революционни дейци. 

От вероятно 17 (или малко повече) дървени оръдия, създадени през 1903 г., около 10 са изработени в Крушевския революционен район. Като своеобразен център за изработване на черешовите топчета в Крушевско се оформя село Селце, където е разположен „артилерийският отдел на арсенала“ на града. Преди въстанието на жителите на Селце е възложено да изготвят черешови топчета и за целта те отсичат няколко диви череши. „Селяните от с. Селце са повечето брашнари, но и мнозина са добри майстори и самобитни техници – дава повече разяснения по въпроса за избора на селището участникът във въстанието Никола Киров-Майски. – На тях биде възложено да изготвят черешови топчета (курсивът е по оригинала – б.м., С.С.). Още преди въстанието Селчани отсекоха много дървета от диви череши, отрезаха трупове за топчета и ги подложиха на изкуствено съхнене“[9]. 

Освен в с. Селце, веднага след установяването на революционната власт в Крушево в занаятчийските работилници на града също са направени няколко дървени топчета, но информацията за тях, както и за почти всички останали, отново е твърде фрагментарна. Основното обяснение за по-голямото разпространение на самоделните оръдия в района на Крушево следва да се търси във факта, че съгласно предварителния замисъл въстаниците там установяват власт в самия град (известната „Крушевска република“). 

В очакване на неиз- бежното настъпление на османската армия те подготвят отбранителни позиции с изкопаване на съответните линии окопи. Отбранителната тактика, която наподобява тази от Априлското въстание (а и води до същите резултати – по-голям брой цивилни жертви и разрушения[10]), рязко се разминава с възприетата в общия план за водене на въстаническите действия по време на Илинденско-Преображенското въстание, но е най-подходяща от гледна точка на използване на самобитната артилерия. 

В тази връзка е необходимо пояснението, че независимо от скромните си размери и общо тегло, черешовите топчета не са особени мобилни. Те са предназначени за действие в стационарно положение. Затова и (доколкото са използвани) намират приложение там, където бойните действия имат относително позиционен характер. Употребата на въстаническата артилерия през 1903 г. е продиктувана в много голяма степен и от природо-географските особености. Очевидно равнинните и открити местности не са подходящи за използването на дървените оръдия. Разполагането на топчетата в полупланински, пресечен терен, на доминиращи височини, с възможност за прострелване на прилежащото пространство, позволява в оптимална степен да се оползотворят техните иначе твърде скромни тактико-технически характеристики. 

Затова и успешното използване на самоделните топове, колкото и това да е инцидентно, става точно в такива местности. Изработката на дървените оръдия през 1903 г. се извършва по иден- тичен или поне по сходен начин с този от 1876 г. Между отделните оръдия по време на Илинденското въстание, както и по време на Априлското, има различия, включително и по отношение на общото тегло и размери, но на всички технологията на създаване е приблизително една и съща. Стволът се прави от черешово (главно дива череша) или друг вид подходящо за обработка (акациево, брястово) дърво, след което в него се пробива отвърстие почти по цялата дължина. Топчето се пълни с барут откъм дулото. 

Възпламеняването му става с фитил през малък отвор, разположен на противоположната страна. За да не се пръсне при изстрел, корпусът се укрепва с метални обръчи. Нерядко и самото гърло на оръдието допълнително е обшивано с метален лист – често в резултат на горчивия опит, натрупан от първите изпитания. Самобитното оръдие може да бъде поставяно на дървен неподвижен лафет (платформа) или на такъв с две колела, като тогава цялата конструкция по-скоро наподобява предната част на волска кола (каруца)[11]. 

За гюлета/„снаряди“ се използват тежести (топузи) от кантари или различни метални фрагменти, гвоздеи и др., из- пълняващи ролята на своеобразен „картеч“[12]. Изработката на топовете се извършва в занаятчийските работилници. С производството на оръдията са ангажирани майстори със съответните професионални умения – обикновено от коларския, железарския, бъчварския/кацарския занаят..."