сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 4. Георги Минчев. Пътеписните бележки на проф. Йордан Иванов от първото му пътуване из Македония през 1906 – 1908 г. .........25 - 64
"...В южното дъно на долината се провидя градът Куманово[35], загнезден между тесни хълмове по десния бряг на Голема. Източно от града се белее платното на шосето за Крива-Паланка[36] и[37] хридовете[38] на започнали да наричат Велбъжд Костандили, т.е. земя на Константин, откъдето се получило името Кюстендил.
Гарата отстои от града нещо на ½ час място. Там се заприказвах с едного кумановчанина, който след като ми се похвали от голямото плодородие на кумановското поле и от големия и доходен пазар,
що става в града, оплака ми се особено от последните насилия на сръбските чети, които изнасилват населението да се посърби и спъват търговията, задигат стада и хора, палят къщята и др. Припомни ми за едно
неотколешно сръбско нападение в село…[39], дето били запалили 8 къщи.
Къде…40 часът закъснелият влак потегли за Скопье и аз отпратих
с очи тоз жилав град, дето при няколкогодишна [л. 8] черковно-национална борба и усилен напор на сърбизма, подържан от турската власт,
българското население се държи, за да дочака един светъл ден за истин-
ски човешки живот, търговия и благоденствие.
Влакът пътуваше… Хълмове един по един се изправяха, отминаваха и в душата ми се мяркаше средневековното Жеглиговско поле и
област, дето цар Диоген църкви гради[41], а сетне турските пълчища се
спират на стан.
Старото жеглиговско село Куманово (Гласник XLIX, 363)[42] едва
при турците се въздигнало в град. Благодарение на положението си на
кръстопът от Цариград за Синьо-море[43] и от Белград за Солун, Куманово
било поселено с турци и се въздигнало.
Когато през XVII в. минал оттука
Евлия Челеби, Куманово било вече „касаба“ с 600 керемидени къщи,
джамия, теке, медресе, хан, хамам, дюкяни и воденици[44]. През XIX в. се засилило и българското население, а градът изобщо се замогнал, [л. 9]
когато през него минал железният път Солун – Белград. В недалечно
бъдеще Куманово ще бъде свързано и с Кюстендилската железница, и с
това ще влезе в по-преки сношения с България, а заедно с това ще се за-
сили и значението му като добър северомакедонски български център..."
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар