Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 12
След обявяването на предизвестения резултат от Срещата на върха на ЕС от 14–15 декември 2023 г. министър-председателят на Република Северна Македония Димитър Ковачевски обвини опозицията в страната за неприемането на промените в конституцията. Той направи сравнение със Срещата на върха на НАТО в Букурещ 2008 г., когато Скопие не получи членство в НАТО заради гръцкото вето. Албански политически коментатори и политици се съгласиха с неговата оценка, като припомниха, че след 2008 г. в страната са се развили доста негативни процеси, характеризиращи се с увеличаване на корупцията и на междуетническото напрежение.
Те очакват засилването на подобни негативни процеси през следващите месеци, а може би и години.
Най-остър от албанските политици беше Мендух Тачи, председател на Демократическата партия на албанците (ДПА) и депутат в македонския парламент. На 12 декември в интервю за телевизията „Клан Македония“ Мендух Тачи каза, че ако ВМРО–ДПМНЕ самостоятелно спечели 62 депутати на предстоящите избори, т.е. получи възможността да сформира правителство без участието на албански партии, а „Европейският фронт“, в който могат предизборно или след изборите да се обединят СДСМ и албанските партии като Демократичният съюз за интеграция, „Съюзът за албанците“ и ДПА, не получи мнозинство, то може да има конфликт между албанците и македонците. Мендух Тачи заяви: „Аз искам да бъда внимателен тази вечер, да не казвам тази дума. Конфликт. Конфликт между албанците и македонците!
Със сигурност. Наистина ли Мицкоски или македонската ‘deep state’ мислят, че ние сме толкова безхаберни. Вижте какво се случва за 33 000 сърби в северните части на Косово. Колко преговори, колко диалог, колко компетенции, колко ‘заедници‘ (Асоциацията на сръбските общини в Косово – б.а.)? Няма шанс. Даже не искам да продължавам мисълта си“. Тачи предупреди, че албанците в Република Северна Македония няма да правят повече компромиси със забавянето на евроинтеграцията заради политиката на македонската опозиция:
„Наистина нашият исторически компромис на този политически елит на албанците, с всички свои предимства и недостатъци, започвайки от Ругова (Ибрахим Ругова – исторически лидер на албанците в Косово – б.а.) до днес, е направен, защото са ни убедили, че окончателно ще бъдем част от западната цивилизация. И ние сме навели глава. Приемаме тези компромиси. Приемаме тези малтретирания. Иначе няма смисъл. Някой да си мисли, че ни е опрял до стената, не мен, защото аз нямам капацитета на политически сплашващ речник, но говоря за реалността. На какво ще принудят албанския политически фактор, на какви стъпки? Стъпки, които водят към ‘заедници‘, автономия, моля ви, на Балканите сме, много близо, но аз мисля, че няма да се стигне до това“.
Мендух Тачи е политик без особено влияние, но неговите думи изразяват мнението на албанците в Република Северна Македония, че евроинтеграцията не може да бъде спъвана от „обсесиите“ на македонците и компромисите с тяхната национална кауза – пълното изравняване на колективните права на албанците и македонците в държавата – които се правят в името на присъединяването към ЕС, не могат да продължават.
Освен проблемите с хода на интеграцията в ЕС, напрежението между македонци и албанци може да се засили и от вътрешнополитическите развития. Очаква се на 28 януари 2024 г. председателят на парламента на Република Северна Македония, Талат Джафери, да поеме функцията на министър-председател на страната. Джафери ще оглави техническото правителство, което трябва да подготви парламентарните и президентските избори в края на април и в началото на май.
Избирането на „албански“ министър-председател на Република Северна Македония беше едно от предизборните обещания на партията на Джафери – Демократичният съюз за интеграция през 2020 г. и изглежда, че тя ще го реализира, което ще я подпомогне в съперничеството с останалите албански партии. Техническото правителство ще управлява страната до избирането на редовно правителство от парламента след изборите, което обаче може да не се окаже лесна задача и Талат Джафери да остане по-дълго на този пост. Въпреки сравнително ограничените функции и период на техническото правителство, евентуалното избиране на албанец за министър-председател, служи за повод на македонските националисти да се оплакват от „албанизирането“ на страната, което води до нова фаза на етническо противопоставяне.
Изборът точно на Талат Джафери за министър-председател се обосновава с хипотезата, че ако се избере друг албанец за министър-председател, а след президентските избори няма работещ парламент, пред който новоизбраният президент да положи клетва, тогава Джафери ще изпълнява временно и президентските функции, което означава, че и трите висши държавни поста биха били в албански ръце. За да се избегне такава ситуация, на мястото на Джафери за председател на парламента ще бъде избран македонец.
Разочарованието на албанците в различните балкански страни се подсилва и от проблемите, които съпътстват отварянето на преговорните глави между Република Албания и ЕС, защото властите в Тирана получиха тежък удар от Гърция в процеса на евроинтеграцията. На Срещата на върха на ЕС на 14 декември гръцката страна официално потвърди, че Албания няма да започне да отваря преговорните глави след вето от Атина. Причина за това решение на Гърция е т.нар. случай на Фреди Белери – представител на гръцкото малцинство, арестуван в навечерието на местните избори през месец май в Албания, на които Белери беше кандидат за кмет на южната община Химара.
Макар и арестуван, Белери спечели изборите, но не може да встъпи в длъжност, защото все още се намира в ареста. Гръцките официални представители предупреждаваха още от самото задържане на Белери, че Атина ще използва правото си на вето, ако той не бъде освободен и не му бъде позволено да встъпи в длъжност. Албанските власти подчертаваха, че това не е политически процес, а чисто криминален случай на купуване на гласове. Тирана смяташе гръцката реакция за прекомерна, за намеса във вътрешните работи на страната и за опит за осъществяване на политическа намеса в съдебната власт, като разчитаха, че някои западноевропейски страни и най-вече Германия няма да позволят двустранни спорове да се превръщат в препятствие пред хода на евроинтеграцията.
Действително, канцлерът на Германия, Олаф Шолц, заяви че подобни спорове трябва да се решават между двете страни, но гръцкият министър-председател Мицотакис, на своята среща с албанския министър-председател Еди Рама, проведена на 13 декември, декларира: „Въпросът за встъпването в длъжност на избрания кмет на община Химара не е двустранен въпрос, а европейски въпрос, тъй като правовата държава е гръбначният стълб на страните, които искат да се присъединят към ЕС“.
Според дипломатически източници преди Срещата на върха на ЕС Гърция е връчила писмена декларация, която придружава писмото на Европейския съвет за отварянето на преговорите за Албания. В тази декларация се поставя условието за полагането на клетва от Фреди Белери като кмет на Химара, организирането на справедлив съдебен процес и спазването на презумпцията за невиновност. Гърция е предложила и разделянето на Албания и Република Северна Македония, защото Атина нямала проблеми със Скопие в настоящия момент.
След Срещата на върха между ЕС и страните от т.нар. Западни Балкани, проведена на 13 декември, Еди Рама заяви на пресконференция, че позицията на Атина е необоснована и двустранните въпроси трябва да се разрешават между двете страни и да не влияят върху пътя на европейската интеграция на Албания:
„В един процес на интеграция, където една страна влиза в преговори, влиза в една решаваща европейска фаза, печелейки всекидневно от трансфера на знание от Европейския съюз, да се възпрепятства, да се забавя заради това, че имат двустранен въпрос. Тази пречка е необоснован и неевропейски по дух подход“.
Във връзка с блокирането на Албания президентът на страната Байрам Бегай заяви на срещата си с българския президент Румен Радев на 14 декември, по време на официалното си посещение в България, че: „Учудващо, случва се с работата на студента, на когото преподавателят му казва през цялата година: отличник си, работил си много добре, но с последната оценка, оставаш в същия клас. Процесът на разширяване е една геостратегическа инвестиция на Европейския съюз, докато за нас, албанците, процесът на интеграция е жизненоважен и стратегически, той е една мечта за постигане. Естествено, свързва се и с процеса на мира, на сигурността, на устойчивото развитие и просперитета. Аз ви уверявам, че ще продължим да бъдем отлични студенти, ще чукаме на портите на Европейския съюз и, когато се отвори вратата, вярвам че ще бъдем помолени да влезем.
България най-добре е направила това, отворила е вратата, приела ни е, подкрепяла ни е, била е най-добрият „адвокат“ в процеса на интеграцията в Европейския съюз за Албания. Нямам какво да чакам повече от това. Тя е реализирала своята мисия и ние трябва да сме благодарни“.
Все повече албански анализатори са на мнение, че Гърция има дългосрочна стратегия срещу Албания, чиято цел е постигането на всички гръцки искания преди членството на албанската държава в ЕС.
Тези искания са свързани с определянето в полза на Гърция на морската граница между двете държави; постигането на специален статут на гръцкото малцинство в Албания – увеличаване броя на общините с гръцко мнозинство и създаването на тяхна организация, която да ги представлява пред албанската държава; запазването на числеността на гърците и в преброяването от есента на 2023 г., въпреки ясната тенденция за намаляване на техния брой заради влошената демографска ситуация и емиграцията; уреждането на имуществените въпроси на гръцката общност, както и на получаването на специален статут на гръцките военни гробища; запазването на Албанската православна църква под гръцки контрол; предотвратяване на всякакви албански искания за повдигане на т.нар. чамски въпрос – за трагичната съдба на албанското мюсюлманско население, прогонено от Епир през 1944 г. по обвинения в колаборационизъм, включително и за връщане на собственост; промяна на албанските училищни учебници и пособия, които според Атина съдържат националистически претенции.
Между двете страни има много широк кръг от отворени въпроси и проблеми, които ще изискват голям период от време за тяхното разрешаване или поне смекчаване. Освен предимството си като член на ЕС, Гърция разполага и с други механизми и възможности за въздействие върху Тирана: неотмяната на Закона за войната с Албания, приет през февруари 1941 г., когато Албания е била окупирана от Италия и не е носила вина за италианската агресия срещу Гърция; ограничаването на правата на албанската икономическа имиграция в Гърция; по-голямата тежест и значение на Гърция в международната политика.
В Албания осъзнават, че не е възможно да се противопоставят на системния и всеобхватен гръцки натиск, защото винаги могат да бъдат създавани поводи за налагане на гръцко вето в евроинтеграционния процес. Единствената надежда на Албания е върху Гърция да бъде оказан натиск от държави като Германия и САЩ, както и да се променят правилата за прием на нови страни в ЕС. Но не е нужно да се познават в детайли способностите на гръцката политическа класа и на гръцката дипломация, за да се разбере, че такива надежди едва ли ще се осъществят.
Д-р Антон Панчев
0 коментара:
Публикуване на коментар