Възвърнахме позициите си като първостепенен фактор по Македонския въпрос

За стремежа МНИ да се отвори още повече към обществото, за преодоляването на финансовата криза, за историческата значимост от създаването на Института, за работата с младите хора и за синовния дълг към учредителите на МНИ с доц. д-р Александър Гребенаров разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023,  бр. 12

Доц. д-р Александър Гребенаров е роден в гр. Кърджали през 1953 г. Потомък е на македонски и тракийски бежанци. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“ (1878). Започва работа като учител, по-късно е уредник в Музея за история на София. След защита на дисертация (1989) е научен сътрудник, а от 2009 г. е доцент в Института за исторически изследвания при БАН, ръководител на секция „История на българския национален въпрос“. Чете лекции по българското националноосвободително движение и държавно-политическата история на България (1878–1989) в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор е на книги, студии и статии, рецензии и отзиви, съставител на изследователски и документални сборници, в които отстоява историческата истина за българщината в Македония. Създава сайтове с историческа тематика и изложби, участва в екипи за написване на регионални истории, представя събития и личности в радио и телевизионни предавания. Учредител е и пръв председател на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“, секретар на Българско сдружение на родовете от Македония. Дългогодишен член е на Научния и на Управителния съвет на Македонския научен институт – София, на редколегията на сп. „Македонски преглед“, от 11 юни 2014 г. е избран за негов председател и го ръководи в продължение на два последователни тригодишни мандата. 

– Здравейте, доц. Гребенаров! Вие оглавихте Македонския научен институт през 2014 г. и сте четвъртият му председател след възобновяването на дейността му през 1990 г. Имаше ли вече знаци, че МНИ окончателно е стъпил на краката си и връща стария си авторитет на сериозна научна организация и експертен център? Все пак са минали 24 години от възстановяването му. 

– Здравейте! На първо място искам да поздравя всички членове и приятели на Македонския научен институт със 100-годишния юбилей от неговото създаване. Нека почетем светлата памет на учредителите му, които във време на национално съкрушение след Първата световна война създават институт, отстояващ с научни аргументи историческата истина за българския характер на Македония. Живата връзка между стария и възстановения Институт бе роденият в Прилеп български общественик, историк, публицист и фолклорист Коста Църнушанов. Негова бе първата книга, появила се през 1992 г. „Многократните изяви на националното самоопределение на македонските българи“. С нея бе продължена популярната навремето поредица „Македонска библиотека“, създадена от проф. Любомир Милетич. 

През 1991 г. се възобнови издаването на сп. „Македонски преглед“, което по дух и съдържание напомни за предходника си от преди Втората световна война. В следващите години се отпечатаха ценни извори от архивите на Великобритания и Австро-Унгария и монографии. Освен като научна организация Институтът напомни на обществото и за ролята си като експертен център – обнародва меморандум, декларации, обръщения, открити писма, противопоставяйки се на манипулациите и фалшификациите на антибългарска основа на Скопие. Той започна да възвръща позициите си на първостепенен фактор по Македонския въпрос. 

– Какви бяха основните задачи, които си поставихте тогава във Вашия първи мандат като председател? С коя част от живота на човека бихте сравнили този период? 

– При гостуване в чуждестранен културен център в София ми бе зададен въпросът – Македонският научен институт в Скопие ли е? Въпросът ме изненада, въпреки че не беше зададен злонамерено. Той ме накара да видя една съществена слабост в дейността на Института след неговото възстановяване – стойностните публикации и знанията на учените трудно достигаха до сетивата на обществото. 

Затова през 2014 г., когато бях избран за председател, обявих, че ще опитам Институтът да се „отвори“ повече към обществото. Мисля че до голяма степен с колеги от Управителния съвет, от филиала в Благоевград и научните групи в Кюстендил, Разлог, Варна, Петрич, успяхме да осъществим нови форми на популяризиране – лектория „Македония“, ТВ предаване, ежемесечен електронен бюлетин, семинари, изложби, научни форуми в чужбина, изработване и връчване на отличия и др. 

Важен момент от дейността на МНИ е, че промени нагласите си за по-силно присъствие зад граница. Продукцията му, включително сп. „Македонски преглед“ с преведени на английски език уводни статии, бе представена в Скопие, Охрид, Босилеград, Прищина, Корча. Учени презентираха книги в Брюксел и в чуждестранни културни центрове в София. 

Относно втората част на въпроса, може би не съм аз човекът, който да направи сравнение на този период с предходния, но имам чувството, че в началото на мандата ми Институтът се нуждаеше от реанимация. След първоначалния възход, в края на първото десетилетие на новия век настъпи застой в общуването и в цялостната му дейност, който даде отражение и при издаването на книги. Поредицата „Македонска библиотека“ бе прекъсната. През периода имаше нулеви години за институтски издания с изключение на „Македонски преглед“. 

Част от авторите се обезвериха и потърсиха други издателства за отпечатване. Така се случи и с книгата ми, посветена на МНИ. Независимо че се води институтско издание, тя бе обнародвана от частно издателство по проект към културното министерство. Тогава именно инициирах създаване на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“, което пое публикуването на „чакащи“ книги. Някои до днес търсят причината за застоя в МНИ във финансовата криза в края на първото десетилетие и началото на второто. Тя обаче не беше толкова разтърсваща, нито продължителна. Искаше се по-голяма настойчивост и идеи за намиране на финансови източници. Ако нашите предци са се отчайвали толкова лесно от подобни „трудности“, днес нямаше да има следа от Института. 

Тези събития и процеси трябва да бъдат подложени на обективен анализ. Самовъзхваляващите оценки, които дават за себе си бивши ръководни дейци от този период изглеждат комични и далеч от реалността. Но това са обичайни, специфични особености на мемоарната литература. Историците познаваме немалко спомени на личности от предишни епохи, които ни разсмиват с подобни небивалици. 

– Вие дълги години работите в Института за исторически изследвания при БАН. Как мислите, доц. Гребенаров, здрава ли е връзката между научната и академична мисъл у нас със специфичната дейност на МНИ? Плаши ли учените в България темата „Македония“? 

– Както е известно, желаната промяна по отношение на Македонския въпрос настъпи от лятото на 1978 г., когато управляващите в София се осмелиха да реагират по-смело на антибългарската пропаганда в Белград и Скопие. Постепенно отпаднаха ограниченията за обнародване на спрени заради цензурата изследвания. В началото на 80-те години се създадоха центрове/секции/групи/ към отделни институти, включително и към Българската академия на науките, в които започва усилена работа по издирване на документи за издаване на документални сборници и изследвания, свързани с националния въпрос. 

МНИ като обществена организация стана притегателен център за мнозина вещи специалисти, работещи в институти, университети, музеи, архиви. Темата за Македония вече не плашеше изследователите нито с необятността си, а още по-малко с цензура. 

– Вашите научни изследвания са свързани и с историята на МНИ, нали така? Кои според Вас са най-драматичните моменти от столетието, изминало от учредяването на Института? 

– В спомената книга, посветена на МНИ, отбелязах немалко негови върхови постижения. Има една особена дата, която би трябвало да присъства с големи букви в нашите издания, а защо не и върху паметна плоча – 21 декември 1923 г. Това е денят когато учредителите полагат основите на Института. Не са много организациите, които имат такъв дълъг живот при това с толкова издадени книги и престижен печатен орган като „Македонски преглед“. 

След година и на него ще отбележим вековен юбилей от появата му – факт, на който не могат да повярват реномирани издатели в Западна Европа. Наред с възходите на МНИ до 1944 г., когато дейността му преминава през много успехи и надежди, следват години на огорчение и организационни трусове, породени от нихилистичната политика на българските държавници. И след като управляващите не успяват да пречупят членовете на Института, за да променят идеологията му в антибългарска насока, през лятото на 1947 г. следва неговото разформироване и подаряване на архива и книжното му богатство на Скопие. Така отродителната държавна политика се опита да смаже науката в България – в това отношение сме „уникални“ на Балканите! 

– Работите с млади хора, помагате на много докторанти, които се занимават и с други теми от науката „История“. Как мислите, не избледнява ли интересът към Македония в научните изследвания на младите учени? 

– Възстановителите на МНИ предадоха на по-неопитните членове мъдростта и опита, който имаха. Аз се опитвам да продължа тази традиция. По природа обичам да подавам ръка на младите. Радвам се на тяхното научно и житейско израстване. С членове на новосъздадения Младежки клуб „Даме Груев“ сме правили няколко прекрасни изложби за дейци на освободителното движение, за чуждестранните почетни членове на МНИ, за 100 години от създаването на Македонските политически/патриотични организации, организирахме семинари. 

Съвместно с хоровия състав на Националната гимназия за древни езици и култури „Св. Константин-Кирил Философ“ посетихме паметни исторически места на Балканите. Поощрявам до днес участието на младежите в научни проекти, включващи форуми, публикации, създаване на сайтове и др. Надявам се, че все нещо са „прихванали“ от занаята. 

Да не забравяме, че почти всички сме изпитвали неувереност в началото на научната си кариера, защото усилията в сферата на изследванията не са малки, нито лесни. Младите хора се нуждаят от подкрепа, макар че те вече не са утрешна, а реална днешна наша млада смяна. Трябва да разчитаме повече на тях, защото научният им кръгозор е разширен. Те безпрепятствено специализират в Западна Европа, общуват с чуждестранни учени, създават колегиални приятелства по подобие на първоучредителите преди столетие. 

Както обичаме да се шегуваме – те са носители на новото дигиталното поколение, което ще замени аналоговото. За съжаление, изследователският интерес на младежката аудитория към „македонската тематика“ в България намалява. Отдавам го на предпочитанията на младите хора да избират „по-спокойни теми“, за които могат да ползват извори без ограничения. Специално за достъпа до архивите в Република Северна Македония има какво да се желае. 

– Как мислите, доц. Гребенаров, изпълнява ли днес МНИ заръките на своите учредители от преди сто години? Някои от тях са величия в българската наука. Достатъчно ли е запознато българското общество с неговата дейност? 

– Респект и уважение към първите председатели на Института, които са известни преподаватели, ректори, председатели на Българската академия на науките – проф. Иван Георгов и проф. Любомир Милетич. Нека да не забравяме и ролята на следващия председател проф. Никола Стоянов – изключителен финансист и икономист, открил през януари 1938 г. сградата на Македонския дом. Можем да се гордеем не само с тяхната неизчерпаема енергия за научна и преподавателска дейност, но и за настойчивостта им да търсят всякакви възможности за влияние и намиране на средства, за да осигуряват строително петно в центъра на столицата, а след това да съградят по време на световната стопанска криза многофункционален Македонски дом, който съществува до днес. Все още сме в дълг към тези именити дейци, които извън научната общност не са достатъчно познати. 

– Доволен ли сте от степента, в която политиците у нас използват експертизата на МНИ? 

– Негови членове участват като експерти на различно ниво. Има случаи, когато намесата им оказва благотворно влияние върху работата на висши държавни институции. Така например за признаването на българското малцинство в Албания на 13 октомври 2017 г. спомогна и Становище на МНИ, подкрепено с множество исторически аргументи за българската общност. Изпратената Декларация от есента на 2019 г. до Министерството на външните работи на Република България също изигра важна роля при съставяне на официални становища на българските държавни институции за европейската интеграция на Република Северна Македония. 

Не на последно място по значение е Декларацията по повод 150 години от създаването на Българската екзархия от 2020 г. Текстът на проекта бе предложен от членове на Института и приет с пълно мнозинство – рядък случай в българския парламент. В областта на експертизата МНИ може още по усилено да подпомага институциите, защото разполага с интелектуален заряд от кадри, които са компетентни не само за миналото, но имат отношение и към съвременните геополитически процеси в Западните Балкани. 

– Не можем да отминем и актуалното състояние на отношенията ни със Северна Македония, нали? Как мислите, коя е главната пречка пред тяхното развитие? 

– Сериозен проблем е, че Република България няма дълголетна стратегическа позиция в отношенията си с Република Северна Македония. Мантрата, че първи сме признали Македония за независима държава след 3 десетилетия вече не работи. Има разминаване между желаното и реалното. Десетилетният строеж на Коридор № 8 е показателен за цялостния застой в двустранните отношения. Като важен недостатък от българска страна намирам липсата на последователност в исканията ни. 

Ще дам два примера: заричахме се, че няма да приемем име като Северна Македония, но напразно. Експертите ни вероятно не успяха да се запознаят с книгата на Йордан Иванов „Северна Македония. Исторически изследвания“ от 1906 г., за да се противопоставят по-аргументирано на предложението. Изворите в нея показват, че в тази географска област са влизали области от днешна територия на Република България. Вторият пример е свързан със спомената Декларация за асоцииране на Република Северна Македония към ЕС, гласувана през октомври 2019 г. от Народното събрание. В нея се заявява, че подкрепата от Република България за европейската ѝ интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, и потискане правата на гражданите с българско самосъзнание. В нея към Република Северна Македония има формулирани 8 конкретни условия, като преустановяване „говора на омраза“, реабилитация на жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание, оказване на съдействие за издирване, възстановяване и опазване на българските военни паметници и гробища и пр. Забравили за тези условия, вече насочихме взора си изцяло към парламента в Скопие, очаквайки да гласува вписване на българите в конституцията. А за останалите неща до преди дни нямаше почти никакво официално напомняне. 

Изкушавам се за сравнение да посоча неподлежащите на отмяна гръцки искания към Скопие, а вече и към Тирана, споменавани често в бюлетина. За съжаление, в третото десетилетие на XXI в. се оказа, че страната не може да разчита на много приятели отвъд границите на държавата, които да подкрепят българската кауза. Ще припомня, че в предходния период МНИ има 18 авторитетни чуждестранни членове, които живеят и творят в страни от цяла Европа, доказвайки българския характер на Македония. 

Свои приятели – чуждестранни членове, верни на българската кауза имат и Българската академия на науките, а също и Софийският университет „Св. Климент Охридски“. Незнайно защо Центърът по българистика, в чийто регистър присъстваха стотици европейски и световни учени, имащи отношение и към географската област Македония, след 1990 г. бе разформирован? Това е още една насока, в която има какво да се анализира – да се възстановява и надгражда. 

– Вие бяхте начело на МНИ два мандата. Правили ли сте опити за установяване на партньорство на научна основа с някои организации или институции в Северна Македония? 

– Измина доста време от последните съвместни научни проекти. Скопие, за съжаление, не пожелае да скъса с наложената матрица за „македонски“ герои и събития, отбранявайки своите позиции с неверни интерпретации, които затрудняват контактите. Учудва ме тази настървеност у новото поколение там, въпреки че разполага с разширена изворова база. 

Имам чувството, че чувам и виждам съждения, пропити с антибългаризъм, характерен за македонската историография в годините след Втората световна война. Работата на Съвместната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси, която е без осезаем резултат, е ключов барометър за настроенията на македонските политици. Малък проблясък се забеляза при опита за партньорство през 2019 г., когато МНИ проведе две срещи в София и Скопие под наслов „Диалози за бъдещето на България и на Македония“. 

На тях присъстваха интелектуалци, политици и учени от двете страни. Не успяхме да разчупим леда, но „проблясна“ светлина, че поне може да водим диалог. Моето мнение е, че не трябва да се отказваме от такива срещи. Подобни общности с висок интелектуален капацитет биха могли да открият рационални пътища за разведряване на „студената война“ между Скопие и София.

– Какво бихте пожелали на следващите ръководства на МНИ – повече наука, повече публичност, повече експертиза, или всичко заедно? 

– Иска ми се следващите ръководители да вземат най-доброто от сегашните и миналите дейности на Института, да го направят още „по-отворен“ за популяризиране на научни, културни и обществено-политически събития (без да навлиза в политически дебри), да бъдат съпричастни към днешните болки и надежди на македонските българи и техните потомци. В края на мандата си да отчетат какъв реален принос има МНИ не само с изследвания, но и с иновации в полза на обществото. 

Неговият статут му позволява широки възможности, както и да съчетава науката с експертиза, да обнародва не само ценни издания, но и да изготвя оценки и анализи, които да послужат за основа на стратегически държавнически решения. И не на последно място – нека следващите ръководители да продължат с достойнство и мъдрост Делото на първосъздателите от 1923 г. 

Накрая искам да поздравя с настъпващите коледни и новогодишни празници всички членове, симпатизанти на МНИ и приятели, с пожелание за здраве и сбъднати мечти през новата 2024!