Мерсия Макдермот: Левски написах за себе си, Гоце Делчев – за България

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 4. Елена Александрова. „Левски написах за себе си, Гоце Делчев – за България и българщината“. В памет на Мерсия Макдермот (1927 – 2023).................................9 - 18

„На българския народ, който ми даде повече, отколкото мога да му се отблагодаря“ – с това лично откровение Мерсия Макдермот засвидетелства обичта си към България, която демонстрира явно до края на живота си. Британката пристига за първи път в страната на 20-го- дишна възраст и окрилена от младостта си и порива на новите предизвикателства, обиква – и българите, и миналото им. Личната ѝ биография започва в семейството на лекар хирург и учителка. 

Родена е на 7 април 1927 г. в Плимут, Девън, Обединеното кралство. Тъй като баща ѝ доктор Джефри Палмър Адсхед е назначен за капитан-хирург в Кралския военноморски флот, Мерсия прекарва част от ранните си години в Китай. По-късно учи в Westonbirt School, Gloucestershire, St Anne’s College и Оксфордския университет, където изучава руска филология. Студентска бригада през 1947 г. я отвежда в Югославия заедно с други английски студенти. Тук за първи път се среща с българи, сред които е и поетът Павел Матев, с когото ги свързва близко приятелство. 

През 1948 г. завършва магистърска степен в Оксфорд и посещава България за участие в международната младежка бригада, включена в строежа на язовир „Георги Димитров“ (дн. язовир „Копринка“). Като чужд представител, Мерсия е поканена заедно с други чуждестранни участници да се срещне с Георги Димитров в двореца Евксиноград на Българското Черноморие. По това време се запознава с бъдещия си съпруг Джеймс Макдермот, за когото се омъжва щом се връща в Англия. Бригадирското движение ѝ създава трайни приятелства с български младежи, а интересът ѝ към непознатата дотогава за нея страна е осезаем. Поради тази причина, връщайки се в Обединеното кралство през 1948 г., Макдермот се записва на курс по български език във Факултета по славянски и източноевропейски изследвания на Лондонския университет. Макдермот е особено впечатлена от българската история, на която посвещава професионалната си кариера. 

Голяма част от живота ѝ между 1957 и 1989 г. преминава в България, отдаден на научни изследвания и преподавателска работа. През учебната 1963 – 1964 г. и от 1973 до 1979 г. тя е учителка в Английската езикова гимназия в София. Поканена е за лектор по история на националноосвободител- ното движение на българите от Македония в Историческия факултет на Софийския университет. Приета е като чуждестранен член на Бъл- гарската академия на науките през 1987 г. През 2007 г. Софийският университет ѝ присъжда почетното научно звание „Доктор хонорис кауза“. Мерсия Макдермот е председател на Британско-българското дружество за приятелство със седалище в Лондон. Почетен гражда- нин е на Карлово и на Благоевград, тя е носител и на редица български държавни отличия: „Орден на розата“, орден „Мадарски конник“, орден „Кирил и Методий“[1]. 

На 1 юли 1977 г. в Благоевград е отбелязан тържествено 50-годишният ѝ юбилей, на който тя присъства лично: „Развълнувана, Мерсия Макдермот благодари за голямото внимание, с което е обградена в Благоевград и окръга. С радост присъстващите научиха, че предстои издаването на книгата ѝ за Гоце Делчев в Англия и превеждането ѝ на български език“[2]. Мерсия Макдермот умира на 28 март 2023 г. на 95-годишна възраст. 

Ранните ѝ интереси към българското минало намират израз в из- дадената от нея в Лондон „История на България (1393 – 1885 г.)“. Книгата излиза през 1962 г. и разглежда падането на България под османско владичество, ранните столетия на българите под османска власт, първи- те проявления на новите възрожденски процеси, движението за светско училище и независима църква, борбите за политическа независимост и първите години на новото Българско княжество до Съединението. 

Най-впечатлена обаче Мерсия Макдермот остава от революционните прояви в българското общество, което я провокира да се отдаде на собствени исторически изследвания. На първо място, тя е запленена от революционната отдаденост на Васил Левски. „За мен Левски не е личност, позната от най-ранните си години, а внезапно откровение, ослепяваща светлина, която изведнъж озари живота ми. 

Левски не е поетична измислица – той е жив човек от плът и кръв. Малко са на- родите, които имат такива герои. Един народ е богат преди всичко със своите синове, а народът, който е родил Левски, е един от най-богатите в света“, споделя авторката на „Апостолът на свободата“ – книга, която излиза за пръв път през 1967 г. на английски език, а през 1970 г. е преведена и в България[3].

Целия материал четете по-късно...