Проф. д-р Георги Николов: Трябва да има приемственост и обновление в МНИ

И през следващото столетие от бъдещето на Македонския научен институт в него трябва да има приемственост и обновление 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 1

За честванията на едновековния юбилей на МНИ, за връзката между академичната и научна общност и МНИ, за посланието, което Самуиловата епоха ни препраща днес, за пристрастията или не към темата „Македония“ и за бъдещето в изследванията по нея с председателя на Управителния съвет на МНИ проф. д-р Георги Николов разговаря журналистът Костадин Филипов 

Проф. д-р Георги Николов Николов е роден на 13 юли 1957 г. в София. Завършил е специалност „История“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и втора специалност „Български език и литература“. С отличие е защитил дипломна работа на тема: „Византийската администрация в българските земи (ХІ–ХІІ в.)“ с научен ръководител доц. Васил Гюзелев. Бил е на езикови специализации в Солун и Лайпциг и на научни специализации в Краков и Кьолн. През различни години той е участвал в археологически разкопки на Кабиле, Кокалянски Урвич, Велики Преслав и Плиска. От 1986 до 1989 г. е бил аспирант в Центъра за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“. След конкурсен изпит през 1990 г. е назначен за асистент в катедра „История на България“ в Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. През 1994 г. е преназначен за старши асистент, а от 1997 г. е главен асистент в същата катедра. На 8 февруари 2001 г. е защитил дисертация за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на тема „Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (VІІ–ХІ в.)“. С решение на Факултетен съвет от 22 ноември 2011 г. Г. Николов е избран за доцент, а с решение на Факултетен съвет от 12 юли 2022 г. – за професор. В дългогодишната си практика на преподавател по средновековна българска история в СУ „Св. Климент Охридски“ и Националната художествена академия „Николай Павлович“ е чел лекционни курсове, обучил е стотици студенти, бил е научен ръководител на десетки дипломанти (магистри) и петима докторанти. От 1981 г. до сега е публикувал 10 книги и над 800 студии, статии, рецензии, библиографии и научно-популярни очерци, посветени на проблеми от Българското и Балканското средновековие. 

Освен в България той има научни публикации в Германия, Грузия, Гърция, Полша, Русия, Северна Македония, Сърбия, Унгария и Франция. От 1980 г. до сега е участвал с доклади и научни съобщения в над 70 научни форуми в България, Грузия, Полша, Северна Македония, Сърбия и Унгария. Г. Николов членува в Македонския научен институт (от 22 януари 2014 г.) – член е на Научния съвет на МНИ (от април 2014 г.); член (заместник-председател) на Управителния съвет (22 март 2017 – 29 юли 2020 г.); председател на Управителния съвет (от 29 юли 2020 г.). 

На Общото събрание на МНИ (30 март 2023 г.) бе преизбран за негов председател. Автор е на редица публикации в списание „Македонски преглед“. Член е на редколегията на списанието от 2014 г., а от 2020 г. е негов главен редактор.

 – Здравейте, проф. Николов! Македонският научен институт започва второто столетие на своя живот. На Вас като председател се падна честта и отговорността да организирате проявите, с които Институтът да отбележи сто години от учредяването си. Доволен ли сте от обществения отзвук от събитиятя, свързани с юбилея? 

– Да, наистина това бе голяма чест за мен. Моето председателство случайно съвпадна с този юбилей, но още от встъпването си в длъжност имах време да размишлявам за неговото достойно отбелязване. Това, което МНИ посвети на 100-годишнината от създаването на Института, бяха два научни форума: Тържествена научна сесия в София (13 ноември) и Научна конференция в Скопие (8 декември), както изложба на книги на МНИ, експонирана на 27 ноември 2023 г. в Столична библиотека. Изложбата бе подготвена от доц. д-р Александър Гребенаров, д-р Ангел Златков и проф. Михаил Неделчев. Освен това по БНТ бе излъчено телевизионно интервю и едно предавене на „История БГ“, посветено специално на 100-годишнината, публикувани бяха и няколко вестникарски интервюта и статии. 

В отбелязването на нашия юбилей се включиха редица важни институции като Президентството на Република България в лицето на вицепрезидента г-жа Илияна Йотова, Софийският университет „Св. Климент Охридски“, Българската академия на науките, Държавна агенция „Архиви“, Тракийският научен институт, Добруджанският научен институт и др. С доклади в тържествената научна сесия взеха участие учени от България, Италия, Косово, Полша, Република Северна Македония, Унгария. Честванията завършиха с юбилейно тържество в сградата на Института на 21 декември 2023 г. Така заедно с Рождество Христово учените от Македонския научен институт отбелязаха и началото на неговото вече двувековно съществуване. 

– Вие оглавихте Македонския научен институт през 2020 г. и сте петият му председател след възобновяването на дейността му през 1990 г. Какви бяха основните задачи, които си поставихте във Вашия първи мандат като председател? С коя част от живота на човека бихте сравнили този период? 

– Всеки ръководител на научна институция има своя визия за нейното развитие в рамките на съществуащите устави и правилници. На основата на тези докуменални ръководства се опитах да установя развитието на МНИ твърдо на релсите на науката. На второ място, потърсих по-широко представяне на българската история в историко-географската област Македония, не само в периода 1879–1944 г., който доминираше в публикациите по това време, но и в по-ранни периоди от историята на Българското възраждане и от Българското средновековие. Освен „чистите“ историци, бяха активизирани научните изследвания в областта на филологията, лингвистиката, диалектологията, етнология, музикознанието и т.н. Сравненията с живота на отделната личност не винаги са сполучливи и точни. И все пак, бих казал, че МНИ през последните четири години прилича на човека, който загърбва злободневните си малки проблеми у дома и излиза пред обществото с гордо вдигната глава, демонстрирайки своите знания и способности. Това е един зрял човек.

 – Вие дълги години работите в Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Как мислите, проф. Николов, здрава ли е връзката между научната и академична мисъл у нас със специфичната дейност на МНИ? Плаши ли учените в България темата „Македония“? 

 – Темата „Македония“ е типичен пример за научна реакция след години на политическо табу върху част от миналото. Първият и най-съществен видим резултат от премахването на забраните е, че паметта не е изчезнала. Тази най-важна и присъща на историята характеристика е съхранила спомена за забраненото минало. От друга страна, липсата на специална подготовка след премахването на бариерите, често води до прибързани и невинаги точни умозаключения. МНИ е донейде изключение от това правило, защото това бе научна институция създадена от македонски българи и възродена от техни потомци. Тяхното пристрастие към тази тема създава илюзията за монопол върху нея. Всъщност учените от МНИ имаха предимство в капацитета за изследването на темата „Македония“. 

Впоследствие тази тема получи своя резонанс и в много други научно-изследователски центрове в областта на хуманитаристиката. Тя стана част от големия въпрос на нашето минало от края на ХІХ и ХХ в. – въпросът за ограбеното българско народностно землище. 

– Вашите научни изследвания са свързани с епохата на средните векове, особено с времето на българския цар Самуил. Достатъчно ли познаваме събитията от онова време, не подценяваме ли величието на подвига на държавниците ни тогава? Какво е посланието, което Самуиловата епоха ни препраща днес? 

– Може би моето мнение е пристрастно, но струва ми се, че извън историческата гилдия не само личността на Самуил, а и на останалите български царе от средновековната епоха слабо се познават. Опитвал съм се да вляза „под кожата“ на тези личности, да разбера мотивите на техните родолюбиви действия в мир и в бран. За разлика от днешните политици, нашите средновековни владетели са носели и предавали от поколение на поколение едно сякаш непознато днес чувство – за отговорност, пред държавата, пред идните поколения. 

И ако все пак някои от тях са живеели в спокойствие и мир, то времето на цар Самуил е било епоха на половинвековна война, изпълнена с кръвопролития и жертви, с беди и страдания, с горест и мъка. Колцина наши държавници днес биха издържали на такова напрежение? Може би посланието към днешните българи повтаря думите на хан Омуртаг (814–831): „И нека роденият по-късно, като види направеното, да си спомни за този който го е направил“. С други думи: Помнете делата на своите предци! 

– Работите с млади хора, преподавател сте от дълги години, имате всекидневен контакт със студенти, помагате на много докторанти, които се занимават и с други теми от науката „История“. Как мислите, не избледнява ли интересът към Македония в научните изследвания на младите учени? 

– Всяка тема от българската четиринайсетвековна история на Балканите би могла да възбуди интереса на младите хора. В много голяма степен за това са отговорни техните даскали. Има преподаватели, които могат да направят и най-обикновените факти в интерсено историческо четиво, има и такива, които могат от най-интересната история да направят скучна лекция. 

В това отношение субективният фактор е много важен… и много отговорен. Винаги съм обръщал внимание на по-младите колеги, че освен присъщия романтизъм към темата „Македония“, те следва да познават историческите извори, върху които да градят своята аргументация. Напоследък научният интерес към Македония придобива нови черти. Предмет на изследване е не само политическата история, историята на бунтовете и въстанията, а и менталната история, историята на всекидневния живот. 

В безкрайното редуване на интереса към революцията и еволюцията, като че ли втората отново привлича вниманието. Еволюционното минало обаче изисква по-солидна историческа подготовка. Нито Македония, нито която и да е тема от нашето богато историческо минало не може да се превърне в масово явление. Историята е донейде елитарна наука. Малко, но от класа. 

– Как мислите, проф. Николов, изпълнява ли днес МНИ заръките на своите учредители от преди сто години? Някои от тях са величия в българската наука. Достатъчно ли е запознато българското общество с неговата дейност? 

– Всяко време има своите личности. Преклонението пред нашите предци-основатели трябва да се пречупи през призмата на изискванията от нашето време. През последните 35 години бе направено много за нашата разпознаваемост и постепенно образът на МНИ възвърна своя научен блясък, подир принудителното му заличаване в годините на тоталитарната държава. В същото време съм далеч от мисълта, че днешното ни поколение трябва да се съизмерва с такива гиганти на българската научна мисъл като председателите Любомир Милетич и Иван Георгов. А какво да се каже за още десетки български учени историци, филолози, етнолози, членове на МНИ, които имаха заслужена европейска и световна слава. 

Нека бъдем скромни, а постиженията на всички нас ще бъдат оценени post mortem. Уви, това е неизбежната, а и историографски повтаряща се съдба на учените (особено на историците) и техните творения. 

– Доволен ли сте от степента, в която политиците у нас използват експертизата на МНИ, проф. Николов? Познават ли те в достатъчна степен работата, която членовете на МНИ извършват всеки в своята област? 

– Нашата дейност е открита и който иска да прочете научните трудове на МНИ е свободен да стори това. Нещо повече, през последните години, Македонският научен институт предприема такива действия (медийни прояви, лектории, научно-популярни изяви и т.н.), че да стане обществено разпознаваем. Динамиката на политическите събития в България, особено през последните няколко години, като че ли не позволява на политическата класа да се запознае с миналото, включително с това на македонските българи. Едва дошли на власт, още неориентирали се в историческата констелация на Балканите, нашите управляващи слизат от власт и на тяхно място идват други, не по-опитни от предишните и често исторически неподготвени люде. Това има понякога негативен ефект върху българските изяви в политическата практика в Европейския съюз. 

– Не можем да отминем и актуалното състояние на отношенията ни със Северна Македония, нали? Как мислите, коя е главната пречка пред тяхното развитие? 

– Нагледахме се и се наслушахме на политическа еквилибристика от Скопие. Мисля, че е крайно време да поседнем и да погледнем нашите си проблеми, а когато на запад от Деве баир политиците узреят до по-мъдри решения за своите поданици, тогава да седнем и заедно да начертаем съвместният ни път напред, не само към НАТО и Европейския съюз, а към народното добруване и качествен живот в Република България и в Република Северна Македония. Традиционната обвързаност на държавата Македония – с много характеристики пред името си (Народна, Социалистическа, Бивша югославска, Северна и т.н.) – със стара комунистическа Югославия и нейните съвременни деривати е много силна. Тя е и генеративно обяснима. Миналото е наслоено с толкова много омраза към България, българите и всичко българско, че трудно може да се прочисти, още повече, когато върху него се трупат нови извращения на историята. На политиците и в Скопие, и в София липсва нещо, което е от изключителна важност – смелост, смелост истината да се изговаря на глас. Затова е прав Ейбрахам Линкълн (1809–1865) като казва: Можеш да лъжеш целия народ за известно време. Можеш да лъжеш част от народа през цялото време. Но не можеш да лъжеш целия народ през цялото време. 

– Кога можем да очакваме първото съвместно честване на личностите от общата ни история, проф. Николов. Да речем, на обичания от Вас български цар Самуил. Не може ли МНИ да поеме инициатива за това? Вие сте начело на МНИ вече втори мандат. Правили ли сте опити за установяване на партньорство на научна основа с някои организации или институции в Северна Македония? Имате толкова познати сред историците край Вардар. 

– Обединявам тези няколко въпроса. Често пъти се дава за пример мемориалът „Долината на падналите“, построен край дворцово-манастирския комплекс „Ескориал“ в Испания. Той е обща гробница за фалангисти и републиканци, т.е. място за помирение в страната, в която през гражданската война (1936–1939) се самоизбиват половин милион души. Само че днес никой не ходи на поклонение там. Испанците не приемат този общ гроб. Всеки е свободен да поднесе цветя на паметника на една или друга историческа личност. Но през изминалата 2023 г. видяхме какво се случи. А то е следното. Българите, които спасиха и съхраниха костите на Гоце Делчев, българите, които ги предадоха под напора на комунистите в Скопие през 1946 г., та същите тия българи под всякакви предлози не бяха допуснати от северномакедонските власти да се поклонят пред тленните останки на героя по повод годишнината от неговата гибел. А иначе саркофагът на Гоце Делчев, който е написал „а що да правим като сме си българи“, днес се охранява от един кумановски сърбин в църквата „Св. Спас“ в стария град на Скопие. 

Невъзможно е институционално сътрудничество между организации не само с диаметрално различин позиции, но и с диаметрално различен подход към историческите извори. В областта на балканската медиевистика „историчарите“ от Северна Македония имат един принцип: името „българи“ е географско понятие. А като етническо понятие то се споменава в стотици домашни и чужди извори. Ще дам само един пример. Що се отнася до цар Самуил, най-ранното документално свидетелство за неговата титла е надписът на цар Йоан-Владислав (1015–1018) от 1016 г., където той е наречен „самодържавен цар“. 

В добавките към българския превод на Хрониката на Константин Манаси, направен през ХІV в., Самуил е титулуван „цар блъгаром“. Във византийските извори той е наречен: μόναρχος Βουλγαρίας ἁπασης ὁ Σαμουήλ/ Самуил, монархът на цяла България (Йоан Скилица); ὁ τύραννος Βούλγαρος/ български тиранин (Кекавмен); βασιλέως Βουλγάρων Σαμουὴλ; τὸν βασιλέα Βουλγάρων τὸν Σαμουήλ / Самуил, царят на българите (Никифор Вриений); Τοῦ Σαμουήλ δὲ τοῦ τῶν Βουλγάρων ἐξάρχοντος/ Самуил, предводителят на българите (Йоан Зонара). Всичко това обаче не пречи в учебниците, а и въобще сред обществото в Северна Македония, той да се нарича „македонски цар“. Т.е. тук е налице едно пренаписване на историята със задна дата, за да се запълни историческия вакуум на държавата, създадена през 1944 г. като формация на сръбския хегемонизъм от времето на Стоян Новакович (1842–1915). 

Като по-млад, не само аз, но и много други колеги смятахме, че нашите колеги в Скопие не познават автентичните исторически извори и публикации. Гледахме по всякакъв начин да им изпращаме научна историческа литература от България. Днес смятам, че тези книги и списания трябва да стигнат до очите на народа в Северна Македония. От учените, които изкривяват историческата истина, не очаквам нищо ново. Важно е неизкушените и все още неманипулирани жители на тази държава сами да се ориентират в собствената си история, в историята на своя род и минало. Защото най-големият грях в нашето кратко земно битие е отричането от род и отечество. 

– Накрая един въпрос, който задавах на всички Ваши предшественици като председатели на МНИ. А той е: какво бихте пожелали на следващите ръководства и на МНИ – повече наука, повече публичност, повече експертиза, или всичко заедно? 

– В първия устав на Македонския научен институт е записано, че той се създава за вечни времена. Това е многозначителна фраза. Зад нея стои намерението за една неуморна научна дейност в бъдещето. Останалото е само добавена стойност. Вие знаете, че аз не съм привърженик на шумните политически декларации и обществени изяви. Моето кредо е, че историкът трябва да върши своята работа тихо и системно. Рано или късно това се оценява от хората, а експертизата лежи на политическата маса и е на разположение. И все пак има нещо, което смятам за много важно. И през следващото столетие от бъдещето на Македонския научен институт в него трябва да има приемственост и обновление. Това трябва да следват всички следващи ръководители.