Изборите чукат на вратата

 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2023, бр. 12

Случи се така, че в две последователни години – миналата и тази, бях в Скопие в Деня на свети Климент Охридски. Миналата година това беше 25 ноември, когато според църковния календар ние, в България отбелязваме празника на големия просветител. Тази година пък това се случи на 8 декември, когато в Северна Македония правят същото. У нас на тази дата студентите, а и цялата академична общност, също празнуват.

Няма да обяснявам връзката с празнуванията у нас и при съседите. Който иска, може да се справи, пък и нещата не са чак толкова сложни. А ако аз ги споменавам, то е за да попитам: защо и през миналата година, а и през тази, двете държави – Република България и Република Северна Македония, не организираха поне едно съвместно честване на свети Климент Охридски? Нали той бе една от личностите от общата ни история, за които Съвместната комисия по история и образование стигна до съгласие, че трябва да бъдат отбелязвани и в двете държави. И това съгласие бе вписано в един от двата протокола, които станаха неотменна част от общия пакет, свързан със започване на преговорния процес за членство на Северна Македония в Европейския съюз. А тези дни чухме, че първият вицепремиер и министър на външните работи на страната ни Мария Габриел е дала ясно да се разбере, че промяната на Конституцията на Северна Македония и вписването на българите в нея не е единственото условие за преговорите на Скопие с Брюксел. И че има още три неща, които трябва да се имат предвид – Договорът за добросъседство, приятелство и сътрудничество между двете държави, подписан на 1 август 2017 г. и въпросните два Протокола.

Ако се прочете внимателно финалният документ от срещата ЕС–Западни Балкани в Брюксел, проведена на 13 декември, там като една от препоръките към властите в Скопие е тъкмо изпълнението на договора. Той е „в пакет“ заедно с Преспанския договор на Северна Македония с Гърция. Стига да има кой да чете. Може само да завиждаме на гърците, че така си опекоха работата, че на политиците и властите край Вардар и през ум не им минава да шикалкавят около изпълнението на клаузите от Преспанското споразумение. Както се отнасят с нашия Договор, да речем. Колко проверки само им направиха за най-малките детайли, които бяха договорени. Дори министърът на външните работи Дедиас отиде в Скопие все с тази цел – да припомни, че щом има споразумение, то трябва да се спазва. И никой не се опитва да критикува Атина, че от позицията на член на Европейския съюз защитава националния си интерес, като държи на договореностите от Преспа. А у нас си има една група хора – не искам да им слагам етикети, която в твърдостта на спазването на Договора за добросъседство от българска страна видя голям срам и резил. Не бивало така да се използва членството ни в европейското семейство, трябвало по-иначе. Защо не се вдигнат в защита на Албания, срещу която Гърция използва позицията си на член на ЕС, за да заплашва Тирана с блокиране на старта на преговорния процес заради случая с незаклелия се все още кмет на Химара, станалият крайно популярен Фреди Белери. Албанците държат на своето, гърците – също. Но правото да наложат вето, докато случаят с етническия грък Белери, живеещ в Албания, не бъде разрешен, е в ръцете на Атина. Ха, да видим кой кого. Премиерът Еди Рама се хвали насам и натам, че страната му е постигнала „революционен скок“ по пътя на европейската интеграция, макар че ние скромно бихме му препоръчали да се запознае внимателно и подробно с блокадата, която Гърция наложи на северния си съсед Република Македония по пътя ѝ към членство в ЕС и в НАТО. Да припомняме ли колко години трая тази блокада и цената, която в Скопие платиха тя да бъде вдигната? През цялото това време различните правителства в Гърция не се чувстваха неудобно или некомфортно да използват позицията си на член и на ЕС и на НАТО, за да чакат точния политически момент да се случи това, което се случи.

Но да си се върнем към нашите работи. И тази година не отбелязахме съвместно със Северна Македония Деня на свети Климент Охридски. Дипломатите от посолството отидоха до паметника на брега край Вардар да поднесат своите цветя и венци. Не знам дали това е станало

заедно с местните политици или общественици. По-скоро – не. Нищо, ние сме търпеливи и ще продължим да даваме пример и да протягаме ръка, пък да видим дали някога на съседите ни ще стане ясно, че така повече не може. Дано да се научат най-после да разчитат по правилния начин сигналите, които идват от Брюксел и от Вашингтон, за необходимостта да развиват добросъседството и да търсят приятелството. Иначе ще си стоят там, където са си сега и ще превръщат всеки предизборен цикъл в битка на живот и смърт.

Да, така се очертават и следващите месеци. На 24 април ще се проведе първият кръг от президентските избори, а вторият, ако се стигне до него, ще бъде на 8 май. В този ден ще се проведат и редовните парламентарни избори. Ако има някаква изненада, тя е в това, че за първи път в изборната практика в Северна Македония хората ще бъдат поканени да отидат до урните в работен, делничен ден. Но това не е чак толкова лошо решение, струва ми се, предизвикано от натрупването на два изборни цикъла – парламентарен и президентски. Стево Пендаровски не може да бъде държавен глава по-късно от 12 май, когато преди пет години беше неговата инагурация за първия му мандат. Парламентарните избори също не могат да чакат, и те си имат своите конституционни изисквания. На всичко отгоре се намесва и църковният календар с най-големия православен празник – Великден. Така че взетото от политическите партии решение за това разпределение във времето на изборните дати никак не е лошо. И април, и особено май са чудесни месеци за една разходка до избирателните секции.

Ако по този въпрос има съгласие между управляващи и опозиция, не така стои проблемът за това кой ще организира и проведе вота. Според Пържинския договор, това трябва да направи техническо, или служебно по българската терминология, правителство. То трябва да влезе в действие сто дни преди датата на провеждането на избора. Върнете назад календара от 8 май и ще стигнете до 28 януари. Тогава коалиционното правителство на Димитър Ковачевски трябва да подаде оставка и на негово място да дойде техническият кабинет. Той трябва да бъде предложен съответно от техническия премиер. Според договореността от преди четири години между тогавашния премиер Зоран Заев и лидера на коалиционния му партньор – Демократичният съюз за интеграция Али Ахмети, номинацията трябва да бъде на албанец. Тя вече е налице – това е председателят на парламента Талат Джафери (виж повече в Новини от Република Северна Македония).

Самият Джафери даде съгласие да оглави служебното правителство, като в него два министерски поста по право се полагат на опозицията – на вътрешното министерство и на социалното, където са избирателните списъци.

Докато ние, българите, ще се отдадем на празничното настроение около Коледа, Нова година и другите празнични дни след нея, в Северна Македония ще кипи предизборна борба. Тя вече започна без да е официално стартирала. Но пък ние ще имаме задължението да я следим със същото внимание и последователност, както досега.

На всички читатели на Бюлетина „Българите на Балканите и по света“ на Македонския научен институт и по-специално на рубриката „Акцент на броя“ честито Рождество Христово!

Костадин Филипов