10 години от смъртта на проф. Дойно Дойнов (1929 - 2014)

10 години от смъртта на Дойно Дойнов (16 юли 1929, с. Буново, Пирдопско – 18 януари 2014, София) – професор, един от изявените български историци. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“ (1951). 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 1

Работи като уредник и научен сътрудник във Военно-историческия музей (1954–1971). По-късно е директор на Археологическия музей към БАН (1971–1978) и генерален директор (1979–1980) на Дирекция „Културно-историческо наследство“ при Комитета за култура.

В периода 1981–1991 г. е началник на Главно управление на архивите при Министерския съвет и член на Изпълнителното бюро на Международния съвет на архивите – ЮНЕСКО (1985–1989). Кандидат на историческите науки (1973) и доктор на историческите науки (1985) с дисертация на тема „Комитетите „Единство“ 1878–1885 г. Ролята и мястото им за Съединението 1885 г.“. Старши научен сътрудник I ст. (професор) в Института за история при БАН (1986–1994). Преподава история в Художествената академия и във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“. 

 Автор е на трудове за Кресненско-Разложкото, Априлското и Старозагорското въстание, за историята на Македония, за борбата на Априлското и Старо-загорското въстание, за историята на Македония, за борбата на българския народ в отстояване на националното му единство от 1879 до 1885 г. Негови са книгите „Левски – най-ясната загадка“, „Хората, с които живях“, „Балканът помни“ и др. Редактор е на документални сборници и издания, на поредицата „Дневници и спомени за българската история“, сп. „Известия на държавните архиви“, „Българското Възраждане. Идеи, личности, събития“ и др. Проф. Дойнов е сред възстановителите на Македонския научен институт и сред инициаторите за издаването на четиритомната история на „Национално-освободитеното движение на македонските и тракийските българи 1878–1944“. 

Той е сред учредителите на Общобългарски комитет „Васил Левски“ (1991) и негов председател до края на живота си. Носител е на орден „Стара планина“ I степен и е почетен гражданин на Велико Търново и на Община Мирково.