Илинденското въстание в българските учебници по история (1944 – 1989)

сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Наум Кайчев. Илинденското въстание в българските учебници по история (1944 – 1989).... 135 - 164

Въстанието от 1903 г. има своето голямо въздействие колкото в своето историческо време, с непосредствения ефект върху Македония и Одринска Тракия, толкова и със следите, които оставя върху по-сетнешните поколения и последвалата история на България и целия регион. До голяма степен и днес паметта и интерпретациите за въстанието имат значимо въздействие върху поне две общества на Балканите, с най-многопосочни последици, включително и във външнополитически план. 

Особено значение за препредаване и формиране на отношение към въстанието имат учебниците по история, тъй като те в относително концентрирана форма предават на подрастващите поколения систематизирана представа за миналото, която обществото или държавата очаква от тях да усвоят. 

Същевременно наученото от учебните текстове понякога е твърде трайно и оказва въздействие върху учещите и до най-зрелите фази на живота им. В настоящата статия ще анализираме представянето на Илинденското въстание в българските учебници предимно през периода на комунистическия режим (1944 – 1989), тъй като именно за него темата остава практически неизследвана. 

Българската историография през последните десетилетия се обогати с монографии, които детайлно проучват подчиняването на просветната система на политическата воля на управляващата комунистическа партия, но които не успяват да стигнат до съдържанието на учебниците[1]. Някои изследвания включват известно разглеждане на учебниците по история в периода след 1944 г., дори частично засягат в една или друга степен третирането на македонската проблематика, но и те не успяват за разгледат представянето на Илинденското въстание[2]...

Целия материал четете по-късно