сп. "Македонски преглед", 2023, кн. 3. Наум Кайчев. Илинденското въстание в българските учебници по история (1944 – 1989).... 135 - 164
Въстанието от 1903 г. има своето голямо въздействие колкото в
своето историческо време, с непосредствения ефект върху Македония
и Одринска Тракия, толкова и със следите, които оставя върху
по-сетнешните поколения и последвалата история на България и целия
регион. До голяма степен и днес паметта и интерпретациите за въстанието имат значимо въздействие върху поне две общества на Балканите, с най-многопосочни последици, включително и във външнополитически план.
Особено значение за препредаване и формиране на отношение
към въстанието имат учебниците по история, тъй като те в относително концентрирана форма предават на подрастващите поколения систематизирана представа за миналото, която обществото или държавата очаква от тях да усвоят.
Същевременно наученото от учебните текстове
понякога е твърде трайно и оказва въздействие върху учещите и до
най-зрелите фази на живота им. В настоящата статия ще анализираме
представянето на Илинденското въстание в българските учебници предимно през периода на комунистическия режим (1944 – 1989), тъй като
именно за него темата остава практически неизследвана.
Българската историография през последните десетилетия се обогати с монографии, които детайлно проучват подчиняването на просветната система на политическата воля на управляващата комунистическа партия, но които не успяват да стигнат до съдържанието на учебниците[1]. Някои изследвания включват известно разглеждане на учебниците по история в периода след 1944 г., дори частично засягат в една
или друга степен третирането на македонската проблематика, но и те
не успяват за разгледат представянето на Илинденското въстание[2]...
Целия материал четете по-късно
0 коментара:
Публикуване на коментар