Още веднъж за ножа, който опира до кокала

Властите в Скопие направиха така, че гражданите на Северна Македония да останат без нови лични документи 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Направих един импровизиран преглед на основните теми в политическия и обществения живот при съседите край Вардар през този месец и тяхното място в тамошните медии. Без никакви претенции за представителност или спазване на професионални стандарти. Но те и не бяха нужни. Защото несъмнено темата, която вълнуваше всеки един гражданин на страната, всяко едно семейство, бе проблемът за подмяната на личните им документи. Без разлика дали е президент или премиер, дали е студент или ученик, дали има правоспособност да шофира или не, дали е депутат или селски стопанин, темата бе най-важна за всеки от тях. А вълненията станаха още по-остри, когато истината излезе наяве. И тя е, че управляващите и съответните отговорни институции за това не бяха готови да посрещнат желанието на хората да „хванат“ последния срок. 

Всъщност „последният срок“ – нощта на 12 срещу 13 февруари 2024 г., бе определен още преди почти шест години, на 18 юни 2018 г. В подписания на този ден договор в село Нивици край Преспа между Атина и Скопие бе изрично споменато, че всички лични документи на гражданите на Република Македония трябва да бъдат съобразени с новото ѝ име – Република Северна Македония. Бе преценено, че пет години буферен срок са напълно достатъчни, за да може обществото край Вардар да свикне с новото название на страната си, да го приеме (да не кажа преглътне), а институциите да подготвят логистиката за предстоящата операция за смяна на документите. Пет години са си пет години, но може би точно заради усещането, че „има време“ до датата 12 февруари 2024 г., преобладаващото число граждани на Република Северна Македония решиха да изчакат. 

Може би все още не са били убедени, че новото име на държавата им ще бъде трайно и неотменимо решение, както сочи договорът, впрочем. Може би са се надявали на някаква отстъпка от договореностите, свързана тъкмо с това в новите им лични документи да бъде записано, че са граждани на Северна Македония. За една такава „надежда“ спомагаха и някои от политиците в страната, които се заканваха, че ще има предсрочни парламентарни избори и първата им работа, когато ги спечелят, ще бъде да суспендират договора с Гърция. Е, засега предсрочни избори си останаха само празно обещание, гласоподавателите отиват на 8 май пред урните в редовния срок, а как ще се формира парламентарната картина след това, е трудно да се каже. Пък и нали има едно правило от римско време, което съвременната политика е превърнала в условие, без което не може – договорите са за това, за да се спазват. 

Може би и традиционната леност в такива случаи изигра лоша шега, но дни преди крайния срок за новите документи настана хаос пред специализираните гишета. Всеки искаше да хване последните дни, не, последните секунди и минути на срока, което пък предизвика паника. Мисля си, че за цялата тази крайно неприятна ситуация и масов страх от санкции изигра и строго официалното, но категорично становище на гръцкото външно министерство, според което гражданите на Северна Македония, които не са сменили личните си документи, няма да имат право да пътуват зад граница. С други думи, не ти ли пише в паспорта или личната карта, че държавата, от която идваш, се нарича Република Северна Македония, няма да можеш да преминеш която и да е граница. 

Защото предупреждението от Атина бе изпратено до всички държави, та да имат предвид тамошните гранични власти за какво става въпрос. На всичко отгоре стана ясно, че старите шофьорски книжки, освен извън страната, няма да важат и на нейна територия, а „нарушителите“ ще бъдат глобявани. Пълен абсурд, разбира се! Наложи се бърза реакция от страна на парламента да промени закона, който президентът Пендаровски подписа в спешен порядък, та поне този проблем да отпадне от грижите на гражданите (Виж Новини от Република Северна Македония). 

Да, но цялата ситуация разкри и крайната неподготвеност на институциите да организират и осъществят смяната на личните документи. Ако всичко това не е преднамерено, значи е израз на аматьорство и нежелание на властите да свършат една работа, за която са били уведомени преди шест години. Да нямаш формуляри за паспорти и лични карти, които да предоставиш на гражданите за попълване, си е чиста проба авантюризъм, да не кажа – провокация. Защото фаталната крайна дата 12 февруари съвпадна почти напълно с оставката на правителството на Димитър Ковачевски и замяната му с техническия кабинет начело с премиера Талат Джафери, чиято задача е да организира и проведе парламентарния и президентския вот. Ще кажете: да, ама съставът е почти същият от времето на Ковачевски. 

Да, така е, но двете ключови министерства, които имаха задължението за смяната на личните документи – на вътрешните работи и това на социалната политика, според договореностите от Пържино се попълниха от хора на опозицията. Както изглежда, тези двама нови министри ще „изядат калая“ за една несвършена работа, която техните предшественици трябваше да извършат. Ако наложим този факт в координатната система на предстоящите избори, никак не би било нередно да прозрем едно политическо коварство, което се реализира на сметка на хилядите граждани на Северна Македония. 

Все в тези дни на паника и страх поради невъзможността да се пътува спокойно, приятели от Скопие ми пратиха закачка, че в такава ситуация рязко ще нарасне цената на българските лични документи. Който от гражданите на Северна Македония има български паспорт, щял свободно да си минава която си иска граница. Чакайте, отговорих, нали според законите при вас хората с двойно гражданство при излизане или влизане в Северна Македония задължително трябва да представят местни лични документи. 

Бил съм свидетел на случаи, при които хора, с които съм пътувал за Скопие, на граничния пункт Деве баир са давали на македонските гранични полицаи българския си паспорт. „А, не, дайте си македонския“, е бил отговорът от гишето. Приятелите ме коригираха – това е старо изискване, МВР изрично съобщи, че двойните граждани имат право да влизат и излизат от Северна Македония с паспорта си от „другата страна“. Така че да си правим сметката колко ще „тежи“ българският паспорт оттук нататък. 

 Костадин Филипов