Изборите в Република Северна Македония и албанските партии

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 2

Албанската политическа сцена в Република Северна Македония е разтърсвана от поредното вътрешнопартийно разцепление. Този път във фокуса е „Съюзът за албанците“, който е част от управляващата коалиция. Настоящият лидер на партията Арбен Таравари, който е и кмет на Гостивар, обяви, че ръководената от него политическа сила ще се коалира за предстоящите избори с опозиционния блок „Европейски съюз за промяна“ (VLEN), в който влизат Движение „Беса“, партия „Алтернатива“ и Демократичното движение, но бившият лидер на партията, Зиядин Села, се противопостави остро и поиска оставката на своя наследник. Последвалите събития показаха, че Села контролира повечето от членовете на ръководните органи на партията, както и шестима от осемте депутати на „Съюза за албанците“. 

От друга страна, с Таравари бяха двама от тримата министри в правителството, които са представители на „Съюза за албанците“. Тази ситуация предизвика искането за замяната на тези двама министри с лоялни на Села лица, което беше гласувано в парламента. На 18 февруари се проведе извънреден конгрес на партията, свикан от Села, на който Таравари беше заменен именно от бившия лидер. Арбен Таравари реши да изпревари събитията и свика свой извънреден конгрес на 16 февруари, на който обяви, че се кандидатира за президент на Република Северна Македония и получи подкрепата на лидерите на опозиционните албански партии, а на 17 февруари всички те подписаха обща декларация за сътрудничество. С тези ходове Таравари и неговите коалиционни партньори искат да привлекат значителна част от гласоподавателите на „Съюза за албанците“, защото им дават възможност да гласуват за албански кандидат за президент. 

Ще бъде интересна и битката на Таравари с настоящия външен министър, Буяр Османи, който е кандидатът за президент на Демократичния съюз за интеграция. Много е вероятно да последват съдебни дела след взаимните обвинения за нелегитимност на конгресите и свързаните с тях решения, за да стане ясно кое ръководство е легитимно от юридическа гледна точка. Това разцепление със сигурност ще намали гласовете за „Съюза за албанците“ на Зиядин Села на изборите, на които тази партия засега планира да се яви самостоятелно, но може да доведе и до нови прегрупирания на албанската партийна сцена. Процесите на разцепления и обединения сред албанските партии в Република Северна Македония имат дълга и много заплетена история. Не е нужно да се проследява цялата албанска партийна история, но дори припомнянето на събитията от последните два парламентарни цикъла показват колко сложна е ситуацията. 

През 2017 г. се формира правителство, което беше подкрепено от 62 депутати, а партньори в коалицията бяха СДСМ, Демократичният съюз за интеграция (ДСИ) и „Съюзът за албанците“. Една година след това „Съюзът за албанците“, който имаше трима депутати, напусна правителството, а неговото място се зае от партия „Алтернатива“. Тази партия, начело с Африм Гаши, точно беше формирана след едно разцепление в Движение „Беса“, което беше създадено през 2015 г. Не минаха и две години и „Алтернатива“ остана извън правителството, а нейното място в управляващата коалиция се зае от Движение „Беса“. Това движение сключи предизборна коалиция със СДСМ през 2020 г., което позволи на тази албанска партия да спечели 4 депутати. 

На тези парламентарни избори коалицията около СДСМ спечели общо 46 депутати и заедно с ДСИ (15 депутати) и ДПА (1 депутат) формираха правителство. Една година по-късно Движение „Беса“ напусна правителството, а неговото място в управлението се зае от „Алтернатива“, която се отказа от своята коалиция със „Съюза за албанците“. Движение „Беса“ остана с трима депутати, защото неговият председател Билал Касами беше избран за кмет на Тетово, като неговото място в парламента се зае от македонец. След тези маньоври новото парламентарно мнозинство наброяваше 64 депутати: 44 от СДСМ, 15 от ДСИ, 4 от „Алтернатива“, 1 от Демократическата партия на албанците (ДПА) и 1 независим. 

В началото на 2023 г. отново имаше драма, когато „Съюзът за албанците“ се върна в управляващата коалиция, а „Алтернатива“ беше изгонена, за да се вземат министерските постове на тази партия. По-късно през годината вътрешнопартийната опозиция в ДСИ най-накрая се противопостави открито на лидера Али Ахмети и формира своя партия – Демократичното движение, а партия „Алтернатива“ се съюзи с Движение „Беса“, от което се отдели със съдебни спорове. Ще стане наистина прекалено, ако започнат да се описват по-малките вътрешнопартийни скандали, свързани с напускането и прехвърлянето на отделни депутати между партиите, като имаше обвинения и в отвличания. 

Тази политическа бъркотия се дължи на хроничните дефекти на албанските партии в Северна Македония: липсата на ясна идеология при всички партии, макар че някои се определят като „десни“ или пък „зелени“ (ДСИ), което няма никаква връзка с някаква по-реална идеологическа ориентация. Всички партии се градят около определена личност и междуличностните противоречия ескалират в партийни разделения. Тази ситуация допълнително обърква албанския електорат, защото многобройните албански партии, които често са разкъсвани и от вътрешни разделения, не успяват да следват някакви по-стабилни политики за защита на албанските национални аспирации. 

В тази посока се е наложила една ясна схема – когато са в опозиция, албанските партии поддържат ясна националистическа програма, а когато влязат в управлението, те смекчават своите позиции в замяна на постове. Това разделение обаче носи и един друг, малко парадоксален на пръв поглед ефект – увеличава броя на министрите и на другите политически назначения в публичната администрация на албанските кадри, защото апетитите на всяка партия или партийно крило, което участва в управляващата коалиция, трябва да бъдат задоволени. Това кратко припомняне на основните събития в албанския политически лагер в Северна Македония през последните седем години има за цел да покаже, че ситуацията сред албанските партии е много усложнена заради личностните противопоставяния и след изборите не може да се очакват никакви праволинейни ходове от тяхна страна. 

Желанието да се участва в следващата управленска коалиция ще доведе до нови разцепления между партиите, които ще се явят заедно на изборите, както и до трансфер на депутати между тях. Това предвещава много сложни и продължителни пазарлъци между СДСМ и/или съответно ВМРО-ДПМНЕ с албанските партии и депутати, за да се сглоби парламентарно мнозинство. В този процес идеологията ще играе малка роля, като основната разделителна линия в идеен план все пак ще бъде гласуването на конституционните изменения, имащи за цел включването на българската общност в конституцията. Този въпрос вече се използва от СДСМ и ДСИ, които представят едно ново свое управление като единствената възможност Северна Македония да започне преговорите за членство, но при останалите албански партии водещ ще бъде стремежът за участие във властта, което ще отвори и шансове на ВМРО-ДПМНЕ за съставяне на правителство, ако броят на техните депутати го позволява. Отношенията с България, извън вписването на българската общност в Конституцията на Република Северна Македония, не присъстват в предизборните платформи на албанските партии. 

Засега само от ДСИ коментираха македонската стратегия за преговорите с България. Външният министър на Република Северна Македония и заместник-председател на ДСИ Буяр Османи обясни на 2 февруари в телевизионно интервю концепцията на ръководеното от него министерство относно отношенията с България във връзка с предстоящите парламентарни и президентски избори. Според него политическата сцена в Северна Македония досега никога не е била във „варианта бяло и черно, наратива бяло и черно – в един европейски и един антиевропейски фронт“. Буяр Османи обясни своята позиция с думите: „Хората ще кажат – да, но всички политически партии говорят за Европа – но аз не говоря за един реторичен фронт, говоря за политическите дела и решения, които ги правят политическите партии. Мисля, че понастоящем поляризацията е пряка рефлексия на геополитическата поляризация. 

Светът никога не е бил толкова поляризиран между демокрациите и автокрациите и тази поляризация и голям геополитически дебат се представя и при нас в два политически фронта. В европейския и в антиевропейския фронт. Страната е на кръстопът – или ще отвори главите и ще влезе в необратимия европейски процес, или ще влезе в дълбока изолация, в която всички постижения на държавата ще се застрашат през следващите години“. Говорейки за отварянето на преговорите за членство в ЕС и относно забавянето, причинено от неизменението на конституцията на страната и включването на българската общност в нея, Османи заяви: „Ние умишлено успяхме да променим фокуса от въпросите, които са свързани с идентичността и историята в корпуса на въпросите за малцинствата и правата на човека. На този терен ние сме най-добрите, засвидетелствали сме досега, че като многоетнична среда сме най-успешните на Балканите и няма защо да се страхуваме от което и да е малцинство и то трябва да има права. Успяхме да махнем насоката от историческите и идентичностните въпроси. Посредством блокирането на конституционните изменения какво прави опозицията всъщност? Връща ни в дебата за историческите и идентичностните въпроси. Когато успяхме чрез помощта на САЩ и на ЕС в България, в София, да преодолеем българската декларация (Декларацията на Народното събрание от 10 октомври 2019 г. – б.а.), която беше фокусирана изцяло върху историческите и идентичностните въпроси, да обезсилим тази декларация и да вкараме един нов принцип, този на правата на човека и на малцинствата, и сега нещо, което постигнахме с борба с Брюксел и Вашингтон и с определени позитивни политически фактори в България, нашата опозиция минира това. Защо, коя е целта, за да се минира успешното дефокусиране от историческо-идентичностните въпроси?“ – попита Османи, добавяйки, че за това трябва да се пита опозиционната ВМРО-ДПМНЕ. 

Буяр Османи смята, че опозицията в Северна Македония представлява сериозна пречка пред евроинтеграцията на страната. Той е на мнение, че опозицията „няма план и чакат да приключат изборите, да спечелят политическата власт и след това да седнат да измислят решение. Това не става така. На избори се излиза с една точна визия за това какво смятате да правите. Аз ви казвам – преодоляването на Българската декларация на българския парламент, с което фокуса от историята и идентичността го прехвърлихме върху правата на човека и малцинствата, отразени в конституционните промени и в план за действие за малцинствата, беше една обща битка между нас, Вашингтон, Брюксел и конструктивните политически фактори в България. Беше една трудна работа, беше една голяма инвестиция на нашите партньори, на нас и на някои конструктивни фактори в България, което някой тук се опитва да минира. Със сигурност, за да ни върне в предходната ситуация, когато с България трябваше да говорим за идентичност и история“ – заяви Буяр Османи. 

Д-р Антон Панчев