Българската екзархия, въстанието и автономията 1903 г.

сп. "Македонски преглед", 2023, г. XXXXVI, кн. 3. Милен Михов. Мултиперспективност или историческа достоверност. Българската екзархия, въстанието и автономията 1903 г. ...........177 - 190

Настоящият текст е структуриран в две отделни части, които на пръв поглед се различават, но според мен се допълват и взаимно обосновават. В първата част ще засегна някои проблеми, свързани с продължаващата политическа експлоатация на историята в Република Северна Македония (РСМ), която и днес следва югославския историографски наратив в тясна институционална и персонална връзка с Белград. 

Във втората част ще представя някои основни моменти от доктриналните възгледи на ръководителите на българската държава и на Българ- ската екзархия от края на ХIХ и първото десетилетие на ХХ век по въпроса за въстанието и автономията на Македония и Одринско. В търсене на решение на дългогодишния историографски спор между България и РСМ, на 1 август 2017 г. е подписан Договорът за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Документът изтъква „общата история, която свързва двете държави и народите им“ и предвижда „съвместни чествания на общи събития и личности“. 

За тази цел договорът създава „Съвместна мултидисциплинарна експертна коми- сия по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития“. Тя трябва да представя годишни доклади пред двете правителства, като те се приемат и обобщават от втора, вече Междуправителствена комисия, която прави цялостен преглед на прилагането на договора1. 

Буквата и духът на договора предполагат тази комисия от историци да очертае общото минало на двете страни и по този начин да преодолее драматичното противопоставяне, наложено през предходните 70 години, включващи времето на комунистическия югославски и послед- валия постюгославски преходен период на Северна Македония. Комисията, конституирана през лятото на 2018 г., се състои от общо 14 учени, ръководени от проф. Ангел Димитров от България и проф. Драги Георгиев от Република Северна Македония. 

Тя работи в две основни на- правления: съставяне на предложения за съвместно отбелязване на общи исторически фигури от миналото и изготвяне на препоръки за промени в учебниците в двете страни. Комисията има известен първоначален напредък до пролетта на 2019 г. и решава съвместното отбелязване на пет важни личности от общата средновековна история. Те включват 4 църковни фигури – светите братя Кирил († 869) и Методий († 885) и особено свети Климент Охридски († 916) и свети Наум Охридски († 910), които са покровителствани от българските царе и са осъществявали своята дейност в днешните северномакедонски територии, тогава интегрална част от българската държава. 

Постига се съгласие и за цар Самуил (997 – 1014), определен като владетел на средновековната българската държава. За съжале- ние, след тези първоначални стъпки Съвместната историческа комисия на практика спира да прилага Договора за приятелство и добросъседство. През февруари 2019 г. България изпълнява ангажиментите си и ратифицира членството на РСМ в НАТО. 

На 20 февруари Народното събрание с пълно единодушие приема решение за ратифициране на Договора. Веднага след това обаче управляващите в Република Северна Македония променят отношението си към Договора за приятелство. Това намира израз в работата на Съвместната историческа комисия. РСМ не желае повече напредък, а през ноември 2019 г. прекратява участието си в срещите за почти година, аргументирайки се с предстоящите северномакедонски парламентарни избори. 

Така експертите в комисията от страната на РСМ открито признават, че се съобразяват и подчиняват на политическата конюнктура в тяхната страна. В резултат – след лятото на 2019 г. Съвместната историческа комисия не постига абсолютно никакви резултати...

Целия материал четете по-късно...