Атаките на Еди Рама срещу България и нуждата от реакция

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

На 5 март тази година Специалният съд срещу корупцията и организираната престъпност в Албания осъди един от политическите представители на гръцкото малцинство в страната – Фреди Белери, на две години лишаване от свобода по обвиненията в купуване на гласове. Белери беше арестуван в навечерието на местните избори в Албания, които се проведоха на 14 май миналата година. Това не попречи да бъде избран за кмет на южната община Химара, но той така и не беше допуснат да положи клетва. Гърция веднага се зае с активната защита на Белери, като обвини албанските власти, че процесът срещу него е политически и нарушава правата на гръцкото малцинство в Албания. Гръцки представители многократно поставяха този въпрос пред институциите на ЕС и даже блокираха отварянето на преговорните глави за Албания през декември миналата година. Както можеше да се очаква от досегашния ход на събитията, гръцките институции реагираха незабавно на тази присъда. 

Още на следващия ден след нейното произнасяне, 6 март, гръцкият министър-председател Кириякос Мицотакис, издейства приемането на резолюция на конгреса на Европейската народна партия в Букурещ (Implementation of the Rule of Law in Albania – The Case of Beleris), в която ясно се казва, че „се подкопава пътят на Албания за присъединяване към ЕС“ и се отправиха дипломатични, но категорични послания, че Албания ще бъде блокирана отново в процеса на присъединяване, ако властите в Тирана не освободят Белери и не му позволят да встъпи в длъжност. Същия ден и гръцкият държавен министър Макис Воридис заяви, че след осъждането на Фреди Белери гръцкото правителство ще втвърди своята позиция спрямо Албания и ще постави вето за нейното членство в ЕС. 

По-конкретно министър Воридис каза, че в Албания „несъмнено се поставя под въпрос правовата държава“. Гръцкият министър подчерта, че правителството на страната е повдигнало този въпрос и на европейско равнище и е известило, че решението за избрания кмет на Химара подтиква Гърция да постави вето за членството на Албания в ЕС. Според Мицотакис съдебното решение срещу Белери е резултат от „пренебрежителната позиция на държавниците в Тирана спрямо правовата държава, основните права, правата на гръцкото национално малцинство и преди всичко спрямо общностните договори, което според гръцкото правителство създава политическа пропаст в отношенията между Албания и ЕС. Ще се обърнем към Върховния съд (на Албания) и след това в Страсбург“. 

Само събитията около случая Белери през последните 10 месеца са достатъчни да убедят и читателите, които не следят специално евроинтеграцията на Албания, че основната пречка пред Тирана по пътя към отварянето на преговорните глави и към членството в ЕС впоследствие, е политиката на Гърция. При това далеч не само заради арестуването и осъждането на Белери, а заради прилагането на цялостната стратегия на Атина за постигане на нейните цели в Албания, свързани с гръцкото малцинство, Православната църква, имуществените права, делимитацията на морската граница, промяната на учебниците по история и география в Албания и т.н. Защо в тази ситуация министър-председателят на Албания Еди Рама често използва груб език срещу България и обвинява нашата страна в блокиране на Албания? Последният такъв случай беше на 17 февруари тази година на Конференцията по сигурността в Мюнхен, когато Рама заяви, че България „не се държала като европейска държава“. 

Накратко могат да се припомнят и неговите груби нападки срещу България през пролетта и лятото на 2022 г. и особено през месец юни същата година, когато министър-председателят на Албания с много подигравателен тон се нахвърляше срещу нашата страна, но ехидните му подмятания по различни форуми продължаваха и в месеците след това. Отговорите на въпроса защо министър-председателят на Албания е избрал като своя стратегия да обвинява България за забавянето на евроинтеграцията на неговата страна, при очевидната несъстоятелност на подобна външнополитическа линия, трябва да се търсят в няколко посоки. Еди Рама се нуждае от някакво оправдание пред албанските граждани за погрешната си стратегия в хода на евроинтеграцията. 

Самият той не се противопостави в нито един момент до миналата година Албания да бъде изкуствено „пакетирана“ с Република Северна Македония, защото се надяваше по този начин да преодолее съпротивата на страни като Франция, Нидерландия, а впоследствие и на Гърция, срещу отварянето на преговорните глави с Албания. От друга страна, Еди Рама отдавна се позиционира в регионален и в международен план като изразител на евроатлантическата линия, която има за цел противодействието на „етническия национализъм“ на Балканите и в Европа. 

Със своите нападки срещу България Рама се представя пред ЕС и САЩ като „борец срещу национализма“ и се опитва да печели международна подкрепа за своята цялостна политика. Министър-председателят на Албания се надява, че подобна позиция ще му помогне да преодолява гръцките блокади в процеса на евроинтеграция чрез подкрепата на САЩ и по-влиятелните страни от ЕС, които биха оказвали натиск срещу Атина. Това е изключително погрешна стратегия, защото гръцките политици са доказали нееднократно, че не се поддават на никакви увещания и заплахи отвън, когато става дума за защита на гръцките интереси. Основната причина за това той да избере именно България като своя мишена е традиционната слабост на българската дипломация и държавни институции в защитата на българските интереси в района на т.нар. Западни Балкани. 

Вината е и на българските политици, които допускат лидерът на една малка страна, която не разполага с никакви съществени ресурси в нито една сфера, да проявява грубо поведение спрямо Република България. Атаките на Еди Рама срещу нашата страна не бива да се схващат и подминават като нещо безобидно, защото те са и показател за равнището на силата на България в регионален план и след като дори министър-председателят на Албания си позволява подобно отношение и разпространява откровени лъжи в наш ущърб, това е ясен сигнал за слабостта на институциите, които формират външната политика на нашата държава. Еди Рама дори не си помисля да държи подобен тон на Гърция, която е истинската пречка пред евроинтеграцията на неговата страна, а единствената реакция, което си позволява спрямо Атина понякога, е в рамките на минорния тон, излъчващ примирение. 

Албанският министър-председател е доста въздържан и спрямо Сърбия, дори когато последната организира въоръжени нападения спрямо Косово – тогава Рама призовава за „сдържаност и на двете страни“. Също така, нападките на Еди Рама подсилват позицията на Република Северна Македония в международен план, защото идват като потвърждение на становището на Скопие, че България възпрепятствала евроинтеграцията на своята съседка заради някакви безсмислени спорове по исторически въпроси. Не бива да се подминава и ефектът от отношението на Еди Рама спрямо България върху част от албанските политици и обществено мнение в самата Северна Македония, защото премиерът на Албания все пак е политически фактор в някаква степен и за тях, което ги настройва срещу България в поддръжка на македонизма. Какво може да направи България в тази ситуация? 

Въпреки че Еди Рама е министър-председател на Албания и е най-важната фигура в управлението, неговата позиция срещу България остава до голяма степен изолирана. Тук не става дума за това, че опозицията в Албания винаги е критикувала Рама заради грубото му поведение срещу „приятелска България“, което е очаквано и разбираемо, но и в управляващата Социалистическа партия няма функционер или друг официален представител, който да приглася на министър-председателя. Доказателство за това беше посещението на президента на Албания Байрам Бегай в България на 14 декември миналата година, когато той заяви, че неговата страна благодари на България за подкрепата в процеса на евроинтеграция. 

В подобен дух премина и посещението в Албания на председателя на Народното събрание Росен Желязков, което беше осъществено на 26 февруари тази година. Еди Рама е в остро съперничество с министър-председателя на Косово, Албин Курти, който има открито доброжелателно отношение към България. Всеки сериозен албански анализатор и журналист също е наясно с пълната безпочвеност на обвиненията на Рама. В тази ситуация България разполага с необходимите дипломатически, медийни и експертни ресурси, за да спре атаките на Еди Рама срещу българската позиция в защита на правата на българите в Република Северна Македония. 

Българските институции трябва да предприемат широка информационна, но и дипломатическа кампания, в която да обясняват фактите и да намекват за последиците върху двустранните отношения, ако негативните изказвания на Рама продължават: 

– България винаги е поддържала Албания и Република Косово, включително и в процеса на евроатлантическата интеграция и всякакви нападки срещу българската политика са в ущърб и на албанските интереси; 

– В Република Северна Македония системно се нарушават правата на българската общност въз основа на расистката доктрина на македонизма, като могат да се правят паралели и с правата на албанците в тази страна; 

– Политиката на Република България спрямо Република Северна Македония се основава на принципите на ЕС (добросъседство, правова държава, човешки права), а не на национализъм; 

– България няма никаква вина за изкуственото „пакетиране“ на Албания със Северна Македония, което беше наложено от някои западноевропейски страни и допуснато от погрешната стратегия на самия Еди Рама; 

– Република Северна Македония се блокира сама с неприемането на конституционните изменения и с нарушаването на правата на българските граждани; 

– Добрите отношения на Албания и Косово с България са от ключово значение за сигурността и евроинтеграцията на албанските държави (и общности). 

 Самият Рама се е поставил в неблагоприятна позиция сред голяма част от албанските общности на Балканите след като официално е заявявал нееднократно, че се противопоставя на национализма в региона. 

Тази позиция на Рама означава отказ от подкрепа на исканията на албанските малцинства в Сърбия и в Гърция за защита на техните права в съответните държави, което се потвърждава и от пълното отсъствие на действия от официална Тирана в тази посока. Неговите заигравания със сръбския президент Вучич, особено чрез иницативата „Отворени Балкани“, както и отсъствието на категорична подкрепа за Косово при някои сблъсъци със Сърбия, също предизвиква недоволството на патриотично настроените албанци. 

Всичко това означава, че българските реакции срещу поведението на Еди Рама ще намерят благоприятна среда сред албанците и не може да възникват опасения за влошаване на двустранните отношения. Българските държавни институции не трябва да неглижират нападките на Еди Рама срещу България, защото подобни действия вредят на образа на нашата страна в регионален и общоевропейски план и укрепват международните позиции на македонизма. 

Крайно време е компетентните български институции да реагират и чрез серия от дипломатически и медийни акции да неутрализират отрицателните последици за българската национална кауза от действията на министър-председателя на Албания, който се е ангажирал с подкрепата на македонистката доктрина. Една такава активност ще получи разбиране и сред голяма част от гражданите на Албания, сред албанците в другите страни, но ще повиши и авторитета на българската дипломация и държава в регионален мащаб. 

Д-р Антон Панчев