Освободителните организации на македонските българи и специалните служби на българската армия

сп. "Македонски преглед", 2015, кн. 1. Доц. д-р Николай Проданов. Освободителните организации на македонските българи, специалните служби на българската армия и войните за национално обединение (1912 – 1918) ...15 - 34

"...Първите опити за въвеждане на принципите на системност и професионализъм в информационната работа на българските въоръжени сили датират от 1895 г. и неслучайно съвпадат със зараждането на организираното македоно-одринско революционно движение. В специализираната литература са изнесени многобройни факти за сътрудничество на функционери и симпатизанти на това движение с българското военно разузнаване[7]. 

През 1897–1898 г. между Княжество България и Османската империя се достига до споразумение за откриване на търговски агентства в Солун, Скопие, Битоля, Одрин, Дедеагач, Цариград и Сяр. Наличието на такава ши- рока мрежа от официални български представителства на територията на Османската империя обективно създава благоприятни предпоставки за провеждане на организирана разузнавателна дейност. Добрите възможности са осъзнати от ръководителите на българската армия и те предлагат в състава на търговските агентства да бъдат включени и български офицери под прикритие. На този етап идеята остава нереализирана. През есента на 1902 г., в хода на Горноджумайското въстание, идеята е възродена от военния министър ген.-майор Ст. Паприков и през пролетта на следващата година в Солунското агентство вече е назначен първия офицер-разузнавач под прикритието на длъжността „втори секретар“ – кап. Рачо Пенев. 

Едва ли могат да съществуват съмнения, че между поредната въоръжена акция на македонските българи и създаването на първата системна мрежа на българското военно разузнаване на територията на Османската империя съществува пряка връзка. По този начин се полага началото на най-успешната и ефективно действала част от българското военно разузнаване до началото на Балканската война. След кап. Пенев в Солун работят ротмистър Тодор Марков, кап. Христо Лефтеров, кап. Димитър Мустаков и кап. Стефан Тодоров; в Сяр – пор. Георги Кузманов, кап. Стойко Балтаджиев, пор. Коста (Константин) Николов и кап. Никола Стоянов; в Скопие – ротмистър Андрей Питев, пор. Иван Пожарлиев[8]  и кап. Илия Балтов; в Битоля – кап. Манол Ракаров, кап. Петър Мидилев и кап. Филип Цонев; в Одрин – кап. Иван Парлапанов, кап. Атанас Данаилов, кап. Руси Лудогоров, кап. Дянко Неделчев и кап. Никола Халачев; в Цариград – пор. Симеон Мишайков и кап. Никола Топалджиков. 

Поне половината от тези офицери са македонски българи; тяхната дейност би била практически невъзможна без помощта на местното население и дейците на ВМОРО[9]..."

Целия материал четете по-долу: