И след изборите ще се наложи да бъдем съседи

Предизборната реторика в Севера Македония надхвърля добросъседското поведение към България 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

Ако ви направи впечатление, драги читатели на Бюлетина „Българите на Балканите и по света“, издаван от Македонския научен институт, в този свой брой посвещаваме голяма част от информациите на изказванията на политици от Северна Македония. В това няма нищо чудно или изненадващо – в страната предстоят избори по формулата „две в едно“, чрез които ще стане ясно кой ще бъде следващият държавен глава и коя политическа партия или коалиция ще получи правото да състави ново правителство, което да я ръководи през следващите четири години. Знаят се и датите за гласуванията – за президент първият тур е на 24 април, балотажът е на 8 май, а на същия ден, в сряда е и парламентарният вот. 

Ще кажете: ама, чакайте, дотогава има още достатъчно време, а и официално кампанията не е стартирала, за какви изказвания говорите, та дори и ги цитирате в рубриката „Новини за Република Северна Македония“? Да, и ще бъдете прави. Но само по принцип, а не когато става дума за спецификата на нашия съсед от югозапад – Северна Македония. 

Там кампанията се вихри вече няколко месеца, като се създава, умишлено или не, представата, че след края на изборния 8 май едва ли не светът ще свърши, река Вардар ще започне да тече обратно към извора си в село Вруток, а Шар планина вече няма да е там, където знаем. И няма никакво значение, че официалният старт все още не е даден. Партиите отдавна пуснаха в действие подготвените си програми за изборната пропаганда, медиите напълниха емисиите си с новини и дискусионни предавания с активисти и кандидати за властта в нова опаковка. Изобщо отсега до 8 май всеки ще се надпреварва да рисува картини, коя от коя по катастрофични в случай, че противникът спечели, и да обещава райски порти пред обществото, ако му гласуват доверие. 

 Препоръчвам наистина внимателно да прочетете новините, които сме подбрали като част от общата публична реторика през последните седмици. Те са главно на кандидатите за поста държавен глава на страната. Направете го, а ние само ще подскажем, че това е само една минимална част от всичко, което се изговаря или написва в медийното пространство край Вардар. Можете да ни вярвате, че има още много неща, с които бихме искали да ви запознаем, но мястото ни е ограничено. Все пак един внимателен прочит дава ясна и категорична представа за основните пунктове в изявленията на всеки един от седмината кандидати за президент, които Държавната изборна комисия допусна до надпреварата. Или за опорните точки в партийните програми и платформи, най-ясно и най-подробно артикулирани от техните лидери. И ще видите, че в повечето случаи тоналността и остротата на изявленията много често надминават линията, която определя доброто съседство. 

Това особено личи в позициите спрямо България. Не че се изненадваме от наличието на темата за отношението към нас, нашата държава и нашия народ и в тази кампания. Този път тя е свързана с европейската перспектива на Северна Македония и връзката ѝ с политиката на държавата ни. Както се казва, актуални са. Но това си е тамошна традиция, която се следва през всички изборни цикли откакто Северна Македония стана независима и суверенна държава на 8 септември 1991 г. 

Имали сме и други случаи, когато с основание сме се възмущавали от несправедливите обиди и критики, някои от тях на махленско и кръчмарско равнище, отправяни към страната ни. Но сме се старали да ги пренебрегваме, все водени от това българско патерналистично отношение към роднините оттатък границата, на които сме готови да прощаваме всичко. Или поне повечето неща. Което пък от тяхна страна се приема като нещо задължително, израз на някакво българско историческо чувство на вина за нещо си по отношение към тях. 

Това им развързва ръцете да правят невероятно щуротии, в това число и политически, без да си дават сметка, че и ние имаме праг на търпимост. И че все пак във всичко трябва да има мярка. Знаете, има едно универсално оправдание в подобни случаи, което винаги се пуска в употреба в такива ситуации. Всичко, което се случва по време на изборната кампания, е насочено за вътрешнополитическа употреба, то има за адресат местните избиратели, затова отстрани не бива да му се обръща чак толкова внимание. Можело да си позволяват повече, да преминават граници, да се прескачат прагове, това не се отнасяло за нас. Когато нещата се избистрят, всичко щяло да влезе в нормални граници. Да видим. 

 Ще мине и тази кампания, ще станат ясни изборните резултати, едни ще се радват, други ще страдат, трети ще си дадат сметка, че са грешали, или пък не? Все пак и на 9 май ние ще сме най-близките съседи на хората от Северна Македония. И ще трябва да живеем заедно. Така че по-внимателно. Борете се за гласове, но не забравяйте, че светът няма да свърши на 8 май. 

 Костадин Филипов