Лектория „Македония“: Гостуване на Андрей Ковачев и Радомир Чолаков

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

На 23 февруари 2024 г. в Македонския дом се проведе Лектория „Македония“ на Македонския научен институт, на която гостуваха двама парламентаристи – Андрей Ковачев от Европарламента и Радомир Чолаков от Народното събрание на Република България. Журналистът Костадин Филипов – член на УС на МНИ, бе модератор на лекторията, на която се засегнаха две теми – работата на Народното събрание по промените в Закона за българското гражданство и погледът от Брюксел за отношенията между София със Скопие. 

 Пръв взе отношение по темата за българската гражданство Р. Чолаков – председател на Комисията по конституционни въпроси в българския парламент. Според него актът за вземане на българското гражданство трябва да бъде щастлив момент за получателя. Държавата също може да бъде щастлива, че се е сдобива с още един член на „българското семейство“ и актът да бъде отбелязан тържествено. В момента обаче гражданството се дава по административен ред, без знаци на държавността и ритуал, вкл. с положена клетва. 

 Г-н Чолаков подкрепя идеята за създаване на публичен регистър, в който да бъдат включени всички лица, получили българско гражданство. Той ще създаде ред и принципност, ще ограничи корупционните процеси, често съпровождащи получаването на българско гражданство. Гостът назова казуса с лицата, получили българско гражданство, които не се чувстват съпричастни към „българското семейство“ – напротив, отправят хули и нападки към България. Тяхното поведение показва, че трябва да се създаде действащ механизъм за отнемане на гражданство в случаи на целенасочени антибългарски изяви. Г-н Чолаков се спря и на предложенията за промените на Закона за българското гражданство. В момента в парламента отлежават 4 проекта, одобрени на „първо четене“. 

Според законодателната практиката предстои създаване на работна група, която да обедини най-важните части от текстовете, след което да се предложи един проект за обсъждане и гласуване. Народният представител назова някои причини, свързани със забавянето на регистъра. С тиха и мълчалива съпротива той се отхвърлял най-често с мотива за необходимост от защита на личните данни и националната сигурност. Изтъквал се и аргументът, че регистър със задна дата ще злепостави мнозина политици, интелектуалци, журналисти от известни медии и общественици в Македония. Някои от тези лица прикриват българското си гражданство, но критикуват безогледно българската държава. 

Г-н Радомир Чолаков призова за подкрепа от учени, преподаватели, интелектуалци и експерти, които биха засилили обществения натиск за ускоряване на желаната промяна на Закона за българското гражданство. Вторият гост на лектория „Македония“ – Андрей Ковачев, изтъкна несъвършенствата на закона за българското гражданство. Според него той не е логичен, а липсата на регистър създава предпоставки за корупция. Опроверга тезата, че съществува европейска директива да се пазят личните данни. Назова практики в Румъния, Германия и Франция, където актове за гражданство се оповестяват публично. 

 Г-н Ковачев предложи получаването на българското гражданство да се извършва с тържествена церемония с публично заявяване за българска принадлежност, със снимка пред знамето и герба, и включване имената на лицето в регистър. След подобен акт то едва ли ще се осмели впоследствие да отправя негативни квалификации към България и нейните граждани. Законът е редно да предвижда и отнемане на българското гражданство, когато дадено лице злепоставя България и нейното минало. Не трябва да се игнорира и друго важно условие за получаване на гражданство – ползването на българския език. 

Според г-н Ковачев в Западна Европа недоумяват какво искаме още от Република Северна Македония, която е приела редица законодателни инициативи за влизане в ЕС, променила е дори името на държавата. Техните политици обаче явно не четат собствените си източници, в които до преди близо едно столетие западноевропейски дипломати, учени, журналисти и общественици изразяват единодушно мнение, че българската народност в Македония е преобладаваща. Г-н Ковачев отправи апел към държавата да инвестира в стратегически територии с български общности, както това правят Унгария, Румъния и други държави в полза на своите сънародници. Той съобщи малко познати данни за високобюджетна комуникационна стратегия на Северна Македония срещу България. 

За антибългарска пропаганда работят консултантски фирми във Вашингтон, Брюксел и Берлин, създават се катедри по македонистика в Европа, търсят се за лобиране чуждестранни учени. В популяризаторската си дейност по отношение на българите зад граница България видимо изостава. Според Ковачев време е страната да се противопостави на заливащите от Скопие неистини. Българската държава има и друго важно задължение, от което не трябва да абдикира – при необходимост да защити от ограничения и репресии своите сънародници в Република Северна Македония, защото там може да се сърбин, влах или от друга народност, „но не може да си българин“. 

Проблемите, на които се спряха двамата депутати, предизвикаха оживена дискусия сред гостите на лекторията. Повдигнаха се въпроси за необходимостта от диференцирано отношение към историческите общности и новата икономическа емиграция отвъд границите на страната, за множеството неизрядно подадени документи за гражданство, за условията, по които се предоставя българско гражданство – дали молителят ползва български език, самоопределя ли се като лице от български произход, ако е част е от българска общност или българско малцинство в друга държава; произхожда ли от място, което е било част от българската държава в миналото или Българската екзархия, и има ли възходящи роднини, носители на българската фамилна традиция. 

Повдигнатите въпроси показаха, че редица от залегналите членове в Закона за получаване на българска гражданство се нуждаят от преоценка и осъвременяване. След продължителна дискусия лектория бе закрита от К. Филипов с покана към двамата депутати – Андрей Ковачев и Радомир Чолаков, за ново гостуване.