Петър Колев: Северна Македония е на прага на поредната политическа криза

Петър Колев, бивш ръководител на Гражданския демократичен съюз в Северна Македония, сега изпълнителен директор на БГНЕС, в интервю за аудиокаста на „Фокус“ – „Това е България“ (Със съкращения) 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 3

– Понеже засега сондажите сочат превес на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ и на нейния кандидат за президент проф. Гордана Силяновска, те наистина ли при изборна победа смятат да денонсират Договора за добросъседство? 

– Аз съм изненадан, че за пореден път България се превръща под някаква форма като тема за някакъв тип предизборна пропаганда в Македония. Защото ако погледнем честно и реално, в последния период от време, като че ли българската външна политика и дипломация е насочена към съвсем други въпроси. Аз не съм чел, нито пък съм виждал коментар по темата „Северна Македония“, включително и от маргинални структури в българското общество. Тоест, България намери общоевропейско решение по този въпрос, подкрепено решение с приемането на т.нар. Рамка за преговори на Република Северна Македония. И България не е променяла позицията си под никаква форма, още по-малко пък някоя от институциите в България е споделяла, че има някакво особено мнение. Така че за българското общество, за българския политически елит и като цяло за Европейския съюз въпросът с интеграцията на Република Северна Македония е решен. Република Северна Македония има домашни задачи, които трябва да си ги реши… Аз бих призовал българската дипломация внимателно да отбелязва тези прояви на агресия в Република Северна Македония, които са тип на политическа агресия в момента, да информира своите партньори в Европейския съюз, защото Българя има ключова роля в това европейските ни партньори да имат ясна представа: какви процеси текат в Западните Балкани и особено в Северна Македония, където ние имаме особени интереси. Така че мога само със съжаление да констатирам, че македонският политически елит не изневерява на своята интелектуална нескопосаност, когато не е способна да предложи на македонското общество визия за следващите 30 години. Когато няма куража да направи ключови политически крачки в посока развитие на тази държава, да търси виновен някой друг. Най-често в Северна Македония това е България, която е виновна за нещо. Но в конкретния казус, единственият виновен за съдбата на днешната Северна Македония е македонският политически елит… Няма човек в нормалния свят, включително при нашите евроатлантически партньори, който да не е наясно с това, че проблемът в двустранните отношения между Скопие и София не е в София… 

Македонското общество до голяма степен е уморено от тези постюгославски муцуни, които се опитват да играят ролята на реформатори в днешна Северна Македония. Стево Пендаровски е човек, който е започнал кариерата си в Комунистическата партия на Македония и на Югославия. Той може да се опитва да го прикрива, но това са фактите. Още от младежките си години е бил заклет привърженик на югославския комунизъм. Даже голяма част от хората понякога се шегуват, наричайки го „Стево Коминтерна“, което е един от прякорите му в студентските години. Така са го наричали колегите му в университета. 

От друга страна е г-жа Силяновска, която започна кариерата си в политиката по същия начин и в същите структури. Тоест, ако алтернативата за Северна Македония е дали да избере единия югокомунист, или другия югокомунист, не смятам, че това са вижданията особено на младите хора в Северна Македония. И може би затова този интерес към тези избори все повече и повече намалява. В Македония ключова роля и на тези президентски избори ще изиграе албанският електорат. И аз съм все по-скептичен в това, че албанският електорат ще подкрепи Гордана Силяновска. 

С нейните тези, включително и тезите на нейния лидер, че ще денонсира договора с България и че договорът с Гърция трябва да бъде преразгледан. Знаете ли, в Северна Македония царува според мен една обществено-политическа лудост – така го наричам, защото някой се опитва да изкриви фактологията за начина, по който функционира ЕС. Съжалявам, но Европа не помни случай, в който преговорната рамка за дадена страна да бъде променена. Аз виждам Християн Мицковски и Гордана Силяновска, които се опитват да убедят македонското общество, че те ще успеят да накарат ЕС да промени правилата за членство, тоест, правилата за преговори на Северна Македония с ЕС. Това аз съм убеден, че, първо, няма как да се случи, защото никога не се е случвало. 

И второ, ако Северна Македония тръгне в посока, която да търси предоговаряне на рамката, тези 30 години изолация, които ѝ се случиха заради проблема с името с Гърция, смятам, че ще бъдат удвоени като срок. Ако има човек, политик, общественик в Северна Македония, който мисли доброто на тази страна и на бъдещите поколения, не трябва да търси вариант как да се конфронтира с ЕС и със съседите си… 

– Казахте, че вторият тур от президентските избори ще се реши от албанския фактор. При последните избори също бе така. Само че сега на първи тур управляващата албанска партия има кандидат – Буяр Османи, бившият външен министър. Той също не е от най-добронамерените в изказванията си към България. 

– Буяр Османи е кандидатът за президент на управляващата албанска партия, който натрупа доста разпознаваемост като външен министър, особено и в посока, която той се опита да защити. Да защити до такава степен, доколкото е възможно, т.нар. национални чувства на македонците, конфронтирайки се с България по дадени въпроси. Дали това е правилната тактика, това ще го видим на изборите, които предстоят. Аз съм склонен и подготвен да направя едно предположение, абсолютно аргументирано, че той ще загуби от другия албански кандидат Арбен Таравари. 

Това е кметът на Гостивар, който е кандидат на Обединената албанска опозиция и който е човек, който има изключително положителни изказвания по посока на България. Един от, ако мога така да се изразя, политическите му идоли е бившият президент на Демократическата партия на албанците в Северна Македония, Арбен Джафери, който вече е починал. Той е от тази школа на политици в страната. Така че на г-н Османи му предстои поражение. Няма да омаловажа и факта, че албанското население в Северна Македония в по-голямата си част не е антибългарско… 

– Той е по-обигран… 

– Да, по-обигран е, но и партията, която го подкрепя, все пак тя сключи договора с Гърция, тя сключи договора с България, тя прие т.нар. френско предложение, така че е логично да има възможност да направи някакъв ход в такава посока, в която да каже: „Да, аз съм подготвен да направя тези и тези компромиси с цел Северна Македония да започне реални преговори с ЕС“. Така че възможностите на първия тур ВМРО-ДПМНЕ да спечели президентските избори са реални, очаквани. Но да загуби втория тур също така е налице като вероятност, защото комбинаториката ще бъде малко по-различна. И таргетът на гласоподавателите ще бъде по-различен, отколкото на първия тур. 

– Как могат да участват в изборите в Северна Македония нашите сънародници там? 

– За съжаление, това е една от трагедиите, която няма как да спестя пред вас. Македонските българи не успяха да запазят или да изградят свой политически субект. И това, от една страна, е лична, до голяма степен и моя, и отговорност на всички онези хора, които сме били активни по темата. Но от друга страна, няма как да не споделя разочарованието си от това, че много често не се разбира тази нужда и в България. Страховете на България, или притесненията България по-активно да участва в дадени процеси в Северна Македония водят до това, че повече от 30 години българската общност в страната не може да изгради легалните си институции, чрез които да влияе в обществото и да защитава собствените си интереси. Какво имам предвид като легални институции? 

– Вие ръководехте единствената българска политическа партия там? Но ви разбиха много сериозно. 

– Да, след всички събития, които се случиха, нещата вървят в тази посока, в която вървят. Знаете, в политиката освен идея, желание и хъс, се нуждаете и от други неща. И създаването и поддържането на един политически субект е сериозно начинание, което тези хора, които вземат решения в България, много добре знаят, за какво става въпрос. 

– Имате предвид средства, подкрепа и т.н.? 

– Ентусиазмът е нещо хубаво, но той стига донякъде. Оттам нататък вече, когато искаш да постигнеш нещо значимо и нещо важно, е нужно да разполагаш и с друг тип възможности. Но аз не искам да говоря по този въпрос, защото до голяма степен не искам някой да го счита като някакъв тип на себеоправдание. Отговорността за това, че не сме успели да постигнем това, което е трябвало, е моя. На първо място, защото аз съм човекът, който съм ръководил тези процеси и аз не бягам от тази отговорност. Но трагедията е, че не се даде шанс и на някой друг да го направи. От друга страна, ние не трябва да се срамуваме и да се притесняваме от това, че сме единственият народ в Северна Македония, който няма нито едно учебно заведение, нито едно. Значи, албанците имат, започвайки от детски градини, средни училища, университети, за телевизии, за медии да не говорим. Сърбите също, турците имат две висши учебни заведения и още какви ли не институции. Българите нямаме яслена група, не успяхме да създадем яслена група. 

През цялото време говорим за това, как пропагандата в училищата изяжда душите на българските деца. Ами ако толкова много се грижим, дайте да създадем българско училище и да си учим децата на нашата история. Но ако някой в София очаква, че тези училища ще бъдат издържани от Белград, от Атина или от Тирана, много се е заблудил. Доколкото ми е известно, има български висши учебни заведения зад граница и горе-долу начините, по които те се издържат, са известни на българската държава. Само си задавам въпроса: защо тези, които вземат решения в София, са пропуснали да прочетат нещата, свързани с Възраждането, с ролята на Българската екзархия, за българските учебни заведения по онова време, екзархийските училища в Македония и т.н. 

– С какво си обяснявате тази липса на интерес? 

– Защото Северна Македония не е магистрала. Ако Северна Македония беше магистрала, която се дава на обществена поръчка, досега да сме я асфалтирали стотици пъти. Македония е главоболие, Македония е 100 и кусур години отворена рана в българската душа. Там няма реално никакъв политически дивидент, нито можеш да хванеш какъвто и да било финансов келепир. А може само да ти побелее косата от главоболията и от проблемите, които ще си създаваш. И защото българският политически елит е преценил да мине винаги по пътя на по-малкия отпор или противопоставяне. Затова според мен тази тема се избягва. Отношението към Северна Македония е кампанийно. Отношението не е активно или проактивно, а е реактивно, когато има конкретни ситуации, тогава се прави нещо. 

И за съжаление, може би до голяма степен, ако погледнем на нещата така, както се развиват, за тези 30–40 години май само България няма ясна представа какво да прави със Северна Македония. Мисля, че Албания и Косово са наясно, Сърбия и до ден-днешен държи и използва Северна Македония за постигането на своите геополитически цели. Гърция е наясно, особено в желанието си да има абсолютно икономическо превъзходство в Северна Македония, и тя го е постигнала. Македонската икономика, да не казвам голяма дума, но е огромно зависима от гръцката икономика. Само като че ли ние, в България се чудим какво да правим, нали. Ще дам само няколко примера: ако преди 15–20 години, когато ставах кандидат-студент, в България идваха по няколко хиляди кандидат-студенти от Северна Македония, за да учат в българските висши учебни заведения. 

В този период от време стотици, хиляди хора искаха да стават български граждани. Десетки са случаите на такива, които отваряха свои компании в България, защото България им даваше възможност да работят на европейския пазар под различни форми. Днес със съжаление мога да констатирам, че по-малко от стотина души от Северна Македония искат да дойдат да учат в България. Че все по-малко хора от Северна Македония въобще идват да подават документи за гражданство. А пък тези, които подават, получават някакви странни обяснения за това, че не са българи, което за мен е изключително... Знаете ли, има такива фрапантни случаи, в които децата са примерно юристи, лекари в София, те са получили гражданство на основание на български произход, а техните родители получават отказ, че не можели да докажат, че имали български произход, което са странни неща като цяло. От друга страна, виждам какво се случва и в посока на това, че като че ли България се притеснява активно да подкрепя българската общност в Македония… 

– А как ще се развият политическите събития в Северна Македония след изборите? Една прогноза да направите. 

– Според мен, Северна Македония има огромен шанс да влезе в политическа криза. Защото повече от ясно е, че ВМРО-ДПМНЕ най-вероятно ще спечели тези избори. Но дали ще може да направи мнозинство, с което да управлява страната, е друг въпрос. И е в зависимост от това, какви гласове ще имат още 2–3 по-малки формации, които надигат глава. Които между другото са изцяло антибългарски, едната е формацията „Левица“, която е проруска, просръбска организация. Това са хора, за които НАТО трябва да се разформирова, ЕС се е разпаднал вчера, хора с една реторика, която имаш чувството, че е подготвена в Кремъл. Другата е политическата организация, която създаде кметът на Куманово Максим Димитриевски, на когото също реториката му до голяма степен е на антибългарска, антигръцка, антиевропейска. И в зависимост от това тези хора какви успехи или неуспехи ще имат на тези избори, ще стане ясно дали ВМРО-ДПМНЕ ще може да направи мнозинство. Ако ВМРО-ДПМНЕ вземе властта в Северна Македония, за мен Северна Македония влиза в поредния цикъл на международна изолация…