История, написана с омраза

Насер Селмани, https://almakos.com/histori-e-shkruar-me-urrejtje/

Превод: Софика Мале

Децата и учениците на югославския социализъм са жертви на историята написана с омраза, в която приятелите и враговете са определени от Белград. Те ги научиха на „истините“, написани с речника на омразата, и които „истини“ все още оказват влияние върху манталитета им и до днес. Оказва се, че тази „истина“ има влияние върху мисленето на политиците, произлезли от вчерашния социализъм, и които днес изграждат демократичната система в тази Македония, която повече от всяка друга република на бивша Югославия е наследила гена на майката, която я създаде. 

И все пак истина е, че манталитетът не се променя с промяната на социалната система и законите. Авторите на училищните учебници в Северна Македония продължават да представят българите, албанците турците и гърците като заклети и естествени врагове на македонския народ, който безмилостно ограбиха земите на този народ. Сръбския народ е представен като спасител и защитник на македонския народ, както когато през комунизма, когато учебниците по история се редактираха в Белград. 

Това заключение се потвърждава от тазгодишното проучване на Международния Републикански Институт, където над 34 процента от анкетираните граждани посочват Сърбия като най-големия приятел на Северна Македония. Междувременно 23 процента от анкетираните смятат, че най-голямата заплаха за страната идва от България. 10 процента от анкетираните смятат за враг Косово, а Албания съответно 9 процента от анкетираните. Тези проценти включват всички етнически общности в страната. Ако това оценяване идваше само от славяно-македонците, които според последното преброяване през 2023 г. съставляват 54 процента от населението, трябва да се отбележи, че огромното мнозинство от македонците оценяват България като вражеска страна, докато една четвърт от тях имат същото виждане и за Косово и Албания. Също така над 60 процента от анкетираните са против Преспанския договор и Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония. 

Това означава, че преобладаващото мнозинство от македонците са против членството в НАТО, защото споразумението с Атина даде възможност за влизане в Северноатлантическия алианс и против нормализирането на отношенията със София, което е от решаващо значение за започване на преговори за членство в ЕС. 

Че Македония няма същото отношение с всичките си съседи, говори не само написаната с омраза история, но и нейната ежедневна реалност. Например у нас нито държавна церемония, нито частна сватба може да се отпразнува без сръбските песни на Цеца, но в музикалните програми, подготвяни за македонската публика, никога не можете да чуете песни на албански или български. И сред стотиците паметници, издигнати в тукашните селища, както и сред тези в центъра на Скопие, чрез които е пресъздадено славното минало на македонския народ, можете да намерите десетки статуи на сръбски личности, но не и на илирите, българите или петвековното османско минало. 

В центъра на Скопие се намира и Домът на офицерите, построен върху основите на Бурмали джамия, разрушена от сърбите през 1925 г. Дом, който е разрушена от земетресението от 1963 г., но е възстановена от днешните македонски демократи, може би за да напомня за сръбската армия, която както изглежда, те никога не са чувствали като враждебна, а по-скоро като освободителка. А когато говорим за близостта на македонските среди със сръбските, както и за доминиращия манталитет сред македонските елити, че албанците и българите са естествени врагове на македонците, трябва да се приеме една истина: десетилетия по време на социализма , Белград инвестира в засаждането на семето на антиалбанизма и антибългаризма на няколко македонски поколения. 

За разлика от София и Тирана, които бяха оставили всичко на случайността. И тази десетилетна дейност е свързана преди всичко с инвестициите в сферата на изкуството, културата и образованието на новите поколения, които накараха много творци и членове на елита на македонския народ, които и до ден днешен чувстват като „столица“ на тяхното артистично и културно популяризиране Белград, а не Скопие. А междувременно Белград направи всичко възможно да разруши всички мостове на културно сътрудничество между Скопие, Тирана и София. Да, децата, дошли от комунистическото минало и които изграждат днешна демократична Македония, имат голям проблем със себе си: манталитетът, доминиран от истини, написани с езика на омразата. 

И които истини имат голямо влияние върху ежедневието на Северна Македония днес. Северна Македония ще трябва да се изчисти от боклука на тези „истини“, да разбере, че лошото не й идва от Тирана и София. Тя трябва да осъзнае, че нищо добро не идва от Белград, който никога не се е отказал от амбициите си да бъде столица на Балканите и да включи Северна Македония в рамките на сръбския свят.