Преброяване на населението в Република Косово

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 4

Статистическата агенция на Косово осъществява „Преброяването на населението, домакинствата и жилищата“ от 5 април до 17 май тази година на цялата територия на страната. Преброяването на населението започна едновременно във всичките 37 общини, а събирането на данните се извършва чрез таблети, а не с хартиени формуляри. Във формулярите има и графа за етническа принадлежност – въпрос номер 9, в която са изброени следните общности: албанска, сръбска, бошнашка, турска, ромска, ашкалийска, егюптска, горанска, „друга, уточни________“. 

 Въпрос номер 11 се отнася до майчиния език на лицата, като са изброени албански, сръбски, бошнашки, турски и ромски език, давайки възможност за вписване и на друг майчин език. Предходното преброяване беше извършено през 2011 г. и не даде реалната картина за етническия състав на населението на страната заради бойкота на сърбите, живеещи в северните части на Косово. И на това преброяване се очаква да има подобен бойкот, защото основната сръбска партия в Косово – „Сръбската листа“ – призова за неучастие на сръбското население в този процес. 

Неучастието на част от сръбското население в преброяването няма да се отрази съществено на неговите конституционни права, защото, въпреки количествената доминация на албанския етнос, Република Косово се изгражда като мултиетническо общество, а не като национална държава, което води до особен статут на отделните етнически групи в страната. Конституцията на страната провъзгласява, че официалните езици в Косово са албанския и сръбския, а турският, бошнашкият и ромският имат статут на официални езици на общинско ниво и могат да се употребяват от техните носители, според разпоредбите на някой закон. Представителството на малцинствените етноси в държавните институции и органи на централно и местно равнище е гарантирано от конституцията и законите на страната. 

В член 1, точка 4 на Закона за защита и правата на общностите са посочени общностите, които се ползват с правата по смисъла на закона: „За целите на този закон, общностите се определят като национални, етнически, културни, езикови или религиозни групи, традиционно присъстващи в Република Косово, които не са мнозинство. Тези групи са сръбската, турската, бошнашката, ромската, ашкалийската, егюпската, горанската, черногорската, хърватската и други общности“. С изменението на закона в края на 2011 г. в този параграф бяха добавени черногорската и хърватската общност. 

 Таблица 

Етнически състав на населението на Косово според официалните преброявания: 

 Въпреки малката територия, в Република Косово живеят различни общности, като етническата реалност е доста по-сложна от представената в официалните данни на преброяването и в нормативните документи на младата държава. Част от етническите общности в Косово все още нямат напълно изградена и устойчива идентичност (предимно сред гораните и бошнаците), което се дължи на редица особености при тяхното формиране и ролята на външни фактори, най-вече на различните проекти на политическата власт, упражнявана на тази територия, за създаването и консолидирането на етнически образувания. Доказателство за това твърдение е и непропорционално големият брой на записалите се в графата „други“ при отговора на въпроса за етническата им принадлежност, както и на неотговорилите на този въпрос в общините Драгаш и Призрен, където са концентрирани гораните и бошнаците . Някои от тези общности исторически са свързани с българското политическо и културно пространство и през дълги периоди от време са били част от българската народност. Властта на българската средновековна държава върху големи части от днешно Косово е установена още в средата на ІХ в., като до началото на ХІ в. тези земи са изцяло под българската политическа, църковна и културна доминация. През ХІІІ в. за няколко десетилетия част от тези територии отново са в границите на българската държава. Различни чужди извори представят сведения за наличието на българи и след османското нашествие. 

През ХІХ в. българите от Косово правят опити да се включат в църковната, културната и революционната борба на българския народ, но тежката ситуация, в която се намират като малцинствена общност, подложена на силен натиск от албанското мнозинство, а към края на този век и началото на ХХ в. и от сръбската пропаганда, затрудняват изключително много формирането на българско национално самосъзнание въпреки наличието на нужните предпоставки за това. Попадането на по-голямата част от тези територии в границите на българската държава по време на Първата световна война не успява да донесе промяна в това състояние, но се правят първите организирани опити за проучване на това население – християнско и мюсюлманско. 

В следващия близо век връзките на България с тези общности са епизодични – по време на Втората световна война и изолираните опити на отделни български изследователи да се занимават с различни аспекти от тяхната история и култура. Отделянето на Косово от Сърбия и обявяването на независимостта през 2008 г. създадоха нова геополитическа реалност и нови възможности не само за изследване на етническите общности в тази страна, но и за провеждане на определена политика от България с оглед на нейните интереси да подкрепя българските общности в чужбина. Българската общност в Косово може да бъде призната официално най-вече въз основа на гораните, една част от които са свързани с България посредством български паспорти, обучение на младежи в български университети и др. 

Сдруженията на българите от районите на Гора, Подгорие и Жупа, които се намират в югозападно Косово, вече са поставяли въпроса за признаването на българска общност от косовските власти, но за тази цел е необходимо тяхното присъствие в Косово да се регистрира официално на това преброяване. В Косово няма вероятност конституцията да бъде променена, за което е нужна специална процедура и квалифицирана подкрепа в парламента (да се получат 2/3 от гласовете и на 20-те представители на малцинствата). 

За процедурата относно признаването на българско малцинство в Косово може да се следва примерът на черногорското и хърватското малцинство в Косово, които не бяха включени в конституцията от 2008 г., но постигнаха официално признаване посредством включването им в Закона за защита и подкрепа на общностите. Изменението на закона се случи през 2011 г., когато черногорците и хърватите успяха да постигнат промяна на своя статут в Косово чрез активна работа на организации на техните малцинства и политическа подкрепа на Черна гора и Хърватия, които редовно поставяха въпроса за официалното признаване на тези общности в Косово. 

 Съществува една основна разлика между хърватската и черногорската общност, от една страна, и българската, от друга страна – наличието на черногорци и хървати в официалните преброявания в периода 1948–1991 г. На последното преброяване черногорците и хърватите не са включени в отделни графи, а са били в категорията „други“. Българите в Косово, подкрепени от българските институции, имат своите исторически аргументи, но от основно значение са правата на човека и добре развитото законодателство на Република Косово в тази област. Десетки студенти от Косово, предимно от горанската общност, получиха висше образование в български университети по Постановление 103 на Министерския съвет. Много от тях се завърнаха в Косово, участвайки и в създаването на български организации, които периодично поставят въпроса за официализирането на българска общност в страната. 

При размяната на посещения на високо равнище между лидерите на двете държави – например при посещението на президента на Република Косово Вьоса Османи в България в началото на декември 2022 г. и при това на българския президент Румен Радев в Косово в края на декември 2023 г. – винаги става дума за възможностите за регулиране на статута на българското малцинство в Косово. 

В тази ситуация остава последната стъпка преди да се предприемат действията за юридическото признаване на българска общност в Република Косово – записването на косовски граждани като българи по етнос в преброяването на населението. 

 Д-р Антон Панчев