Кръгла маса по случай 145 години от рождението на професор Александър Балабанов

На 30 май, 2024 г. в Конферентната зала на Регионален исторически музей – Благоевград се проведе научна кръгла маса, посветена на 145 години от рождението на професор Александър Балабанов. Тя бе организирана от Македонския научен институт, съвместно с Регионалното управление на образованието и Регионалния исторически музей – Благоевград. В своето емоционално встъпително слово г-жа Снежана Захариева, научен секретар на филиала на Македонския научен институт в Благоевград, припомни, че честваме още един юбилей – 90 години от онзи паметен ден, когато по покана на Щипското културно-просветно дружество в Горна Джумая проф. Александър Балабанов, заедно с неколцина свои съмишленици, между които е и Димитър Талев, тържествено е посрещнат в сградата на читалище „Съгласие“ от десетки граждани, между които е и тогавашният кмет Панайот Тасев.

На титулната страница на програмата на Кръглата маса бе поместена снимка от събитието. Десетки бяха и хората, дошли на Кръглата маса: от ученици до хора в патриаршеска възраст, вълнуващи се от живота и делото на Александър Балабанов и от неговата връзка с Македония. Тържеството бе открито от ученици от Националната художествена гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и от Езикова гимназия „Людмил Стоянов“, които изпяха песента за Стоян войвода и припомниха основни моменти от жизнената и творческа биография на професора. Приветствие към участниците в Кръглата маса поднесе г-н Ивайло Златанов, началник на Регионалното управление на образованието, Благоевград. 

Проф. д-р Георги Н. Николов, председател на Македонския научен институт, постави началото на деловата работа на Кръглата маса, предоставяйки думата за пленарен доклад на проф. д-р Михаил Неделчев (Нов български университет, Македонски научен институт). 

Професор Неделчев привлече вниманието на аудиторията с интересни факти от живота на Александър Балабанов. Акцентът бе поставен върху темата за Македония, погледната през поемата „Бурени“, автобиографичната книга „И аз на тоя свят“, статиите в „Развигор“. Проф. Неделчев припомни, че Балабанов кръщава вестника си точно на вятър, който е типично щипски – развигора - и очерта уникалния профил на ерудит, познаващ перфектно античната и съвременна литература, на занимателен събеседник, на авторитетен участник в различни дипломатически мисии, на душата на всяка една компания. Припомни, че Балабанов е герой в множество анекдотични ситуации, а ликът му е запазена марка в историята на българската карикатура. Но както подчерта следващият докладчик, доц. д-р Елка Трайкова (Институт за литература при БАН), обектът на карикатурата не може да бъде скучен. А „скучен“ би било най-неуместното определение за написалия повече от 2000 статии, изпълнен с енергия ерудит Александър Балабанов. Доц. Трайкова бе избрала интересна отправна точка за своите размисли: литературният и житейски конфликт между Александър Балабанов и Кирил Христов, разгледан в контекста на литературноисторическите процеси, които неизменно са съпътствани от скандали, но и в контекста на особеностите на характерите на двамата забележителни представители на българската култура. 

Доцент Елка Трайкова си спомни как на защитата на дисертацията си, посветена именно на Александър Балабанов, в салона се оказали няколко достолепни възрастни дами, които, както се оказало впоследствие, били някогашни студентки на именития професор. 

 Проф. дфн Ангел Ангелов (Софийски университет „Св. Климент Охридски“) разказа за статиите по езикови теми, които са една от запазените марки на Александър Балабанов – за реакциите му срещу въвеждането на пълен и кратък член в българския правопис, за ползата от чуждите думи, за измислените и ненужни правописни правила, но и за дейното му и много полезно участие в правописната реформа от 1945 г. Докладчикът продължи темата за смеха в живота и творчеството на Балабанов, като припомни някои от най-популярните анекдоти и с право определи Балабанов като най-популярният българин в България през първата половина на ХХ век и един от най-популярните българи в чужбина. 

 Енциклопедичният облик на професор Александър Балабанов бе допълнен от доц. д-р Мариета Гиргинова (Институт за литература при БАН), която разгледа дейността му като театрален критик. Припомни, че той е бил около една година драматург на Народния театър, но връзката с театъра продължава през целия му живот, а авторитетът му на познавач и ерудит не само по отношение на текстовете, поставяни на сцена, но и на самата специфика на театъра като единство от текст, актьорска игра, режисура, сценография, музика, е несъмнен. 

 

Проф. д-р Стилиян Стоянов (Югозападен университет „Неофит Рилски“) засегна темата за българските работи, погледнати в статиите на Александър Балабанов: недоучеността и трудното постигане на диалога (есето „Еднокнижниците“), парвенющината, високомерният снобизъм, ролята на жената в обществото, разбирането, че читателската публика има различни нива на образованост и съответно различни културни предпочитания. 

 Г-н Владимир Каперски, писател и режисьор от Благоевград, потърси връзката между идеалите на Българското възраждане, тяхното отражение в национално-освободителното движение в Македония и ролята на Александър Балабанов в тези процеси. Последва дискусия, в която бе изразено задоволство от работата на Кръглата маса и пожелания да има повече такива събития, които да припомнят на нас, съвременните българи, достойните дела на нашите предшественици. 

Емоционален завършек на вечерта бе поканата от г-жа Снежана Захариева към участниците в Кръглата маса да посетят къщата, в която се помещава филиалът на Македонския научен институт в Благоевград. Възрожденската архитектура, стотиците книги, изгледът към старинните къщи на квартал „Вароша“ се оказаха една своеобразна машина на времето, която като че ли материализира духа и делото на професор Александър Балабанов. Дух и време, към които е хубаво да се завръщаме, защото това завръщане в миналото придава пълнота на собственото ни настояще. 

 Проф. д-р Стилиян Стоянов