125 години от рождението на Туше Влахов (3 юни 1899, Кукуш – 13 юни 1981, София) – български историк. Следва история в СУ „Св. Климент Охридски“ (1926), специализира в Берлин и Париж (1929–1932). След това е гимназиален учител в Карлово, Сливен, Копривщица и София.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 6
Член е на БКП от 1934 г. След Деветосептемврийския преврат (1944) се поддава на „македонистки“ увлечения и подписва „Апел към македонците в България“. Работи като главен инспектор по история в Министерството на народната просвета (1945–1949) като провежда и надзирава идеологическата линия, налагана от тоталитарния режим в историческите дисциплини.
От 1949 г. е преподавател в Софийския университет, доцент по нова обща история във Философско-историческия факултет от 1951 г., а от 1954 г. е професор. Ръководи Катедрата по нова и най-нова обща история в университета (1961–1968).
През 1967 г. е избран член-кореспондент на Българската академия на науките. Автор е на „Турско-българските отношения през 1913–1915“ (1955), „Отношенията между България и централните сили по време на войните 1912–1918“ (1957). „Кукуш и неговото минало“.
Автор е и на учебници по история. Удостоен със званието „Заслужил деятел на науката“ (1966) и е носител на ордени „Георги Димитров“ (1969, 1974).
0 коментара:
Публикуване на коментар