Изборите в Република Северна Македония и албанските партии

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 5

Албанските партии в Република Северна Македония участваха на президентските и парламентарните избори, проведени на 24 април и 8 май, групирани в два големи блока. Единият от тях, „Европейски фронт“, беше организиран от Демократичния съюз за интеграция (ДСИ) и включваше по-малки албански партии като Демократическата партия на албанците (ДПА) на Мендух Тачи, „Съюзът за албанците“ (Зиадин Села) и други, както и партии на други етнически общности. Другият блок, ВЛЕН („Заслужава си“) обедини Движение „Беса“ на Билал Касами, партия „Алтернатива“ на Африм Гаши, Демократичното движение, което се сформира от отцепниците от ДСИ, тази част от „Съюза за албанците“, която последва Арбен Таравари при разделянето на партията. 

На първия тур на президентските избори в Република Северна Македония кандидатът на „Европейския фронт“ Буяр Османи получи 120 811 гласа (13,34%), а кандидатът на ВЛЕН Арбен Таравари получи 83 337 гласа (9,20%). Тези резултати показаха, че ДСИ ще продължи да бъде доминиращата сила сред албанските партии и „Европейският фронт“ ще спечели повече депутати на парламентарните избори. И между двата тура на президентските избори продължиха намесите от Косово и Албания, изразяващи се в подкрепа на един от двата албански блока. Косовският министър-председател Албин Курти потвърди подкрепата си за ВЛЕН, но този път и управляващите в Тирана изразиха своите предпочитания към другата основна албанска политическа сила. 

На 2 май в албанската столица лидерът на ДСИ Али Ахмети получи званието „Почетен гражданин на Тирана“. В своята реч Ахмети заяви: „Аз съм го казвал публично, че когато започнахме своята дейност, я започнахме за обединяването на албанските земи и не съм имал никакви резерви, защото има и такива, които казват, че сме я започнали за демокрация и подобни неща, но ние я започнахме за обединението на албанските земи. Обстоятелствата се промениха и ние променихме стратегията, виждайки геополитиката и геостратегията, и се съсредоточихме върху освобождението на Косово, но без гаранции към тогавашния министър-председател г-н Нано, че няма да има въстание в Македония, защото албанците, които участваха като доброволци в борбата в Косово, някои бяха убити в затворите като Идризово, и тази ситуация беше неконтролируема, но и създадена много по-рано, защото албанците в Македония бяха дискриминирани, маргинализирани, доминирани, без национални символи, без език, без университети...“. 

Връчването на подобно почетно звание непосредствено преди парламентарните избори беше изтълкувано от албанските политици и журналисти като ясен сигнал за предпочитанията на официална Тирана по отношение на албанските политически сили в съседната страна. Двата албански блока не изразиха категорична подкрепа за някой от двамата кандидати на втория тур – Стево Пендаровски и Гордана Силяновска – като призоваха да се гласува според индивидуалните предпочитания на избирателите. Тази неутралност на албанските избиратели се изрази във втория тур чрез тяхната видимо по-слаба избирателна активност на президентските избори в сравнение с парламентарните. 

Албанските избиратели очевидно бяха демотивирани да гласуват на втория тур на президентските избори, защото не припознаха нито един от двамата македонски кандидати като „свой“, но и голямата разлика между Силяновска и Пендаровски на първия тур също изигра своята роля. ВМРО-ДПМНЕ се опитаха да се възползват от тази ситуация като обвиниха ДСИ в опит за бойкот на изборите и за техния провал, ако не бяха гласували 40% от избирателите, каквото е конституционното изискване. На парламентарните избори на 8 май за коалицията „Европейски фронт“ гласуваха 137 651 (13,67%), а за ВЛЕН гласуваха 107 081 (10,64%) избиратели. 

На 22 май имаше прегласуване в седем секции след съдебно решение заради нарушения в изборния процес. В резултат на прегласуването „Европейският фронт“ загуби един мандат и ще остане с 18 депутатски места в парламента, докато ВЛЕН добави един мандат и ще има 14. И от двата албански блока се обявиха за победители в изборите – „Европейският фронт“, защото спечели повече гласове и депутатски мандати, както и получи най-голяма подкрепа в 12 от 18 общини, в които има албанско мнозинство. 

От ВЛЕН заявиха, че те са победителите, защото имат повече депутати, отколкото самия ДСИ, смятат че за „Европейския фронт“ са гласували много граждани от друг малцинствен произход, а освен това ще участват в следващото управление и ще пратят партията на Ахмети в опозиция. ДСИ предостави повече избираеми места за своите коалиционни партньори в сравнение с реалната им тежест и по този начин „Съюзът за албанците“ получи 4 мандата, ДПА 2 мандата, едно депутатско място беше спечелено от Скендер Реджепи Зейди, лидер на Движението „Народът“, а 2 места бяха спечелени от двете турски партии в тази коалиция. По този начин ДСИ реално ще разполага със свои 9 депутати в парламента. От ВЛЕН Движение „Беса“ вкара двама депутати, партия „Алтернатива“ също ще има двама представители, Демократичното движение е с трима, крилото на Таравари от „Съюза за албанците“ ще бъде с петима, а Беким Чоку е представител на Движението „Самоопределение“. 

Това разпределение е на ниво партии, но не отчита етническата принадлежност на депутатите, защото някои от тези депутати не са етнически албанци, докато и в СДСМ има един депутат, който е албанец. Въпреки че имат депутати от различни партии, и в двата блока демонстрират единство и запазване на коалициите в бъдещия парламент на страната. Имайки предвид обаче честите разцепления в албанските коалиции и партии, както и честата въртележка между участието в управлението и преминаването в опозиция, може да се очаква, че такива разделения ще настъпят и в настоящия парламент. Причина за това ще бъде желанието за участие във властта, а поводи ще има предостатъчно. 

Председателят на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, както и лидерите на коалицията ВЛЕН, в нито един момент не отричаха, че са в комуникация помежду си и се готвят да управляват заедно. Официалните разговори между двата политически субекта започнаха няколко дни след изборите. Билал Касами, Арбен Таравари, Изет Меджити и Африм Гаши се срещнаха на 11 май с Християн Мицкоски и други представители на ВМРО-ДПМНЕ и започнаха преговорите за съставяне на управленска коалиция. Албанските лидери поставиха и своите основни принципи за бъдещето управление: интеграцията в ЕС, ускореното икономическо развитие, безкомпромисна борба срещу престъпността и корупцията. На тази първа среща от ВЛЕН не поставиха въпроса за премахването на формулата „Друг език, който го говорят най-малко 20% от гражданите, също така е официален език...“, въведена с Допълнение V на Конституцията. 

Партиите, които формираха коалицията ВЛЕН през последната близо година заявяваха, че тяхното условие да подкрепят конституционните изменения изобщо е премахването на тази „обидна формулировка“ и нейната замяна с „албанския език, като официален“. От ДСИ смятаха, че не е сега времето за такава промяна, но по принцип я подкрепят. От ВМРО-ДПМНЕ са заявявали, че не са против на разгледат този въпрос. 

Формирането на следващото правителство на Република Северна Македония зависи почти изцяло от ВМРО-ДПМНЕ, тъй като тази партия не се нуждае фактически от гласовете на албански депутати, за да постигне нужното мнозинство от 61 депутати в парламента. В тази ситуация партиите от ВЛЕН можеха да реагират основно по два начина – първо, да поставят ясни и категорични условия на ВМРО-ДПМНЕ за приемане на конституционните изменения, включително и за заменяне на формулировката „20%“ в точно разписан срок и да откажат да влязат в коалиция, ако партията на Мицкоски откаже; второ, да се съгласят да сформират управленска коалиция с ВМРО-ДПМНЕ, като оставят въпросите за конституционните изменения да се решават след съставянето на правителството и с препоръчителен срок. 

Този втори вариант е доста по-вероятен за реализация, като това си проличава от заявленията на лидерите на партиите от ВЛЕН през последните седмици, в които не се среща категоричност по отношение на сроковете за осъществяване на конституционните изменения или се говори за „шест/девет месеца“. За лидерите на тези партии отстраняването на кадрите на ДСИ от институциите и от контрола върху финансовите потоци е от първостепенно значение, а от ВЛЕН вече заявиха, че искат поста председател на парламента и 6 министерства. ВМРО-ДПМНЕ и ВЛЕН ще аргументират своята позиция за общо управление с желанието си да направят по-всеобхватна конституционна реформа, която не само да включи българите и някои други общности в конституцията на страната, но да реши и други важни конституционни въпроси, като статута на албанския език, избора на президент от парламента и други. 

Бъдещите коалиционни партньори ще обосноват забавянето на процеса на изменение на конституцията с необходимостта от провеждането на задълбочен анализ на измененията, с нуждата от широка обществена дискусия и с осигуряването на стабилно мнозинство от 2/3 от депутатите за изменение на основния закон на страната. Всичко това ще означава проточване на процеса, неприемане на конституционните изменения до края на годината и последващо разцепление във ВЛЕН, защото част от партиите и депутатите в тази коалиция няма да искат да носят отговорност за допълнителното забавяне на процеса на евроинтеграция. 

 Д-р Антон Панчев