Академик Васил Николов: Костите на цар Самуил да се върнат в базиликата "Свети Ахил"

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 6

На 29 май 2024 г. се проведе традиционната лектория „Македония“ с гост-лектор акад. Васил Николов. Водещият Костадин Филипов представи известния учен от Българска академия на науките, който е познат не само у нас, но и извън страната. В началото на експозето си акад. Николов направи кратък преглед на взаимоотношенията през последните години между Българската академия на науките и Македонската академия на науките и изкуствата. През периода до 2019 г. ръководството на БАН общува колегиално с председателите на МАНУ – акад. Владо Камбовски, по-късно и с акад. Таки Фити. 

Над 40 учени са започнали работа по двустранни проекти в областта на медицинските, хуманитарните, обществените, природо-математическите, биологическите и техническите науки. След множество работни срещи и обнадеждващи първоначални резултати от съвместни изследвания сътрудничеството обаче е прекъснато след 2019 г. от страна на Република Северна Македония. До днес липсват признаци за неговото съживяване. Препятствията, съпътстващи работата на българските колеги от Двустранната мултидисциплинарна комисия по исторически и образователни въпроси, показват, че проблемите за общуване с учени от Скопие ще продължат. 

 Гост-лекторът сподели свое мнение и по друг важен проблем, свързан с костите на българския владетел – цар Самуил, открити на остров „Свети Ахил“ в Малкото Преспанско езеро, които днес се намират в Солунския музей. Той припомни за някои предложения от близкото минало за евентуална тяхна размяна с ръкописи и старопечатни книги, които се съхраняват в България. Акад. Николов е противник на подобни идеи и е най-справедливо според него те да се върнат в базиликата „Свети Ахил“ на едноименния остров откъдето са взети след разкопките на гръцкия професор Николаос Муцопулос през 1969 г. 

Така ще се маркират по-отчетливо границите на средновековната българска държава и ще съхраняват спомена за българското минало. Гост-лекторът обърна специално внимание на програмата за изследване на българската диаспора извън страната, създадена по негова инициатива към Българската академия на науките. Предварителното му проучване установило, че ако до 1944 г. е имало множество издания по тази тема, то в последните 30 години липсва целенасочена издателска дейност. Единствено изключение прави Македонският научен институт, който след възстановяването си през 1990 г. отпечатва множество ценни книги, фокусирайки вниманието си по обясними причини към българите в Македония. 

В. Николов успява да убеди колегите си от ръководството на БАН за необходимостта от програма за изследване на българската диаспора и популяризиране на резултатите. Отпуснатите целеви средства вече дават резултат – отпечатани са 21 ценни книги. Между тях са „За официалния език на Република Северна Македония“ и „Македония. История и култура от древността до днес“ в два тома, разкриващи богатството на българското културно-историческо наследство в Македония. В заключение поясни изискванията към автори и институти, за да може съответният труд да намери място в програмата и да бъде да отпечатан от издателството на БАН „Акад. Марин Дринов“. 

 В последната част от изложението си акад. Николов представи разкопките в праисторическия обект „Провадия-Солницата“, които от години ръководи. Чрез тях са възстановени останките на най-стария солодобивен център в Европа, който е един от първите праисторическите градове в Европа. Музеят, онагледяващ производството на сол чрез слънчево изпарение на морска вода, се радва на огромна посещаемост. Акад. Николов отговори на множество въпроси, които предизвикаха научна дискусия. След изчерпването им лекторията бе закрита от водещият К. Филипов.