Гордана Силяновска-Давкова оставя впечатление, че е институция в държава, чието име не си заслужава да се изрича публично

„Двете лица на Силяновска-Давкова и безимената държава“ е заглавието на публикация в „Свободен печат“ от Скопие. В нея се припомнят стъпките на новоизбрания президент на Северна Македония Гордана Силяновска, която още с клетвата си в парламента, когато отказа да произнесе конституционното име на държавата – Република Северна Македония, наричайки я само „Македония“, предизвика остра реакция от страна на Гърция заради нарушаването на Договора от Преспа. „Президентът Гордана Силяновска-Давкова запазва правото си да използва конституционното име в официалната комуникация и в официалните документи, а след като ѝ се скараха при встъпването в длъжност, държавата остана безименна в официалните ѝ изявления“, пише изданието. 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 6

На заключителната пресконференция на Срещата на върха на държавните и правителствените ръководители на участниците в ПСЮИЕ, като умел оратор президентът (Гордана Силяновска) нито веднъж не спомена името на държавата домакин и председател (през 2024 г. на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа – ПСЮИЕ) и само веднъж спомена „македонското председателство на процеса“. Официално на пресконференцията, заедно с президентите на Албания Байрам Бегай и на Черна гора Яков Милатович, тя беше представена като „президент“ и им благодари лично и „от името на гражданите“, отбелязва „Свободен печат“. 

„Тя (Силяновска) беше категорична, че не нарушава конституцията като не произнася конституционното име на държавата и смята, че подобно поведение няма да създаде проблеми за страната. Позовава се на божественото „право на всеки от нас“, на римския бог Янус, бог на слънцето, а по-късно на войната и мира, който според митологията имал две лица: едното младо, гледащо напред в бъдещето, и другото, което гледа назад, в миналото“, пише „Свободен печат“. 

„Напомням, че моите лични документи, паспорт, лична карта, всички документи, които излизат от кабинета (на президента), носят конституционното име (на държавата), това е в рамките на международното право и в рамките на конституцията. Вярно е, че всяко изказване на политиците, на тези, които са на високи позиции се тълкува като официален акт, но всеки от нас, като Янус, има две лица, едно официално и едно друго. Като човек имам право, повтарям, от времето на Сократ до днес, в рамките на свободата на мисълта и свободното изразяване, да се изразявам така, както се изразявам, както правя и не смятам, че това е нарушение на конституцията или на международното право“, цитира изданието отговора на Гордана Силяновска на журналистически въпрос относно нейното отношение към конституционното име на държавата. 

„Заради свободата на мисълта на президентката, от нейния речник магически изчезна не само конституционното име „Република Северна Македония“, но и противоречивото кратко „Македония“. Това особено ядосва южните съседи (Гърция), заради името на северната им провинция „Македония“, където се намират археологически обекти от древното македонско царство на Александър Велики, известни и посещавани от туристи от цял свят. От първия час на встъпването в длъжност на Силяновска на 12 май неизползването на конституционното име беше тълкувано от гръцка страна като нарушение на Преспанското споразумение, на което реагираха и Вашингтон, и Брюксел, посочва „Свободен печат“. „Вярно е, че когато говори за вътрешни проблеми в речите и пресконференциите си във Вашингтон и из американските щати (американският президент) Байдън използва краткото наименование „Америка“, но когато представлява тази мощна държава на международната политическа сцена, той не минимизира нейното величие и репутация и не забравя, не пропуска пълното име на суперсилата“, уточнява изданието. 

„Сравнението с Байдън наскоро беше изтъкнато от самата Силяновска като извинение защо не трябва да използва конституционното име, което между другото, според Преспанския договор е за универсална употреба. Този договор, от друга страна, не забранява използването на прилагателното „македонски“, нито оспорва македонския език и нация, както смяташе тогавашната опозиция, сега в правителството на Гърция „Нова демокрация“. За тях това беше лош договор, когато беше подписан от Заев и Ципрас през 2018 г., но след идването на власт сегашният премиер на Гърция Константинос Мицотакис не го оспори, нито помисли да го развали. Въпреки всички протести и резултата от референдума (в Република Северна Македония), който беше с консултативен характер и на него не гласуваха необходимия брой граждани, за да бъде успешен, Договорът от Преспа отвори пътя на страната към НАТО, а след това даде възможност за започване на преговори за членство в ЕС“, пише „Свободен печат“. „Силяновска твърди, че не се отклонява от европейския път, но реториката ѝ не кореспондира с декларираните ангажименти. 

Регионалното сътрудничество, уважението към съседите и изграждането на стабилни връзки в икономиката, политиката и сигурността е условие за трасиране на единствения път на Република Северна Македония, който е пълноправно членство в ЕС. На друго мнение е заместник-министърът на външните работи на Гърция Александра Пападопулу, бивш посланик на Гърция в Скопие в периода 2007–2012 г., за която е известно, че се познава със Силяновска. Но познанството с Пападопулу не помага много, защото опитният дипломат подсети македонския президент в интервю за ТВ емисията „360 градуса“, че правото на самоопределение и свобода на изразяване може да се отнася за обикновените граждани, но не и за високопоставени представители на държавата“, припомня „Свободен печат“. 

„Когато министър-председателят, президентът или министърът на външните работи, или министърът на отбраната се изказват официално, те представляват държавата, а държавата има конституционно име, което се определя и съгласува с международно споразумение, сключено в рамките на резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Нека поясня още веднъж – това име, конституционното име на държавата, е име за универсална употреба (erga omnes), договорено в съответствие с международното право и трябва да се спазва. Това не е личен въпрос“, напомни в интервюто си Пападопулу. „Освен че президентът Силяновска-Давкова не произнесе конституционното име по време на клетвата си на 12 май, то се изгуби и от официалния ѝ сайт. На отбелязването (на Деня на свети Кирил и Методий) във Ватикана тя поднесе венец, на който искала да напише „РС Македония“, но не стигнало мястото. От кабинета на италианския президент Серджо Матарела след срещата между двамата тя излезе с писмено изявление, което объркано прочете и в което изобщо не спомена името на държавата. Същото се случи и в Берлин на срещата за възстановяване на Украйна. 

В нито едно съобщение от кабинета на президента за официални срещи с посланици и чуждестранни държавници не се споменава официалното име на страната, което оставя впечатлението, че Гордана Силяновска-Давкова е институция в държава, чието име не си струва да се казва публично“, пише в заключение „Свободен печат“ от Скопие.