Песенен спомен за Балканската война

Сп. "Македонски преглед", 2005, кн. 1. Асиова, Б. Песенен спомен за Балканската война … 113 - 118

"Песните съм записала от моята майка Йордана Костадинова Бонкова (Дана). Нейният баща (и мой дядо) Костадин Иванов Тумбев е участвал в Балканската война като доброволец от Македоно-Одринското опълчение. 

Бил е 17-годишен. Обхванат от ентусиазма на негови връстници и другари, заминава на фронта с мнозина от родния си град. Дошъл хабер до неговите родители, че е ранен и изоставен по пътищата на войната. Баща му Иван Тумбев, с няколко жълтици в пояса тръгнал да го търси. Разпитвал за сина си от окоп на окоп. Този разказ на дъщеря му Дана звучи като митична приказка. Преставаш да си задаваш въпроса по кого и как е дошла новината за ранения им син. Но истина е, че младият опълченец се е разболял от тиф. Безнадеждно болен, ротният командир е заповядал да го изоставят в една купа сено, за да не задържа частта при нейното придвижване. Независимо от заповедта на командира, опълченецът Димитър Грънчаров (Митката Цонин), също от Разлог, носил Костадин Тумбев на гръб наистина от окоп на окоп. 

Давал му вода, грижел се за него. Според разказа на майка ми, с щика на пушката е изстъргвал от кошулата загорялата кръв. Този другар след войните става побратим на Костадин Тумбев по всички ритуали на побратимяването и с цялата морална сила на този акт. В къщата на Тумбеви цялата рода на побратима е тачена. Те са първите поздравени за Великден, канени на сватби и други семейни тържества..."

Целия материал четете по-долу: