100 години от покушението срещу Тодор Александров - загадките остават

За стогодишнината от убийството на Тодор Александров, за ролята му като ръководител на борбите на българите от Македония, за палитрата от качества, които роденият в Щип българин притежава и за приноса му в създаването на Македонския научен институт с историка от ИИст.И при БАН доц. д-р Александър Гребенаров разговаря журналистът Костадин Филипов 

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 8

Доц. д-р Александър Гребенаров е роден в гр. Кърджали през 1953 г. Потомък на македонски и тракийски бежанци. Завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“ (1878). Започва работа като учител, по-късно уредник в Музея за история на София. След защита на дисертация (1989) е научен сътрудник, а от 2009 г. доцент в Института за исторически изследвания при БАН, ръководител на секция „История на българския национален въпрос“. Чете лекции по българското националноосвободително движение и държавно-политическата история на България (1878–1989) в Нов български университет и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Автор на книги, студии и статии, рецензии и отзиви, съставител на изследователски и документални сборници, в които отстоява историческата истина за българщината в Македония. Създава сайтове с историческа тематика и изложби, участва в екипи за написване на регионални истории, представя събития и личности в радио и телевизионни предавания. Учредител и пръв председател на Народно читалище „Кузман Шапкарев – 2009“, секретар на Българско сдружение на родовете от Македония. Дългогодишен член на Научния и на Управителния съвет на Македонския научен институт – София, на редколегията на сп. „Македонски преглед“, от 11 юни 2014 г. е избран за негов председател. Три години по-късно е избран за втори мандат като председател на МНИ. 

– Здравейте, доц. д-р Гребенаров, само след няколко дни, на 31 август ще отбележим сто години от трагичната гибел на Тодор Александров. Един век след нея наясно ли е историографията за това кой, освен физическите му убийци, стои като организатор и вдъхновител на този подъл акт? Мнения има много, но категоричен факт май – не. 

– Легендарният революционер Тодор Александров, вписал името си в пантеона на именитите дейци от освободителното движение на македонските българи, е покосен смъртоносно на 31 август 1924 г. До днес липсват преки доказателствени материали, които недвусмислено да посочат наредителите на покушението. Периодично се появяват нови хипотези, повечето от които остават в сферата на изследователските догадки. Между заподозрените поръчители на убийството биха могли да бъдат Москва, Белград, членове на българското правителство, на Военния съюз, на масонски ложи, както и македонски дейци, попаднали под влиянието на БКП и Коминтерна, или пък имащи лични подбуди и негативни настроения срещу безспорния организационен лидер. 

 – На Тодор Александров приписват фразата: „Ако някой ми каже, че не съм македонец, ще му отрежа езика, но ако някой ми каже, че не съм българин ще му отрежа главата!“. Как мислите, това някаква форма на етнически „дуализъм“ ли е или просто е отражение на реалностите за народностния характер на хората от Македония? 

 – Тази приписана на Т. Александров популярна фраза е пълноценно отражение на реалността по отношение на народностната картина в областта. Биографичните данни на дееца показват, че той е напълно наясно с етническото разнообразие в нея. Всекидневието му, първоначално като ученик в Щип, Радовиш и Скопие, а по-късно като учител, главен ревизор на българките училища в Македония и особено като участник във ВМОРО налагат непрестанно общуване с населението в областта. Достигането му през 1911 г. до най-високото стъпало в организационната йерархия – член на Централния комитет, означава, че познава „на живо“ цялостната обстановка в Македония, вкл. и нейното народностно разнообразие. (За биографичните му данни вж. рубриката „Памет“). 

Александров си дава сметка за нееднородния състав на населението в Македония, но по всякакъв повод отстоява виждането, че тя е населена преимуществено с българи. Могат да се посочат множество примери в това отношение, но ще си позволя да припомня меморандума на ЦК на ВМРО от август 1924 г., излязъл непосредствено преди смъртта на дееца. Документът е адресиран до Асамблеята на Обществото на народите и правителствата на всички страни. В заключителната му част се заявява, че организацията, защитавайки македонското население в борбата му за мир и свободно развитие, настоява за възстановяване на църкви, училища и останалите институции на „българи, власи, албанци и др.“ с право на обучение на родния език и на сдружение. 

Тя се обявява за свобода на печата, за завръщане на изгонените учители, свещеници, лекари и всички македонски емигранти, за гарантиране политически права на етническите малцинства в Македония – все искания, които ВМРО и легалните организации на македонските българи отстояват. 

– Познавайки и изследвайки живота и делото на Александров, как мислите, които са най-убедителните му качества, превърнали го в лидера на ВМРО, който знаем? Роден водач, хладен ум, отличен организатор или нещо друго? Казано с други думи – пред себе си имаме един монолит или образа на човек с всичките му слабости и грешки? 

– Тодор Александров притежава безспорен организационен талант и качества на лидер. Той изгражда структури и съблюдава строго спазването на организационната йерархия, умее да увлича последователи от различни социални среди, смел е в битките и безкомпромисен при взимане на решения. Изпитва неловкост от възхваляващи оценки за неговата дейност и способности. Прекланя се пред паметта на революционните апостоли, особено боготвори учредителя на ВМОРО Даме Груев. Самооценката, която си дава, до голяма степен е самокритична. Намира дейността си по време на войните за национално обединение за незадоволителна. 

Наред с всестранните му лидерски качества, негови съвременници, а по-късно и част от изследователите отправят критика към отделни негови изяви, като – активно намесване в българския политически живот, вкл. с участие на организационни дейци в преврата на 9 юни 1923 г., несъобразяване с външнополитически затруднения, провокирайки заплахи на съседите и Великите сили към България, изземване на държавния суверенитет в селищата, разположени в Пиринска Македония след създаването на спомагателната организация на ВМРО през 1922 г., не на последно място е наивността му към „подадената ръка“ от Кремъл и сключените споразумения през пролетта на 1924 г. между Революционната организация с представители на СССР и Коминтерна чрез посредничеството на БКП, които самият Александров оценява като голяма грешка. 

– Един от най-спорните моменти в живота на Тодор Александров са започнатите преговори между ВМРО и Коминтерна за съвместни действия на Балканите. Това ли е мотивът за убийството му или вътре в организацията има някаква друга по-дълбока причина – личностна или принципна? 

– Въпросът за сближението между ръководената от Т. Александров ВМРО и СССР (Коминтерна) е превратен момент от историята на македонското освободително движение. Поради финансова безизходица, Революционната организация търси от Москва материална, морална и дипломатическа подкрепа, както и ограничаване на помощта ѝ към федералистките формирования във Вардарска Македония. 

От своя страна Кремъл от 1922 г. издирва партньори за „изнасяне“ на световната пролетарска революция на Балканите. Разузнавателните органи на Съветска Русия анализират ситуацията и определят ВМРО като респектиращ фактор в региона, който би спомогнал за осъществяване на мисията. Следват мерки за превземане на организацията чрез дискредитиране на Тодор Александров и внедряване на лица с леви убеждения в ръководството на македонското освободителното движение. Планът е финализиран на 6 май 1924 г., когато двамата членове на ЦК – Александър Протогеров и Петър Чаулев с пълномощно от Т. Александров, подписват във Виена най-важния документ от процеса на преговорите – Майския манифест. 

Неговото обнародване на 15 юли във Виена и на 2 август в София решава съдбата на Т. Александров. Обиграните руски представители не му дават време за излизане от сложната ситуация. Създава се силно настроение срещу него, заради помисъла да се промени следваната от десетилетия идеология, подчинявайки националния въпрос (освобождението на Македония) в зависимост от победата на социалната революция. Опитите му да разсее съмненията за сключено съглашение със СССР на ВМРО завършват неуспешно. Така се достига до 31 август 1924 г., когато воеводите Щ. Влахов и Д. Вретенаров застрелват своя именит ръководител. Последвалият епилог в македонското освободително движение е всеизвестен. И също кървав. 

– Вие като историк, който се занимава толкова години с тази тематика, мислите ли, че всичко около живота и делото на Александров е вече известно? Или може би има още документален материал, който не е открит и изследван? В това отношение можем ли да очакваме някакви изненади? 

– Независимо, че по-голямата част от архивното наследство Т. Александров е разкрито, изненади винаги ще има, историческият масив е „бездънен“. В края на миналото столетие руски изследователи направиха неочакван пробив в тяхната архивна система, вследствие на което се появиха непознати документи, разкриващи нови данни за освободителното движение и личността на Тодор Александров. За съжаление, този „архивен прозорец“ бързо бе затворен. Надеждите за откриване на нови извори са насочени и към Сърбия, защото Белград заедно с Москва са пряко заинтересовани от отстраняването на Тодор Александров и отслабване влиянието на Вътрешната македонска революционна организация в Македония. Не са без значение и дипломатическите архивни документи, които посолствата на Великите сили в Западна Европа съхраняват и могат да се ползват без ограничения. 

– Вие бяхте председател на Македонския научен институт два мандата. През миналата година отбелязахме стогодишнината от учредяването на Института. Вие сам сте споделяли, че вдъхновител на това високородолюбиво дело е самият Тодор Александров, който е оценявал значението на изследванията за Македония. Доколкото е вярна тази теза, доц. Гребенаров? 

– Доскоро липсваха преки доказателства, че за учредяването на Македонския научен институт през декември 1923 г. от съществено значение е ролята на Тодор Александров. Всеизвестно е, че след Първата световна война той инициира създаването и поддържането на революционни и легални формации на македонските българи, вкл. и зад океана на Съюза на македонските политически организации. Участието на 6-ма негови съграждани – Любомир Милетич, Александър Балабанов, Петър Завоев, Страхил Развигоров и ръководителите на Щипското братство – Диаманди Николов и Спиро Константинов при учредяването на Института подсказваха подобно предположение. 

Важен аргумент за осветляване на инициативата се разкри чрез намиране на неизвестни до скоро бележки на новия водач на ВМРО Иван Михайлов, изпратени до другите членове на ЦК – Александър Протогеров и Георги Попхристов през 1927 г. Те подкрепиха тезата за създаването на МНИ по идея на Тодор Александров. В споменатите бележки новият лидер на ВМРО – Ив. Михайлов припомня на колегите си, че Институтът е създаден с насърчение „специално на покойния ТОДОР“. Така, че оценявайки заслугите на Т. Александров като всепризнат ръководител на Революционната организация, длъжни сме да му отдадем почит и като инициатор за неговото учредяване. 

– Въпреки че не обичам подобен подход, но да си позволим да завършим с малко мистика и въображение: да си представим, че за миг Тодор Александров се събужда от вековния си сън и види сегашното състояние на отношенията на България със Северна Македония? Какво би си казал? Какво биха казали и неговите съмишленици? 

- За отговора на тези въпроси ще си послужа с част от предсмъртното писмо на поета Пейо Яворов до Тодор Александров: „Драги Тодоре… Кажи на Македония, когато отидеш там, че нейният син (аз се считам за неин) умря в свободна България, увенчан с една най-мръсна клевета. И когато тя бъде свободна, нека един другар дойде на гроба ми и каже: „Поздрав от нашата майка мъченица – тя вече е щастлива!...“. 

 За съжаление, посланието на един от най-големите поети на България и първи биограф на Гоце Делчев остава неизпълнено, въпреки изминалите близо 110 години от неговата кончина. Македония е суверенна държава, макар и с променено наименование, но дали е „свободна“, а „майка мъченица“ – „щастлива“ са въпроси, на които революционните дейци на ВМОРО/ВМРО, вкл. Т. Александров и П. Яворов днес едва ли биха могли да отговорят утвърдително.