Изграждането на възстановения МНИ след 1990 г.

сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 1. Трендафил Митев. Изграждането на възстановения Македонски научен институт след 1990 г. Приносът на основателите...9 - 38

Изграждането на новия Македонски научен институт (МНИ) в София след 1990 г. е сред най-сериозните постижения на хуманитарната интелигенция в България през периода на прехода към демокрация. Инициативата на основателите има известна предистория. В нейния ход се формираха предпоставките за основаването на новата обществено-научна организация. Към края на 60-те години на ХХ в. окончателно беше преодоляна погрешната политика на управляващата комунистическа партия в областта на националната проблематика. Един от резултатите на този преход се появи в Историческия факултет (ИФ) на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (СУ). Там се оформи една група от млади учени – Йордан Шопов (1930 – 2006), Димитър Гоцев, Милчо Лалков (1944 – 2000), Стайко Трифонов (1949 – 1999), Трендафил Митев, Георги Бакалов (1943 – 2012) и др., които се ангажираха трайно с разработването на проблематиката, свързана с борбите за свобода и обединение на нашия народ. 

Тези историци издадоха едни от най-ценните монографии от онова време за Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г., младежкото революционно движение в Македония, българо-югославските отношения 1944 – 1948 г., тракийския въпрос, войните за национално обединение и др. В резултат, с началото на промените от 10 ноември 1989 г. част от тези кадри на ИФ се оказаха подготвени, за да поемат инициативата за изграждането на новата обществено-научна структура, която да изследва националната проблематика. 

Начело на практическите усилия застана проф. Димитър Гоцев. Важна помощ за успеха ни оказа и Съюзът на македонските културно-просветни дружества (СМКПД), чийто председател по онова време беше професор Гоцев. Най-напред голямата зала в подземния етаж на Македонския дом, на ул. „Пиротска“ № 5, беше предоставена за публични лекции. През зимата на 1990 г. там започна провеждането на седмични беседи и дискусии, на които присъстваха стотици хора. Авторът на настоящата статия изнесе пред този обществен форум три лекции. Те бяха посветени на малко известните тогава борби и постижения на македонската българска емиграция в Новия свят (САЩ, Канада и Австралия) за защита на истината, свързана със съдбата на българите в Македония[1]. 

Така с усилията и на споменатото ядро от учени се подготви благоприятната идейна атмосфера на обстановката в столицата, за да се тръгне и към Учредителното събрание на МНИ от 3 май 1990 година. Много важна роля за крайния успех изигра успешната борба на проф. Димитър Гоцев за преодоляване на съпротивата, оказана от страна на все още властващата комунистическа партия. Няколко пъти той беше канен на разговори в Министерството на вътрешните работи. Там догматично настроени чиновници задаваха провокативни въпроси от типа: „Вие какво искате?“, „Да възродите михайловизма в България ли?“. 

Стигна се дори до среща и с новия лидер на пременилата се БКП 1 Македония, бр. 4, март 1990 г. 12 Трендафил Митев в БСП – Александър Лилов (1933 – 2013). Разговорът и с него протече на приблизително такава основа. Със свойствената си академична убедителност обаче председателят на СМКПД проф. Димитър Гоцев доказа пред властта, че нашата инициатива има за цел обединението на българския научен потенциал с градивна цел. Главната задача е да се създаде един по-надежден обществено-научен фактор за защита на трайните национални интереси на българския народ. 

Защото Титова Югославия вече се тресеше от непреодолими вътрешни борби и откъсването на Вардарска Македония от федерацията беше само въпрос на време. Следователно предстоеше българите в тази зона на народното ни землище да се изправят със сигурност пред качествено нови проблеми. В подобна ситуация България не можеше да остане безмълвен наблюдател. В хода на очакваната сериозна промяна на Балканите МНИ ще има много по-голяма възможност (от официалните институции на властта) да реагира навреме със статии и документи, които да отразяват българската позиция около активизиращия се по нов начин „македонски въпрос“. 

Така, благодарение на положените усилия и убедителната аргументация на новата обществено-научна инициатива, съпротивата на властта беше преодоляна[2]. Още в подготвителната фаза, свързана с организирането на Учредителното събрание от началото на май 1990 г., се възприеха и наложиха няколко основни подхода: първо, за работа в МНИ да се канят изявени представители на хуманитарните науки. 

След проведени разговори се получи съгласие наши съоснователи да станат водещи български учени от областта на историята и филология- та по това време – академиците Христо Христов (1915 – 1992), Веселин Хаджиниколов (1917 – 2003), Димитър Ангелов (1917 – 1996), Васил Гюзелев, Иван Дуриданов (1920 – 2005), професорите Добрин Мичев (1929 – 2001), Дойно Дойнов (1929 – 2014), Любомир Панайотов (1921 – 1998), Петър Шапкарев (1908 – 1997), Петър Коледаров (1922 – 1992), Борис Яновски (1919 – 1992), Иван Кочев (1935 – 2021)..."

Целия материал четете по-късно...