Общественото и политическото значение на Македонския научен институт в България

сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 1. Елена Слатинска. Наблюдения върху общественото и политическото значение на Македонския научен институт в България и в чужбина (1923 – 1947 г.)...65 - 84

"Създаденият през 1923 г. в София Македонски научен институт заема важно място в обществените и политически процеси в България, превръщайки се в трибуна на македонските българи и инструмент в борбата им за Македония, според техните разбирания. Институтът надхвърля ролята си на научен и културен център и не се ограничава единствено до дейността да „спомага за проучването на историята, Наблюдения върху общественото и политическото значение -  етнографията, географията и стопанския живот на Македония; да събира исторически материали по освободителните борби на македонските българи и да подготви една системна и подробна история на тия борби; да издава едно научно-литературно списание, както и други трудове“, отнасящи се до Македония. 

След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. управляващите от Българската работническа партия (комунисти) (БРП(к) и техните съюзници бързат да заглушат неговата трибуна и да го закрият, тъй като дори и след смяната на ръководството му не успяват да пречупят напълно неговата съпротива срещу провежданата от тях политика. Македонският научен институт, в основата на чието създаване стоят членове на македонски дружества и организации като ВМРО, общественици и политици с корени от Вардарска и Беломорска Македония, е възстановен в началото на 90-те години на ХХ век като правоприемник на първоучредената организация. От принудителното закриване на Института и изземването на не- говия архивен и книжен фонд са изминали около 77 години. 

От дистанцията на времето и с оглед на бурните политически и военни събития в България и в чужбина, измерването на значимостта и обществената роля на Македонския научен институт в периода 1923 – 1947 г. е възможно с помощта на документите, част от които се намират в архивните фондове на институциите на Република България и Република Северна Македония. 

Оценки и подробности за неговата дейност и влияние, за българо-югославските отношения и за ситуацията в двете държави и събитията от обществено-политическата реалност преди около век са публикувани в различни исторически монографии за този период. Сред тях са монографиите на Ал. Гребенаров „Македонският научен институт 1923 – 2008.“ и „Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947)“, както и негови статии[1], отделни публикации на Наум Кайчев[2] и др..."

Целия материал четете по-късно...