Идеи за „кантонизация“ на Република Северна Македония

На 23 август тази година минаретата на джамията в град Куманово едва побраха огромното знаме на Албания. Очевидна провокация, на която управляващите страната отвърнаха с... мълчание! Дали така щяха да реагират от ВМРО-ДПМНЕ (наричани от някои ВМРО-Вальево), ако например Самуиловата крепост в Охрид бе осъмнала с развят български трибагреник?

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 8

По отношение на програмите на албанските партии в Република Северна Македония отдавна е известно едно „правило“ – албанските партии в опозиция издигат националистически платформи, които обещават на избирателите пълно изравняване на конституционните колективни права на албанците с тези на македонците, федерализация на страната и други подобни, но когато същите партии станат част от управляваща коалиция, бързо забравят своите обещания за радикална трансформация на държавната власт и се заемат с консумацията на отделените им публични ресурси. Демократичният съюз за интеграция (ДСИ), който остана в опозиция след парламентарните избори за първи път от 2008 г. насам, все още отказва да се примири с решението на ВМРО-ДПМНЕ да управлява заедно с албанския блок ВЛЕН и търси варианти да се върне във властта. 

Едно от предложенията на ДСИ и на коалицията „Европейски фронт“, изградена около „интегристите“, беше конституционно или поне законово да се закрепи принципът на създаването на управляваща коалиция по модела „победителят сред македонските партии/блокове с победителя сред албанските партии/блокове“, за да се гарантирало участието на албански партии във властта. 

Това предложение беше отхвърлено от новите управляващи, което предизвика представянето на нови варианти от ДСИ и неговите съюзници. Следващата идея на ДСИ („Европейският фронт“) вече е доста по-радикална и предвижда коренно конституционно преустройство на Република Северна Македония и превръщането ѝ във фактически федерална държава. В средата на месец юли от ДСИ обявиха, че са учредили работна група от международни експерти, които да разгледат различни варианти за административно преустройство на държавата, което да доведе до създаването на региони с различни етнически мнозинства. 

Начело на тази работна група е американският адвокат Пол Уилямс, който е сред основните автори на Охридското рамково споразумение от 2001 г., което имаше за основна цел да потуши напрежението между македонците и албанците и да създаде устойчива конституционна рамка за предотвратяване на етнически конфликти. На 13 юли лидерът на ДСИ, Али Ахмети, обяви на междупартийна среща, че е контактувал с Пол Уилямс и изразил пред него своите забележки за нарушаването на неписания принцип „коалиране на победителя с победителя“, което представлявало нарушение на Охридското споразумение. 

Самият Уилямс в едно интервю за албанска телевизия представи основните цели на неговата работна група. Той подчерта, че неговата адвокатска фирма, заедно с други адвокати по международно право, работят за преодоляване на притесненията относно неспазването на Охридското споразумение и на междуетническата легитимност на държавните институции. Платформата, чийто първоначален вариант вече е представен на ръководството на ДСИ, ще цели осигуряването на справедливо и адекватно представителство на албанските партии в процеса на формиране на правителство. 

В публичното пространство бяха подхвърлени мнения, че тази платформа съдържа идеи да се извърши преструктуриране на регионите на Република Северна Македония по примерите на Белгия или Северна Ирландия, където са създадени по няколко региона въз основа на етническия (съответно религиозния) състав на населението. Другите големи политически партии и блокове в страната – ВМРО-ДПМНЕ, СДСМ, ВЛЕН – разкритикуваха позициите на ДСИ и ги обвиниха в опит за дестабилизация на страната и за създаване на междуетническо напрежение. Говорителката на ВМРО-ДПМНЕ заяви: 

„За ВМРО-ДПМНЕ не е приемливо рекетирането от страна на ДСИ: ако не сме на власт, за да крадем, тогава ще създаваме етнически въпрос и разделение. ДСИ до преди месец и половина беше на власт заедно със СДСМ и тогава Али Ахмети не го интересуваше регионалното разделение на Македония, тъй като за него беше важно...“ (изброява няколко предполагаеми корупционни афери на предишното правителство). Министър-председателят Мицкоски опреди действията на ДСИ като опит за „дезинтеграция и сриване на унитарния характер“ на държавата. Висши представители на албанския политически блок ВЛЕН заявиха, че ДСИ е доста закъснял с предложенията си за териториалното разделение на Северна Македония, след като две десетилетия е бил на власт. 

От СДСМ също отхвърлиха тази идея, като неподходяща за страната. На Общото събрание, което организира ДСИ в Гостивар на 13 юли, бяха приети три резолюции, след като състоянието на Северна Македония беше окачествено като „притеснително“. Резолюцията за легитимността изразява притеснението от пренебрегването на „политическата воля на албанците“ заради невключването на победителите в управляващата коалиция, което застрашавало демокрацията в страната. Резолюцията за необходимостта от прилагането на Охридското споразумение, Преспанското споразумение с Гърция и Договора за добросъседство с България, заедно с конституционните промени поиска пълното изпълнение от страна на държавните институции на тези три ключови за Република Северна Македония споразумения и договори. В тази резолюция за договора с България се казва: 

„Оценявайки Договора за добросъседство с България, което стимулира добросъседски отношения, сътрудничество и взаимно разбирателство, което отваря пътя за пълноправно членство в Европейския съюз..., се ангажираме за прилагането на Договора за добросъседство с България, изграждайки силни и стабилни отношения с България, въз основа на взаимното уважение и плодотворното сътрудничество“. В тази резолюция се отправят и призиви към международния фактор да подпомогне процеса по спазването на тези споразумения. Резолюцията за политическата организация на партията разглежда идеологически и вътрешноорганизационни въпроси. 

От „Европейския фронт“ (по-конкретно от „Съюза за албанците“ на Зиядин Села) реагираха и срещу решението на министъра на администрацията Горан Минчев за изменение на процентното съотношение на работещите в публичната сфера според етническия принцип (т.нар. балансьор). С решението на министър Минчев делът на работещите в публичната сфера, декларирали албанска етническа принадлежност, ще бъде намален от 29,52% до 24,30%, което се аргументира с процента на албанците, които живеят в Република Северна Македония според резултатите от последното преброяване на населението. Зиядин Села защити и идеята за пълно изравняване на правата на всички етнически общности в Северна Македония, заявявайки че албанците са една трета от населението на страната и заедно с другите малцинствени общности достигат половината от гражданите. 

Докато ДСИ („Европейският фронт“) залага на национализма за увеличаване на своето влияние сред албанските избиратели, в коалицията ВЛЕН задълбочават интеграцията между отделните партии и групи. След формирането на Политическия координационен орган, във ВЛЕН формираха и Комисия на коалицията по въпросите за изборите, назначенията и надзора върху прилагането на политиките, която структура ще бъде последният филтър за всички кадрови решения за прилагането на програмата на коалицията. От партиите и групите в коалицията заявиха ясно, че работят за превръщането на тази структура в единно политическо движение до местните избори, които ще се проведат следващата година. 

От ВЛЕН изглежда забравиха за своите обещания едно от първите им действия да бъде замяната на конституционната формулировка „език, който се говори от поне 20% от населението“ с „албански език“, както и да работят за ускорената евроинтеграция на страната. ВЛЕН се опитаха да балансират националистическата реторика на ДСИ чрез обявяването на идеята си да създадат „Албанска академия на науките и изкуствата“ в Република Северна Македония. Тази идея не само предизвика осъждане от македонските партии, които я окачествиха като създаваща допълнително етническо разделение, но и насмешки от ДСИ заради предложението подобна структура да се финансира от общините. Действията на ДСИ за преразглеждане на териториалното устройство на Република Северна Македония въз основа на етническия състав на населението е най-радикалната идея след сключването на Охридското споразумение през 2001 г., защото този път не става дума за преначертаване на общински граници, а за фактическа федерализация на държавата на етнотериториален принцип. Работната група ще публикува документ, с който ще аргументира необходимостта от подобна реформа и макар че идеята няма да бъде реализирана през следващите няколко години, ще остане като вариант при по-нататъшните дискусии за бъдещото устройство на Република Северна Македония. 

Д-р Антон Панчев