Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 7
Обикновено когато в заглавието на един текст се поставя някакъв
въпрос, логиката сочи, че отговорът трябва да се търси в неговия край.
Но в нашия случай той е пределно лесен. Зад емблематичното и
загадъчно на пръв поглед питане „Кой?“, станало нарицателно и в
българския политически живот, бихме могли да кажем, че става дума
за новите власти в Република Северна Македония. Без значение дали
това е президентът Гордана Силяновска-Давкова, или премиерът
Християн Мицкоски, или министърът на външните работи и търговията
Тимчо Муцунски. Добре, че поне министърът на културата и туризма Зоран Лютков се е срещнал с посланика ни в Скопие Ангел Ангелов,
за да разговаря по същество за културното сътрудничество между двете
държави, та да можем да отчетем нещо положително.
Вярно, случи се така, че и президентът Румен Радев, а и служебният
премиер и министър на външните работи на България Димитър Главчев
се видяха за кратко с премиера Християн Мицкоски.
Но и двете срещи
бяха от типа куртоазни, както самият премиер на Северна Македония
определи ръкостискането с Радев и разменените реплики, проява на
чиста учтивост. И двете бяха по времето на два важни международни
форума, в рамките на които се появяват подобни възможности, при
това измежду много други. И как може да се говори сериозно за
състоянието и развитието на двустранните отношения, както се казва,
на крак, някак между другото.
Така сериозна дипломация не се прави.
По този начин решение на проблемите между София и Скопие не
може, а и не бива да се търси.
Все пак, браво и на Радев, и на Главчев, че са установили пръв, макар
и чисто протоколен контакт. Това е малка крачка напред в опита на
България да сложи ред в отношенията със Северна Македония в една
ситуация, която хич не е за завиждане. От една страна, в Скопие вече
има ново управление, което все още е в плен от своите предизборни
закани и заклинания към България и българите.
Вотът на 8 май отдавна
мина, правителството е съставено и гласувано, но реториката от
кампанията все още е основна част от тоналността и лексиката на
политическите изказвания на президент, премиер или министри. А и
жестовете, и посланията, които идват от тях, никак не спомагат за
успокояване на атмосферата. От друга, липсата на стабилно
правителство у нас само дава аргументи на Скопие да отлага диалога
по същество. И българската политическа класа трябва добре да
осъзнае това.
Ще приведа само един пример. Не знам по каква причина, но все още
на електронната си поща получавам съобщенията на пресслужбата
на президентството на Северна Македония. Вече 14 години съм се
прибрал в България, оттатък в резиденцията „Водно“ се смениха трима
държавни глави – Георге Иванов, Стево Пендаровски и сега Гордана
Силяновска, но аз си получавам покани за отразяване на събития, за
срещи или нещо друго, които кабинетът на президента организира.
Няма лошо, помага ми да се ориентирам в динамиката и
натовареността на дейността на държавния глава на Северна
Македония. Пък и дава ясна представа за насоките на политиката, която
президентът, който и да е той, води начело на държавата.
Та, Гордана Силяновска-Давкова встъпи в длъжност на 12 май тази
година. Знаете за скандала, който тя предизвика с това, че не спомена
пълното конституционно име на страната си. Няма да се спираме на
него. Но от този ден, или по-точно, може би седмица след инагурацията, тя започна редица срещи с политически личности,
представители на държави, институции или на гражданското общество.
Нормално е, трябва да се види с тях, да ги чуе и те да я видят и чуят, за
да може в качеството си на държавен глава да има най-обща и
конкретна представа за хората, които определят политики, насоки или
кроят бъдещето на Северна Македония. Един от важните сегменти на
тези срещу бяха разговорите на Силяновска-Давкова с
акредитираните посланици на други държави в Скопие.
За всяка от тези
срещи пресслужбата на Силяновска излъчваше лаконични съобщения
за това какъв е бил акцентът на разговора и какво бъдеще се очаква
пред отношенията на Северна Македония със съответната страна.
Изредиха се всички посланици, акредитирани в Скопие, след това един
след друг във Водно отидоха дипломати, които живеят и работят в
околните на Скопие балкански столици, но отговарят и за Северна
Македония. Не бяха забравени и ръководителите на международните
мисии, акредитирани в Скопие, представители на граждански
сдружения и организации. При Силяновска отиде кой ли не, само един
все още не е имал честта да ѝ гостува.
Сещате ли се кой е той? Много
е лесно – това е посланикът на България в Република Северна
Македония Ангел Ангелов. В един момент си помислих, че съм
пропуснал поредното съобщение на президентската пресслужба за
срещата, та започнах да се ровя насам натам. Не открих нищо.
Поинтересувах се тук и там, в това число и в посолството ни в Скопие,
но утвърдителен отговор нямаше. По-точно, имаше частно
съображение, че понеже мандатът на Ангелов приключва след месец,
може би и вероятно заради това Силяновска не го е поканила. Така или
иначе, задължително при отпътуването му тя ще трябва да се види с
него. Освен ако и тогава, както при встъпването си в длъжност, не
наруши драстично протокола.
Аз пък подобен аргумент не приемам.
И по-ясен сигнал за това как
Гордана Силяновска-Давкова вижда отношенията с България и своята
роля в тях, не знам дали може да бъде излъчен. Независимо от това
какво президентът на Северна Македония говори насам и натам, какви
оптимистични послания праща за бъдещето на двустранния ни диалог,
какви похвали отправя за този или онзи български представител на
културата, гостувал в Скопие, Силяновска вече е ясна. Даже повече от
ясна.
Тя просто дава отговор на въпроса от заглавието по категоричен начин,
нали?
Костадин Филипов
0 коментара:
Публикуване на коментар