Преброяването на населението и домакинствата в Република Албания

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 7

На 28 юни бяха обявени резултатите от преброяването на населението и домакинствата в Република Албания, проведено през есента на 2023 г. Важната новина за албанските българи и за България е записването на 7057 граждани на Република Албания като българи. Официалното признаване на българско малцинство от албанската държава през октомври 2017 г. откри възможността за включване на отделна графа българи във формулярите за преброяването, което улесни процеса по изразяване на тяхната идентичност. 

Още не са обявени резултатите за етническия състав по общини и населени места, за да се направи по-детайлен анализ, но определянето на ориентировъчния брой на българите в Албания ще допринесе за реализирането на техните права, предвидени в албанските нормативни актове Закон 96/2017, „Защитата на националните малцинства в Албания“, определя някои от основните права на етническите малцинства, от които може да се възползва и българската общност в страната. Тези права са свързани с възможностите за изразяване и развитие на тяхната етническа идентичност, образованието на майчин език, съществуването на медии на малцинствения език, в структурите на местното самоуправление се създават възможности за използването на майчиния език на малцинството, което традиционно живее там или обхваща поне 20% от местното население, за получаването на административни услуги и други права. Този закон предвижда възможността Република Албания да сключва международни споразумения с други държави, за да подобрява защитата на лицата, които принадлежат към съответното малцинство. Добре развита е и подзаконовата нормативна база по отношение на колективните права на малцинствените общности в сферата на културата, образованието, науката и други (http://www.pakicatkombetare.gov.al/?page_id=432), като се предоставя възможност за финансирането на проекти на малцинствата. 

Организациите на българите в Албания, подпомагани от българските институции и неправителствени организации, ще разполагат с широки възможности за реализация на инициативи в различни области с цел подкрепа на етническата идентичност на албанските българи. И това преброяване на населението на Република Албания предизвика реакции на политически представители на някои малцинства и съседни държави. През 2011 г. оспорванията на преброяването на населението на Албания дойдоха от Гърция, а този път недоволствата бяха от Република Северна Македония. 

Представители на албанските институции отхвърлиха обвиненията, като припомниха, че са следвани европейските процедури в това отношение и не е оставена възможност за манипулации. Въпросът за етническата идентичност предлагаше десет възможности за отговор в съответствие със Закон 96/2017, член 3, за „Защитата на националните малцинства в Албания“. Анкетираните са можели да изберат „Никаква“, ако не се идентифицират по етнически признак, „Друга етническа идентичност“, ако тяхната етническа идентичност не е сред изрично посочените във формуляра, или „Смесена етническа идентичност“, ако се идентифицират с повече от един етнос (с последващ уточняващ въпрос). 

Освен това, за да се осигури точното отчитане на отговорите за етническата, религиозната и езиковата принадлежност, анкетираните е трябвало да прегледат и да потвърдят своите отговори на таблетите на анкетьорите, избирайки между две възможности: „Да, отговорът е точен“ или „Не, отговорът е неточен“, при което апликацията се е връщала при информацията, която е трябвало да се коригира. След потвърждаването, отговорите не е можело да се променят. На преброяването през 2023 г. 91,0% от анкетираните граждани се декларираха като етнически албанци, докато 2,8% декларираха друга етническа принадлежност, а 0,6% са посочили: „Предпочитам да не отговарям“. За 5,6% от населението няма данни за етническата принадлежност, защото въпросът не е могъл да се зададе на членове на семействата на анкетираните граждани. Прави впечатление рязкото намаляване на броя и дела на гражданите на Албания, които са предпочели да не отговарят на въпроса за етническата идентичност в сравнение с преброяването през 2011 г. 

Таблица 1: Етнически състав на населението на Република Албания според официалните преброявания на населението. Общо население: 2 402 113 души: 

Освен етническите характеристики на населението на Република Албания, важно значение има и религиозната идентичност (или липсата на такава) на албанските граждани. Около 66,9% от населението на Албания декларира на преброяването, че следва или принадлежи към определена религия или вяра според категориите в преброяването. Един значителен дял от населението – 13,8%, се декларира като вярващо, но че не принадлежат към определена религия или вяра, докато 3,6% са заявили, че са „Атеисти“, а 10,2% са заявили, че „Предпочитам да не отговарям“ за питането относно религията. Също като въпроса за етничността, данните за 5,6% от населението не са на разположение. Определящите се като мюсюлмани (сунити и бекташи) са малко над 50% от общото население (бяха около 60% на преброяването през 2011 г.), докато идентифициращото се като християни население запазва своя дял като цяло. 

Таблица 2: Религиозен състав на населението на Република Албания 

Интерес представляват общите данни и демографските характеристики на населението на Албания, защото демографският потенциал на албанците на Балканите често се изтъква като основното им предимство пред останалите балкански етнически групи. Според резултатите от преброяването населението на Албания през септември 2023 г. се изчислява на 2 402 113 души или с около 420 000 души по-малко в сравнение с 2011 г. Всъщност населението на Албания започва да намалява още от 1990 г. насам. Намаляването на раждаемостта и много високият темп на емиграция са основните фактори за намаляването на населението на страната. 

За десетгодишния период между преброяванията през 2001 г. и 2011 г. се смята, че около 500 000 души емигрират от Албания. Освен голямата емиграция от страната, намаляването на раждаемостта също е пречка пред увеличаването на населението на Албания. Така например, през 2001 г. в Албания са регистрирани около 53 000 раждания, които намаляват до около 34 000 през 2011 г. и до около 24 000 през 2023 г. Страната все още отбелязва малък положителен ръст на населението, но той е крайно недостатъчен да компенсира по някакъв начин голямата емиграция от Албания. Тези демографски явления заедно с други, като увеличаването на продължителността на живота, увеличаването на средната възраст и на броя на лицата над 65-годишна възраст (вече 19,5% от населението) водят до намаляването на работната сила и до засилване на икономическите проблеми в бъдеще. Подобни демографски процеси – засилена емиграция и намаляваща раждаемост – са характерни и за албанците в Косово, Република Северна Македония и Сърбия, което отслабва силата на албанския фактор в Западните Балкани. Общият извод е, че албанското население в балканските страни преживява същите демографски тенденции, както другите балкански народи, но с няколко десетилетия закъснение. 

 Д-р Антон Панчев