Софика Мале е родена в с.
Глобочени, Мала Преспа, Албания.
През 2001 г. е приета в НАТФИЗ
„Кръстьо Сарафов“, специалност
„Театрознание“. Живее и работи в
София. Автор е на една
стихосбирка на албански език,
издадена 2000 г. Съавтор на стихосбирка на български език в 2009 г.
Автор е на редица статии по теми, свързани с българите в чужбина.
Съорганизатор на различни културни мероприятия към Посолството на
Република България в Тирана от периода 2008–2011 г. Тя е активен
радетел за българската кауза в Албания, Косово, Северна Македония.
Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 7
– Здравейте, госпожо Мале, в навечерието на преброяването в
Албания през септември миналата година изразихте надежда, че
българите в съседната държава ще изненадат с числеността си.
Потвърдиха ли се тези надежди? Все пак 7057 човека е солидно число,
нали?
– Да, г-н Филипов, надеждите се потвърдиха. Не само, че се потвърдиха,
но след 89 години, когато по статистика на Министерство на
вътрешните работи на Албания през 1935 г., българското население е
било 11 000 души, без да обхваща района на Кукъска Гора, българите
през 2023 г. се появиха официално на картата на Албания като част от
нейното население. Имайте предвид, че много от хората, които
принадлежат към българското национално малцинство в Албания, по
време на преброяването бяха извън територията на страната. За
съжаление, тези българи нямаха възможността да се включат в
преброяването. Ако албанската държава беше позволила на всички
албански граждани да участват в преброяването, независимо в коя
част от света се намират, убедена съм, че бройката на българите
щеше да е по-голяма.
Статистиката от преброяването в Република
Албания доказа, че нашите надежди са били основателни. Поради този
факт бих казала, че числото 7057 е задоволително.
Лично аз имах желание да бъда включена като преброител в района
на Мала Преспа, но не бях одобрена. В мен остава съмнението, че
българите в Мала Преспа може да са повече от официалната
статистика.
– Това беше първото преброяване в Албания, в което българите имаха
право да се декларират като такива. Вероятно това е причината за
учудването в Скопие, което се изразява във въпроса: „Ама, откъде се
появиха сега?“ Всъщност, наистина откъде се появиха сега?
– Не са се появили сега. Както споменах, българите в Албания ги е
имало и преди. Просто след 1945 г. поради обясними причини в
Албания бе признато македонско малцинство само в района на Мала
Преспа, а в Кукъска Гора и Голо Бърдо не се и говореше за
съществуването на друг етнос. Да не забравим, че Югославия наложи
да има преподаватели по македонски език и история, което имаше за
цел да накара местното население да забрави българския си корен.
След 1990 г. България отново имаше възможност да отиде при своите
сънародници, които днес са граждани на Албания. По това време
дойдоха и първите студенти от трите района да учат във български ВУЗ-ове. Създадоха се и първите български неправителствени организации.
Част от тези студенти се върнаха в Албания и днес са едни от най-активните членове на българските неправителствени организации в
страната.
За да можем да се похвалим с резултатите на българите в Албания,
трябва да признаем, че това е един процес, който продължи повече от
30 години. Та, на въпроса и учудването на Скопие ще отговоря така:
„Историческата истина е на страната на българите! Те са били там и
продължават да бъдат. Запазили езика и традициите, гордо заявиха
принадлежността си“!
– В телевизионно предаване в Скопие видният журналист албанец от
Северна Македония Агим Йонуз заяви от екрана, че в Албания, и по-точно на Голо Бърдо „всичко, което не е албанско е било българско,
така местните хора се наричат помежду си“. Това наля още повече
масло в огъня, който властите и някои организации край Вардар
разгоряха. Защо толкова се разгневиха там от резултата от
преброяването?
– Скопие потвърждава една българска поговорка, която гласи: „Царят
дава, пъдарят не дава“. Както знаете, с общи усилия на евродепутатите
Андрей Ковачев и Ангел Джамбазки, както и с постоянната подкрепа,
която доктор Милен Врабевски оказва на нашите сънародници в
Албания, заедно с местните български организации, които събраха
нужните подписи, за да бъде поискано да се признае българско
малцинство, през 2017 г. албанската държава със закон го призна.
Властите в Република Северна Македония, както и някои лидери в
Албания с македонско самосъзнание отказват да признаят фактите.
Преди и по време на самото преброяване, бяхме обвинявани публично
от същите тези хора, че се месим в процеса на преброяването.
Стигнаха и до заплахи. Не спряха да излизат по медии да казват, че в
Мала Преспа няма българи, че там живеят само македонци. Смятам,
че тъкмо това е намеса в процеса на преброяването.
Но не е случаен фактът, че граждани на Република Северна
Македония с албански произход, които не страдат от комплекси, не се
страхуват да признаят, че в Албания, Северна Македония и Косово,
живеят българи. Идеологията, налагана от политици, общественици и
учени от Югославия, а след нейния разпад и от Скопие, налагана с
десетилетия, започва да става неудобна за онези, които с лъжи и
фалшификации заявяваха в медии и научни издания, че в тези
историко-географските области не живеят българи.
Журналистът Агим
Йонуз в своето изказване няма за цел да търси сензация. Той само
потвърждава, че в преброяването в Голо Бърдо, заявилите се българи са
част от Република Албания и албанската държава няма проблем с
това. Що се отнася до гнева на съседите ни, това според мен показва
страх и немощност. За тях ние, българите, сме били и продължаваме
да сме заплаха. И фактът, че вече официално в статистиката на
преброяването от 2023 г. в Албания фигурират и българи, освен така
наречените македонци, няма как да не ги разгневи. Това означава
загуба на власт. И тази загуба на власт се вижда през последните
седмици с разделението на македонското дружество в Албания.
– Вие работихте на терен, както се казва. Познавате хората от Мала
Преспа, от Гора и Голо бърдо. Толкова ли лесно се случи всичко и само
обещанието за българско гражданство, както пишат в Скопие, бе
причината за този резултат? Или има и нещо друго?
– Много от хората, които са се заявили като българи на преброяването
през 2023 г. в Албания вече имат български документи за самоличност.
Така че така зададен, въпросът е провокативен. Защото никой не е
обещавал българско гражданство. И най-малко българската държава,
която в лицето на Министерство на правосъдието преди, по време и
след преброяването, публикува откази на българско гражданство на
доказани българи от Албания, и особено на тези от Мала Преспа Това
са хора, които не само, че не се страхуват да се нарекат българи, но
търпят и заплахи и обиди от местните македонисти. България не е
„българско гражданство“.
За разяснение на пишещите в Скопие,
българско гражданство се придобива, ако имаш български произход.
Но не това е причината да има такъв резултат от преброяването. До
сега не е имал такъв въпрос в анкетите. Съответно хората е нямало как
да се пишат българи. Тук е мястото да благодарим на албанската
държава за възможността, която ни се даде.
– Беше ли този път на ниво българската държава и нейните
институции, или пак гражданските сдружения и организация
свършиха работата? Нали знаете, когато се получи добър резултат и
започват да се делят заслугите, всеки гледа да се изтъкне?
– Ако с въпроса имате предвид дали българската държава и институции
успяха да окажат съдействие за разясняване на анкетата с въпроси,
отговорът е „да“. Българското посолство в Тирана в лицето на
ръководителя на мисията, извънредния и пълномощен посланик г-н
Ивайло Киров, положиха доста усилия, за да се разясни на разбираем
език на нашите българи въпросникът за преброяването.
Последните две
години се е работило много. Негово превъзходителство г-н Киров, освен
че подкрепя гражданските сдружения и организации, се старае да е
сред хората по места. Да не забравяме и президентската институция
в лицето на вицепрезидента Илияна Йотова, която е посетила няколко
пъти районите на Кукъска Гора и Голо Бърдо.
Разбира се, че сдруженията и организациите са работили усилено. И
така трябва да бъде. Но този път те имаха подкрепата и на посолството
ни.
– Какво оттук насетне? Вашата прогноза и предложения?
– Предстои много работа. Защото може да сме спечелили битката, но
не сме спечелили още войната. Българите в Албания трябва да бъдат
единни.
Само така ще може да вървим напред, защото:
– оттук насетне ще трябва да се борим, за да се преподава и учи на
български език в училищата в райони, където процентът на българите е
над 20%;
– трябва да се подобри животът на местното население;
– трябва да се подобри инфраструктурата;
– трябва да рекламираме тези населени места и да има повече
туристи от България;
Г-н Филипов, Република България трябва да разчита за добрите
отношения с Република Албания, възползвайки се от кадрите, които
всеки български ВУЗ е създал и са се върнали в Албания. Защото това
е естественият мост, който свързва двете държави и двата народа. Но
за тази цел и двете страни, както България, така и българите в Албания,
трябва да бъдат открити едни към други и да си подадат ръка.
Българските държавници и чиновници веднъж завинаги трябва да
разберат, че в района на Мала Преспа местното население не е
смесено, без значение дали са се заявили българи или македонци,
разлика няма.
А ако имат съмнения, винаги може да се обърнат към
местните хора или посолството ни. Защото крайно време е България
да спре да бъде мащеха на сънародниците си извън днешните
териториални граници.
И както пише Константин Папай в предговора на романа „Защо“ на
известния албански писател Стерьо Спасе:
„В къщата на Стерьо, както
и във всяка къща в района, говореха албански и български, или казано
другояче един български говор“. Няма как да бъдат преведени
стиховете на поета и революционер Христо Ботев, романът „Под Игото“
на патриарха на българската литература Иван Вазов, „Снаха“ на
Георги Караславов от жител на Мала Преспа, какъвто беше писателя
Стерьо Спасе, ако родният му език не е бил български.
Иска ми се да вярвам, че след преброяването връзката между
българската държава и националното българско малцинство в
Албания ще стане по силна. Хората там официално доказаха, че ги
има. Сега е ред на България да ги приеме като равни!
0 коментара:
Публикуване на коментар