Д-р Георги Георгиев: Разтурянето на ВМРО от деветнадесетомайци е незаконно

Източник: Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 7

На 4 юли 2024 г. в Македонския дом се състоя лектория „Македония“ на тема „Превратът от 19 май 1934 – повратен момент от българската история“. Поради невъзможност да присъства като гост-лектор Николай Поппепров, обявен в предварителната програма, модераторът Костадин Филипов предостави пред аудиторията друг известен изследовател – д-р Георги Георгиев, член на МНИ и автор на множество публикации, свързани с Македония и Македонския въпрос. 

Той направи кратко изложение по темата, представяйки последиците от преврата на 19 май за националноосвободителното движение на македонските българи. Гост-лекторът припомни често използваната терминология за действията на деветнадесетомайците спрямо ВМРО като разтуряне, забрана, поставяне извън закона и пр., която до голяма степен е неточна. Факт е, че Революционната организация не е основана върху законите на страната, поради което съответно не може да бъде забранена/поставена извън закона от българските власти, а единствено ликвидирана чрез действия, които се осъществяват от новите управляващи. 

Прокламираният на 19 май 1934 г. Манифест към българския народ предвижда възстановяване на авторитета на държавната власт върху цялата територия на страната. На практика това означава пълноценно разпростиране на държавния суверенитет в Петрички окръг и Кюстендилско, които в действителност са част от организационна територия на ВМРО. Д-р Георгиев се спря на мерките срещу Революционната организация, като направи сравнение с предишни периоди, когато властите временно интернират дейци предимно от легалното движение, спират или цензурират организационни вестници, за да успокоят съседите на България. 

След преврата от 19 май ситуацията е по-различна, като прескача познатия дотогава праг, властта използва силови мерки – арестува и интернира ръководни дейци на ВМРО, има репресии и издадени присъди, легалното движение е подложено на строг ограничителен режим. Подобен конфликт между държава и конспиративни (революционни) организации, отбеляза Г. Георгиев, не е прецедент. Държавата винаги иска да осъществява контрол над подобни движения – сходен процес се забелязва и в Албания, Ирландия и др. Лекторът не споделя становището, че македонското освободително движение е с изчерпани ресурси. През този период липсва алтернативен план за решаване на Македонския въпрос. От осъществяването на преврата до 1940 г. Македония почти е игнорирана. 

Тя не присъства в плана на българската външна политика, което води да забрава на проблема – важна предпоставка за усилено денационализиране на населението в областта от сръбските власти. Сред обществено-политическото пространство не се спомена и популярната идея за Автономна/Независима Македония, като изход от ситуацията. Единствен водачът на ВМРО Иван Михайлов в брошурата си „Quo vadis, Bulgaria?“ си позволява да коментира за опасността от пълната асимилация на македонските българи от страна на Белград, заради липса на помощ и подкрепа от събратята им в България. 

Д-р Георгиев направи аналогия с времето след 9 септември 1944 г., когато години наред населението в Македония е обречено на забрава от управляващите в София, вследствие на което представите за българската му народност са деформирани. Все по-ясно се вижда, че трудно се навакса загубеното време. Темата за преврата от 19 май повдигна множество въпроси сред гостите на лекторията като – кого обслужва превратът във вътрешно и външнополитически план, каква е ролята на Белград и югославското разузнаване към събитието, има ли връзка между Балканският пакт, сключен на 9 февруари 1934 г. и 19 май с.г., какво е влиянието на цар Борис по време и особено след преврата, когато съумява да издърпа лостовете за управление на държавата от деветнадесетомайците, какви са причините за слабото отражение на събитието в публицистиката. 

Не на последно място бяха споменати и последиците за легалните македонски организации в страната, които изпитват на свой ред новите външнополитически амбиции на управляващите, стремящи се към сближение с Белград в ущърб на българската национална кауза в Македония. Слез изчерпване на въпросите и коментарите, водещият Костадин Филипов закри лекторията с пожелание за нови срещи. 

Доц. д-р Александър Гребенаров