Възстановяването на ВМОРО под ръководството на Тодор Александров през 1909 – 1911 г.

Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 2. Слави Славов. Възстановяването на ВМОРО под ръководството на Тодор Александров през 1909 – 1911 г. ....49 - 76

"Младотурската революция (т.нар. Хуриет) от лятото на 1908 г. за броени дни драстично променя обществено-политическите нагласи в Османската империя. Въпреки че от самото начало придобива леко во девилен характер с осезаем привкус на класически военен преврат, съ битието отприщва вълна от бурни реакции и емоции сред разнородното в етнически, културен и конфесионален план население на империята, които трудно биха могли да бъдат определени като изцяло режисирани. Обявеното от младотурците възстановяване на ефимерно просъществувалата османска конституция от 1876 г., придружено от цялостното демократизиране на обществено-политическия живот и от обещания за бъдещи още по-радикални промени, предизвиква приповдигнати, дори еуфорични настроения. 

Празничните шествия и митинги в големите градове, на които най-честите думи в речите на ораторите са „свобода“, „равенство“ и „братство“, звуците на „Марсилезата“, изпълнявана от военните оркестри, повсеместното присъствие на червения цвят – уни версалния код на революцията, под формата на знамена, транспаранти и декорации по улиците и по военните мундири – всичко това създава усещането, че в Османската империя е настъпило нещо наистина голя мо и необратимо. 

Съпоставена с ретроградния режим на султан Абдул Хамид II (1842 – 1918), картината е толкова различна, контрастна и дори сюрреалистична, че изненаданите чуждестранни дипломати в продъл жение на седмици не могат намерят формулата за едно относително вярно, трезво и обективно обрисуване на случилото се в империята. Затова и не е чудно, че за българското революционно движение в Европейска Турция, олицетворявано от Вътрешната македоно-одринска ре волюционна организация (ВМОРО), промяната на 11/24 юли, въпреки някои предварителни индикации на местно ниво, също е изненадваща, а същевременно – и сериозно предизвикателство, което поставя на из питание самото съществуване на Организацията. 

Обявяването на Хуриета и премахването на абсолютисткия султански режим като че ли отнема от ВМОРО основния аргумент за воде ната от нея дългогодишна освободителна борба. След известно колеба ние ръководството на Вътрешната организация, представено от нейния Централен комитет в състав Павел Христов (1874 – 1922), Петко Пенчев (1882 – 1947) и Ефрем Чучков (1870 – 1923), решава да влезе в директни преговори с младотурците за преустановяване на въоръжената дейност и легализиране на четническите сили. 

Още на 12 юли в Битоля се провежда спешно съвещание с участието на двама от тримата членове на ЦК – Петко Пенчев и Павел Христов. На заседанието присъстват и битолският окръжен войвода Милан Матов (1875 – 1962) и още няколко местни дейци. След напрегнато обсъждане е взето решение за временно прекратяване на въоръжената борба. Твърдо за легализацията се изказва Пенчев, който е най-енту сиазиран от случилото се, докато П. Христов и М. Матов са настрое ни по-скептично. 

През следващите дни е постигнато споразумение с представителите на младотурския комитет в Битоля, според което организационните чети изцяло запазват личното си въоръжение[1]. Споразумението засяга само легализирането на Четническия институт. Останалите структури на ВМОРО продължават да функционират свободно до откриването на бъдещия Отомански парламент. Решено е като членове на ЦК Павел Христов и Петко Пенчев да заминат за Солун и да преговарят там от името на цялата революционна организация с Централния младотурски комитет[2]...

Целия материал по-късно...