Лектория „Македония“: Ролята на албанския фактор на Балканите

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 8

На 31 юли 2024 г. се проведе традиционната ежемесечна лектория „Македония“. Модераторът Костадин Филипов представи госта – д-р Антон Панчев, един от най-добрите албанисти в България, понастоящем преподавател в Пекин. Съобразно темата на лекторията „Поглед отдалеч към Р Албания, Р Косово, Република Северна Македония и албанците“ д-р Панчев направи обобщаваш анализ на албанския фактор и неговото значение за региона. Наред с трите държави с него се съобразяват и управляващите в още две страни – Сърбия и Черна гора. Д-р Панчев коментира последните преброявания в Албания и Косово. 

Приятна изненада според него са излезлите неотдавна резултати от преброяването в Албания през 2023 г. (според статистиката, обнародвана в предишния брой на Бюлетина 7057 души са се декларирали като българи – б.р.). Фактите показват, че политиката на българската държава е дала обнадеждаващ резултат. В Косово, за разлика от Албания, българите не са признати за малцинство. Тази ситуация едва ли в скоро време може да се промени, тъй като необходимата законодателна поправка изисква 2/3 парламентарно мнозинство, а това трудно достижимо на този етап. Правата на българите обаче според лектора могат да бъдат защитени чрез други инициативи. Техни представители биха могли да се включат в работата на местни институции, учреждения или организации, свързани с правата на малцинствата. 

Твърде интересни според лектора ще бъдат резултатите от преброяването в Косово, проведено през април-май 2024 г. Обявяването им се очаква през септември т.г. Той допуска, че в статистиката ще намерят място немалък брой българи. Според д-р Панчев обстановката налага българските институции да проявят по-голяма активност в защита на българските общности в Албания и Косово. Те могат да получат права в сферата на културата, образованието, а също и в политическия живот. В Албания съществува нормативна уредба, която разрешава местни образователни институции да участват в проекти с български институти и научни организации в областта на историята, културата, езика и др. 

 Гост-лекторът обърна внимание на отношението на учените от Албания спрямо България. Най-често то следва междудържавните контакти между двете страни. Намира, че до голяма степен тамошните историци са обективни по македонския въпрос, особено що се отнася за правилното използване на терминологията. В Северна Македония обаче нещата са по-различни. Тук албанските историци са повлияни от югославската, сръбската и македонистката пропаганда. Независимо, че са наясно с историческата истина, голяма част от тях са с идеологически предразсъдъци към българите. Те виждат в тяхно лице конкурент, застрашаващ историческите земи на албанците. 

Има наслоени митове и предубеждения, които възпрепятстват сътрудничеството с български учени. Повечето изследователи изповядват тезата, че днешните албанци са потомци на най-древното население на Балканите – илирите. В същото време славяни, българи, турци и пр. са нашественици, стремящи се да завладеят автохтонните им земи в Западна Македония. 

 Д-р Панчев сподели мнението, че в Северна Македония е твърде силно влиянието на сръбската и македонистската историография сред казионните историци, работещи в Института за културно и духовно наследство на албанците, със седалище в Скопие. Те се изявяват като острие на македонизма и отстояват антибългарска позиция. Използват примери от историята, за да обвинят България в извършени „жестокости“ през военните периоди. Следват зададената от управляващите в Скопие политико-идеологическа линия, насочена срещу България. Затова евентуално сътрудничество между български и албански историци не е съвсем безоблачно. 

Според А. Панчев темата за албанския фактор в Западните Балкани не трябва да се разглежда клиширано. Много рядко албанците действат заедно в преследването на една цел. Съществуващите особености в социалната сфера, в стандарта, езика и пр. обуславят съвременните противоречия между тях. 

Остри различия се забелязват в Албания и Косово, управлявани съответно от премиерите Еди Рама и Албин Курти, които са на диаметрални позиции в отношенията си към САЩ, Европейския съюз и балканските държави. От участници в аудиторията бяха зададени множество въпроси с дискусионен характер, на които лекторът отговори обстойно. Коментирани бяха проблеми като проявленията на паравоенните албански формирования, чиито представители преди години са участвали във военни действия в Сирия и Ирак, но вече са с преустановена активност, обърнатото бе внимание на организацията на ветераните в Косово, а също на сръбското влияние и китайската икономическа политика в Западните Балкани. 

Д-р Панчев представи обстойно политиката на Турция в Косово, Албания и Северна Македония, превзела стратегически отрасли, както и нейната активна намеса в сферата на религията и образованието. Той представи проблемите по реализацията на Коридор № 8, чието изграждане се забавя преди всичко от Скопие. Отговори и на въпроса – предстои ли създаване на Велика Албания, която да обедини албанците в Албания, Косово, Северна Македония, Черна Гора и Сърбия. Неговото мнение е, че заради съществуващите различия между тях, това не е възможно. 

В момента техният общ брой не надвишава 4 100 000 души, а заради демографската криза и нестихващата емиграция прогнозира, че техният брой през 2030 г. едва ли ще надвиши 3,5 млн. души. След изчерпване на въпросите водещият Костадин Филипов закри лекторията и покани почитателите на нови срещи през септември.