Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 2. Красимира Тодорова. Двустранните отношения между България и Република Македония при правителството на Любен Беров (1993 – 1994 г.)... 149 - 176
"Кабинетът на Любен Беров (30 декември 1992 – 17 октомври
1994) е гласуван на 30 декември 1992 г. от Народното събрание (НС) на
Република България и по същество е експертен и надпартиен. Той си
поставя за задача да продължи политиката на правителството на Филип
Димитров (8 ноември 1991 – 30 декември 1992), но съгласно вижданията на президента д-р Желю Желев (1990 – 1997).
Във външнополитическо отношение проблеми за властта създават разгарянето на войната
в Босна и Херцеговина и последствията от ембаргото над Югославия.
Отношенията с Република Македония също ангажират вниманието на
българската дипломация. В този период тя се бори за прием в ООН,
което я изправя срещу обструкциите на Гърция. Главната цел на Атина
е да убеди Съвета за сигурност да подкрепи решенията на ЕО относно условията за признаване на Скопие. На 4 януари 1993 г. външният
министър на Гърция Михалис Папаконстантину се е срещнал с посланиците на петте държави постоянни членки на Съвета за сигурност и
е поискал от тях да спрат молбата на Скопие за прием в ООН. Това
искане е обосновано от нуждата да се постигне мир, сигурност и ста-
билност в региона[1].
Още на 16 януари 1993 г. българският консул в Скопие Минко
Ноев е поканен на спешна среща със съветника на президента на Република Македония Киро Глигоров (1991 – 1999). На нея Ахил Тунтев
му предава, че предложението на Франция за международен арбитраж
за името е неприемливо за републиката, тъй като създава възможност
за неограничено отлагане на въпроса за приема ѝ в международната
организация. Започването на разговори с Гърция трябва да стане след
влизането в ООН, а не преди това, за да могат страните да бъдат равноправни в диалога. Към Минко Ноев е отправена молба за съдействие
и подкрепа от страна на България в ООН, както и за информация за
позициите на другите държави, с която разполага[2]. В тази обстановка българският премиер Любен Беров се оп-
итва да предложи на съседните страни обща декларация за Република Македония[3].
Нейният замисъл е да потвърди ненарушимостта
на границите на страната и да не допусне разделянето ѝ на части.
Според министър-председателя подобна декларация ще спомогне за
запазване на мира на полуострова[4]. Първоначално Румъния и Турция се съгласяват с идеята, но впоследствие се отказват и инициативата се отлага. Българският генерален консул в Република Македония Ангел Димитров на 22 януари 1993 г. се среща с политическия
съветник на президента Ахил Тунтев. Централният въпрос, който
интересува Скопие, е свързан с инициативата на премиера Любен
Беров за изготвянето на обща декларация за гарантиране границите
на Република Македония. Надделява становището, че тази инициатива обслужва гръцката позиция за отлагане на приема на страната
в ООН[5]...."
Целия материал четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар