"...Темата за причините, създаването и функционирането на офици
алната норма в днешната Република Северна Македония остава цен
трална и през следващите години на страниците на сп. „Македонски
преглед“. В кн. 4. от 1991 г. тук са публикувани „Документи за съчиня
ването на „македонския книжовен език“ на Иван Кочев (1935 – 2021) и
Иван Александров (1921 – 1998), през следващата година австрийски
ят славист Ото Кронщайнер (1938 – 2023) помества „Разпадането на
Югославия и бъдещето на македонския книжовен език“, за да се стигне
и до самостоятелното издание на МНИ от 1992 г. „Съчиняването на
т.нар. македонски книжовен език“ с тримата автори – Кочев, Александров и Кронщайнер. През този период залцбургският професор е чест
и авторитетен автор в списанието, а статията му „Кой има изгода от
македонския език? (50 години югославски „разделителен“ език 1944 –
1994 г.)“, публикувана в кн. 2. от 1995 г., отговаря на един от въпросите,
който продължава да се поставя и днес – защо в Европа по тази тема
все още не се знае достатъчно или няма разбиране.
Кронщайнер сочи и част от причините – „недалновидната българска политика по отношение на Македония по-скоро засили антагонизма между българите и славяноговорещите македонци до такава степен, че днес българите се възприемат в международен план като консерватори и националисти; а това е поредният успех на югославската външна политика. Разбира емо е, че това стана възможно единствено на основата на тотално то разграничаване от България и българския език...В югославските университети имаше само македонистика и никаква българистика. Така малкият македонски изтласка големия български...Факт е, че спрямо македонските българи бе извършена несправедливост, факт е, че бе им отнета родината и историческата идентичност. Тези неща обаче са останали назад във времето“.
Кронщайнер предлага и едно
възможно решение:
„Връщането към старата българска ортография, смяната на изфабрикуваната в Белград пишеща машина биха могли да ускорят обратния процес. Дори само отстраняването на сръбския би придало на „македонския“ съвършено различен вид. Какъв смисъл има все още да се поддържат историческите условия от 1944 г. и да се подхранва политически мъртвото езиково сърбофилство? Това, че много български македонци са живели доброволно или насилствено под сръбски покрив, не е предмет на дискусия. От друга страна, налице е последователност и при изгодата от малките покриви: пъстър килим от езици. Изборът е наш: разноцветна поляна или поляна с разноцвет на трева...Измислянето на македонски език послужи в еднаква степен и на гърци, и на сърби. Жертви на тази глотонимична политика са славяноговорещите македонци, които почти нямат шансове за оцеля ване, поради изолацията, в която се намират“[7]. Частно мнение, сна бдено с достатъчно общовалидни аргументи..."
Цялата статия четете по-късно...
0 коментара:
Публикуване на коментар