Сп. "Македонски преглед", 2024, кн. 1. Димитър Тюлеков. Един век от гибелта на Тодор Александров – неюбилейни размисли ...11 - 30
"Възпоменателният юбилей дава достатъчно основание да се из тъкне почти несекващият интерес към личността на Тодор Алексан дров (1881 – 1924), именит български революционер от гр. Щип (дн. в Република Северна Македония). Доказателствата са многопосочни, тъй като през 2021 г. публичен издателски факт стана заслужаваща доверие монография на млад колега и обещаващ учен[1].
В столичните центрове на двете съседни държави Р България и Р Северна Македония, по раз лично време, се появиха археографски трудове, претендиращи за фак тографска изчерпателност и документална пълнота[2].
Да се изследва делото на Тодор Александров по тъжен юбилеен повод е творческо и научно предизвикателство. Отново, както и преди две десетилетия[3] усещането за интелектуално възвисяване е инцидент но, а и често с горчив привкус.
Не е водещо и романтичното потапяне в комитската среда из планините на историко-географската област Македония. Може би защото става дума за насилствената смърт на богато надарена личност, която при друго историческо време и в условията на неследвоенна политическа обстановка е могла да даде по-впечатляващ принос в общочовешката цивилизация, а – и да обогати сътрудничест вото между народите от невралгичния регион на Югоизточна Европа.
От друга страна, политическото убийство на Тодор Александров – първостепенен легендарен ръководител на историческата ВМОРО/ ВМРО от нейния класически период на съществуване, 1893 – 1934 г. – е благодатна професионална възможност. Опитът за обобщено и по-те оретично представяне житейския път на българския революционер води към критично осмисляне на нашето битие като нация, лишена от етно-териториално единство и представена от окастрена държавност, хронично боледуваща, чиято недотам пълноценна хранителна среда е обвързана с обективни геополитически зависимости и условности..."
Целия материал четете по-късно...
Няма коментари:
Публикуване на коментар