От политизирането на експертната работа няма полза

Провокационният подход на новите власти в Скопие ще определя дълго време политиката им към България 

Бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

Много отдавна в моята професионална работа не бях се сблъсквал с толкова предвидима новина. Още когато бе съобщено, че новото правителство на Северна Македония има намерение да прави промени в състава на своята част на Съвместната комисия за история и образование, стана ясно като бял ден, че насроченото поредно заседание за 19 и 20 септември в Скопие ще бъде отложено. Това и се случи, както виждаме от информацията, публикувана на челно място в редовната ни рубрика „Новини за Република Северна Македония“. Премиерът Християн Мицкоски, а и „ресорният“ министър за работата на Съвместната комисия от страна на Северна Македония – шефът на дипломацията и на външната търговия Тимчо Муцунски, на няколко пъти изказаха своите аргументи да поискат промяна на състава на своята част от експертния орган. 

Имат власт хората да правят каквото си искат, да го приемат за правилно и го правят. Така е, когато управлението на една държава като Северна Македония се поема от хора, за които политическото море е до колене и за които в упражняването на властта е предимно в това да задоволяват личните си вождистки амбиции и илюзии. Досегашните членове на екипа от Северна Македония в комисията не били защитавали достатъчно интересите държавата, били допуснали да се преминават „червени линии“, съгласявайки се на съвместни решения с българските участници, и така нататък. 

На всичко отгоре имаше и подмятания, че били прахосани бюджетни средства, като че ли комисията е изпълнителна агенция, която има кой знае какъв бюджет за „трошене“, тоест, за харчене. Но пък думите, че са профукани държавни пари и че заради това ще има наказания, галят ухото на средностатистическия гражданин на Северна Македония, който се чуди как да свърже двата края. Впрочем тази „опорка“ на правителството на Мицкоски и неговите министри очевидно има приоритет в демагогските и напълно популистки изказвания, които се сипят от ляво и от дясно. 

Да си спомним само някои от аргументите, които пусна в действие ресорният министър на транспорта Александър Николоски по отношение на проекта за жп линия към България като част от Коридор № 8. Бил скъп, той и неговите колеги от кабинета нямали намерение да пръскат толкова пари, когато техните избиратели имат много нужди за покриване. Ах, как се грижим за народната пара, ах, колко силно ще се борим с прахосничеството, характерно за предишното управление, ах, какви ударници на финансовата скромност ще бъдем ние. Ура! 

Но да се върнем на темата за промените в комисията. Да се разберем – всяка власт има своето право да избира с какъв състав на своята част от Съвместната комисия за история и образование ще влезе в експертния диалог. Това е ясно. Но още по-ясно е, че от това, кои учени или по-скоро, кои хора ще пратиш там, ще проличи искаш ли резултати или не. Добронамерен ли си или си просто провокативен. Истински държавник ли си или си един заядлив мърморко, за когото успехът на работата на комисията е последното нещо, което те интересува. От тази гледна точка споделям убеждението си, че с новите назначения в комисията премиерът Мицкоски залага бомба в нейната работа и я зарежда с огромен провокационен потенциал. 

Познавам лично някои от новите членове от списъка на Мицкоски, в това число и новия съпредседател от страна на Северна Македония проф. Ванчо Георгиев. Той вече бе известно време в първия състав на експертния орган, който заедно с българските си колеги почна работа в изпълнение на чл. 8 от Договора за приятелство и добросъседство. Участието му, преди сам да реши да напусне, бе белязано от непрекъснато обструкции на работата, от провокативни предложения и дразнещи лични нападки и обиди към българските учени. Евентуалният общ успех на работата на комисията бе последната му грижа, важното бе да се минира спокойната и наистина експертна оценка на личностите и събитията от общата ни история. 

Връх на личната му заядливост и на академичната му несъвместимост бе предложението, което Георгиев направи в списъка със събития за съвместно отбелязване от двете страни да бъде включена и датата 7 октомври 1946 г., когато в София се взима предателското решение костите на Гоце Делчев да бъдат предадени на Скопие. И сега този човек, като съпредседател на Комисията ще седне срещу проф. д-р Ангел Димитров – един спокоен, възпитан и дипломатичен истински учен и полемист, за да ръководят заседанията на експертния орган. Да, ще седне, защото това решение е продукт на идеята за политизиране на дейността на комисията, което Мицкоски и неговият министър Муцунски искат да внушат. 

Впрочем това не е нещо ново, защото в независима и суверенна Северна Македония и днес, за съжаление, продължава практиката от времето на Титова Югославия местната историография да съществува само като инструмент на политиката с главна задача да създава митове, а не да търси истината. Един такъв „учен“ е и проф. Ванчо Георгиев. Ако се взрем в биографиите и на другите нови членове от състава на Северна Македония, сигурно ще намерим подобни зависимости. Е, това сериозно отношение ли е към задачата, която комисията има пред себе си с научни средства и експертен диалог да коригира някои от тезите в учебниците по история и в двете държави? Едва ли. 

Затова никак не би ме учудило, че следващата предвидима новина от работата на експертния орган би била свързана с това, че той няма защо да заседава, тъй като двете държави нямат обща история. Такава „тънка“ провокация с широк пропаганден ефект и възможност за дипломатически натиск над България бе и напълно измисленият случай с липсата на флага на Северна Македония на снимка на президента Румен Радев с неговата лична и частна гостенка Гордана Силяновска-Давкова. Уверявам ви, че ако не беше този случай и всичко със знамето бе наред, щяха да измислят нещо друго, което да бъде подхвърлено на медиите в Скопие и скандал да бъде завихрен. 

 Толкова прозрачно скроена история скоро не бях виждал, на ако има някакъв резултат от оживената размяна на мнения на политици и институции от двете страни на границата, той би трябвало да бъде сигнал за повишено внимание към българската държава, че оттук нататък, за най-голямо съжаление, ще трябва при всеки контакт с представители на тези власти в Северна Македония да бъдат максимално бдителни и подготвени за неочакваности. А мене лично, отдавна вече нищо, свързано със Северна Македония, не би ме учудило. 

 Костадин Филипов