100 години от Горноджумайските събития

Източник: бюлетин "Българите на Балканите и по света", 2024, бр. 9

Наказателна акция, извършена в Горна Джу­мая (дн. Благоевград) от последователи на Тодор Александров. 

Вестта за неговото убийство не е обявена до 12 септември 1924 г., началото на Горноджумайските събития. На тази дата е ре­шено след погребението на Т. Александров да се проведе среща между предста­вители на ВМРО, водени от Ал. Протогеров, и ръководното тяло на Илинденската организация. 

В подготовката на акцията участват Г. Баждаров, К. Пърличев, Н. Томалевски, П. Шанданов, Й. Гюрков, П. Михайлов, К. Дран­гов, А. Даскалов, Ив. Караджов и др. Лично Ив. Михайлов уведомява за нея военния ми­нистър Ив. Вълков, който обещава исканата помощ от гарнизона в Горна Джумая. В резултат от застъпничеството на Г. Баж­даров и К. Пърличев е решено да не се пося­га на Ал. Протогеров, който не знае нищо за подготвяното покушение. 

В дома на Панайот Райнов на 12 септември вечерта К. Дрангов и П. Шанданов убиват Ал. Василев. На следва­щия ден са убити Г. Атанасов и Ар. Йовков, а Г. Занков успява да се спаси. Убити са члено­ве на ВМРО от близкото обкръжение на Ал. Василев, обвинени и набедени за участници в убийството на Т. Александров. 

Горноджумайски­те събития се използват от Ив. Михайлов и съратниците му, за да засвидетелстват лоялността си към правителството на Демократическия сговор и да унищожат идейните си против­ници сред комунистите, федералистите и бив­шите санданисти. Затова след 12 септември 1924 г. са убити Димо Хаджидимов, Владислав Ковачев, Чудомир Кантарджиев, Георги Скрижевски, Петър Чаулев, Александър Буйнов, Арсени Йовков и др. Авторите на Горно-джумайската акция стабилизират пиринската спомагателна база и утвърждаване водещата роля на ВМРО в освободителното движение на македонските българи. 

Вдъхновяваният от Скопие съвременен македонизъм се опитва да представи събитията от 12 септември 1924 г. като ден на „бъл­гарския геноцид върху македонците“. Тази интерпретация е грубо посегателство върху историческата истина и родовата памет. Заги­налите около 35 души не са убити от лошите „бугари“, а са жертва на братоубийствената кървава разпра в освободителното движение на македонските българи.